1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
София, 17.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1073 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Р., Б. М. Р. и Б. М. Р. срещу решение №2277 от 11.11.13г. по гр.д.№2528/13г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която предявените искове по чл.108 ЗС за спорния апартамент в [населено място] са отхвърлени за съответните идеални части - за ¼ ид.част по отношение на ищцата Б. И. Р. и по 1/8 ид.част за всеки един от ищците Б. Р. и Б. Р.. Жалбоподателите считат, че са съсобственици на целия спорен апартамент, който е останал в наследство от техния наследодател М. М. Р.. Неправилно въззивният съд е зачел оставеното в полза на ответницата В. Ю. завещание, което е нищожно, тъй като има възмезден характер. Оттук неправилно искът им за собственост е уважен само за ½ ид.част от апартамента и е отхвърлен за другата ½ ид.част, по отношение на която са признати права на ответницата В. Ю., каквито права тя няма.
Ответникът в производството В. А. Ю. не взема становище по жалбата.
С определение №280 от 09.05.14г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за тълкуването на завещанието и за последиците от наличието на възмездна клауза в него.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С решение №430 от 21.06.2004г. по гр.д.№84/2004г. на ВКС, І ГО е прието, че противоречат на безвъзмездния характер на завещанието и водят до неговата нищожност завещателни разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от трети лица, за в бъдеще време – докато е жив завещателят.
С решение №1194 от 30.07.84г. на ВС, І ГО, е прието, че завещание, съдържащо завещателни разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на издръжка на завещателя от лицето, в чиято полза е направено или от трети лица, не поражда правни последици, защото противоречи на безвъзмездния характер на завещанието.
С решение №438 от 19.05.1999г. по гр.д.№110/99г. на ВКС, І ГО, е прието, че завещанието е недействително, когато волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си от лицето, на което завещава.
Настоящият състав приема, че посочената практика е правилна и следва да намери приложение и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
Предмет на спора по настоящото дело е собствеността на апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.4504.334.1.68 по КК и КР на [населено място].
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен през 2001г. от М. М. Р., б.ж. на [населено място], починал на 01.01.2012г. Апартаментът е придобит по време на брака на М. Р. и ищцата Б. И. Р., затова той се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност. Със саморъчно завещание от 08.03.2010г. М. М. Р. е завещал апартамента на ответницата В. А. Ю.. В завещанието е вписан текст: „Правя това завещание от благодарност за грижите, които същата полага и ще продължи да полага единствено само тя за мен”. Този текст следва да се възприема като мотив на завещанието, а не като вменяване на задължение на заветницата да полага грижи за завещателя. Завещанието няма възмезден характер, затова то не е нищожно и е породило правно действие, но само до размер на притежаваната от завещателя ½ ид.част от апартамента. За останалата ½ ид.част като собственик се легитимира ищцата Б. И. Р., по силата на прекратената имуществена общност. Синовете на М. Р. - Б. М. Р. и Б. М. Р. не притежават идеални части от този апартамент по наследство от баща си, тъй като по силата на завещанието собствената му ½ ид.част преминава в ответницата В. Ю..
Решението е неправилно.
Процесното завещание съдържа не само благодарствен мотив за миналите грижи, които ответницата е полагала за завещателя, но и текст, който изразява увереност за получаване на бъдещи грижи. Този текст разкрива очакванията на завещателя за бъдеща възмездна престация - че няма да бъде оставен сам и ще получава грижи от заветницата, още повече като се има предвид неговата болест, за която са събрани данни по делото. Наличието на подобен мотив води до нищожност на завещанието, тъй като противоречи на безвъзмездния му характер. В този смисъл е и посочената по-горе практика на ВС и ВКС, с която обжалваното въззивно решение не е съобразено. Ето защо това решение следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Нищожното завещание не поражда правно действие, поради което ответницата В. Ю. няма противопоставими права върху процесния апартамент въз основа на това завещание. Предмет на касационното производство е само собствеността върху ½ ид.част от апартамента. По отношение на тази част права имат ищците, като наследници по закон на наследодателя М. М. Р.. Ето защо и по отношение на тази част искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците разноските по делото, както следва: 400лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство; 90,78 лв. държавни такси за касационното производство и 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство, или общо 1090,78лв. Разноските за първоинстанционното производство са присъдени с решението на районния съд, което в тази част не е отменено от въззивната инстанция.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2277 от 11.11.13г. по гр.д.№2528/13г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която предявеният от Б. И. Р., Б. М. Р. и Б. М. Р. срещу В. А. Ю. е отхвърлен по отношение на общо ½ ид.част от спорния апартамент в [населено място] и вместо него постановява:
ОСЪЖДА В. А. Ю. от [населено място], [община], област В., да предаде на основание чл.108 ЗС на Б. И. Р., Б. М. Р. и Б. М. Р., тримата от [населено място], [улица], вх.9, ет.9, ап.142, владението на следния недвижим имот: ½ /една втора/ ид.част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.4504.334.1.68, в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.4504.334, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 33,02 кв.м., с предназначение – апартамент, жилище, на едно ниво, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, при граници на апартамента по предходен документ за собственост: стълбищна площадка, апартамент №69, тревна площ и апартамент №67, а при граници на жилището по схема – на същия етаж – обекти с идентификатор 10135.4504.334.1.67 и 10135.4504.334.1.69, под обекта - 10135.4504.334.1.63, над обекта – няма, заедно с избено помещение №68 с площ от 1,67 кв.м. и 0,7202 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при квоти ¼ за Б. И. Р. и по 1/8 за Б. М. Р. и за Б. М. Р..
В останалата част, с която искът по чл.108 ЗС е бил уважен за другата ½ от процесния имот, решение №2277 от 11.11.13г. по гр.д.№2528/13г. на Варненския окръжен съд е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. А. Ю. от [населено място], [община], област В. да заплати на Б. И. Р., Б. М. Р. и Б. М. Р., тримата от [населено място], [улица], вх.9, ет.9, ап.142, сумата от 1090,78лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|