О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 141 Гр.София, 02.02.2010 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 496 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “О”ООД и “О” Е. , гр. В. срещу определение № 1373/24.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 745/2009г. от Варненския окръжен съд, с която е потвърдено разпореждане № 6929/16.03.2009г. по ч.гр.д. № 1832/2009г. на Варненския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците – касатори в полза на “А” АД, гр. С. за сумата от 5562436.62 евро, лихви и разноски въз основа на извлечение от счетоводна сметка и договор за кредит от 15.03.2007г. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на произнасянето от въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата. Ответникът “А” А. Е., Република Г. , чрез “А” оспорва частната жалба.   Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.   Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК За да постанови обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че извлечението от сметка е редовно от външна страна и отразява настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като не е необходимо представянето на договора за банков кредит и специална покана, с която длъжникът да се уведоми за наличието на предсрочно изискуемост на кредита. Според частните жалбоподатели значимите правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са за правосубектността на клона на търговското дружество – заявител в заповедното производство и за предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.   Съставът на ВКС констатира следното: По първия въпрос частните жалбоподатели твърдят, че клонът на чуждестранно юридическо лице не разполага с правосубектност и се позовават на три решения на ВКС. В случая, заявлението действително е депозирано от името на клона на “А. Банка – клон България”. В изпълнение на указания от районния съд заявителят е представил извадка от протокол на Управителния съвет на “А” А. Е. Република Г. относно представителната власт на клона и пълномощни, издадени от управителя на банката за Република България. В цитираните решения на ВКС е прието, че търговският клон не може да бъде страна в съдебния процес, поради което следва да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По втория въпрос за момента и предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита ВКС е постановил решения по реда на чл.290 ГПК – Решение № 58/15.04.2009г. по т.д. № 584/2008г. на ІІ т.о. и Решение № 92/16.06.2009г. по т.д. № 467/2008г. на ІІ т.о. В тези решения е прието, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Посочената практика следва да се съобразява от съдилищата и след като въззивният съд е изложил съображения, че за предсрочната изискуемост на кредита не е необходимо специално уведомление от банката и изследването на клаузите на сключения договор, касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК.   Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че въззивното определение е постановено в противоречие с практика на ВКС по поставените въпроси. Заявител в заповедното производство може да бъде правосубектно юридическо лице, с каквото качество клонът на търговското дружество не разполага. Липсата на процесуална правоспособност обуславя извод за недопустимост на производството по чл.417 ГПК.казанията на районния съд за установяване на представителната власт на пълномощника на заявителя са изпълнени, но независимо от това заповедта за изпълнение е издадена в полза на клона, а не на юридическото лице. На следващо място, с разпоредбата на чл.29.2.2 от договора за кредит от 15.03.2007г.е предвидено, че банката разполага с правото да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем при просрочие от 2 месеца за плащането на коя да е погасителна вноски – главница и / или лихви. Банката се е възползвала от предоставената възможност и с нотариална покана /приложена към заявлението/ е обявила кредита за предсрочно изискуем.   Частните жалбоподатели оспорват редовността на връчване на нотариалната покана, като твърдят, че на адреса на изпращане на поканата се помещават офисите на двете дружества и след като нотариусът не е намерил лице, на което да връчи съобщението, е следвало да пусне уведомление в пощенската кутия. По силата на чл.50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37-58 ГПК. Нотариалната покана е изпратена на вписаните в търговския регистър адрес на управление на дружествата – длъжници. Същата е върната с отбелязване, че на адреса липсва табела, която да сочи, че кои от жилищата са офиси на фирмите, а в ап.28 “никой не отвори вратата”, както и че има пощенски кутии с изписани наименования на дружествата. По силата на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК мястото на връчване на съобщения на търговец и на юридическо лице е последният вписан в търговския регистър адрес и ако лицето е напуснало адреса, всички съобщения се считат за редовно връчени. Разграничението с хипотезата по чл.50, ал.4 ГПК е налице ако връчителят не е могъл да намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да го получи. В последния случай връчителят е длъжен да залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Съгласно с отбелязванията върху нотариалната покана следва да се приеме, че длъжностното лице не е могло да осъществи достъп до канцеларията на юридическото лице, като не се спори, че адресът не е бил напуснат или че в регистъра е вписан нов такъв. Следователно приложение намира правилото на чл.50, ал.4 ГПК. Липсват данни за изпълнение на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК, поради което нотариалната покана не е редовно връчена на длъжниците. Това обстоятелство обуславя правния извод, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, поради което не са налице предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед и разпореждане за незабавно изпълнение.   По тези съображения актът на Варненския окръжен съд следва да се отмени, като се обезсилят разпореждане № 6929/16.03.2009г., заповед № 1573/16.03.2009г. и издаденият въз основа на тях изпълнителен лист. Разноски за настоящото производство не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ определение № 1373/24.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 745/2009г. от Варненския окръжен съд, както и ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 6929/16.03.2009г. и заповед № 1573/16.03.2009г., постановени по ч.гр.д. № 1832/2009г. на Варненския районен съд и издадения въз основа на тях изпълнителен лист. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.