Р Е Ш Е Н И Е № 408 София 01.11.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1704 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. п- София срещу решение от 14.02.10г.по в.гр.дело № 2311/09г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е отменено решението от 11.05.09г.по гр.дело № 2996/07г.на Софийски градски съд в частта,с която са отхвърлени предявените от Н. Ц. Ц. искове с правно основание чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ до размер на сумата 5000 лв и вместо това е осъдена П. на РБългария да заплати на Н. Ц. Ц. на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди,търпяни от повдигнато и поддържано обвинение по сл.д.№ 814/03г.на ССлС,приключило с постановление за прекратяване, в размер на 4000 лв,ведно със законната лихва, считано от 7.11.03г.до окончателното изплащане,както и да му заплати на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ за действията на прокурор при СРП,свързани с определянето за периода 02 - 05.08.03г.незаконна мярка за неотклонение”задържане под стража”, сумата 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 7.11.03г.до окончателното изплащане. С определение № 683 от 6.06.12г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : дължи ли се самостоятелно обезщетение при отмяна на мярката за неотклонение”задържане под стража”,тогава когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство,водено срещу него и по което е било задържано,е прекратено,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.13 от ТР № 3/22.04.2004г.по тълк.дело № 3/04г.на ОСГК. Съгласно посочената практика държавата отговоря за вреди по чл.2 т.1 ЗОДОВ,когато задържането под стража е отменено като незаконно,независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство.В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,държавата отговаря по чл.2 т.2 ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че през 2003г. ищецът е бил привлечен за обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по чл.152 ал.3 т.1вр.ал.1 и 2,вр.чл.20 ал.2 НК; че в досъдебната фаза спрямо него е била взета мярка за неотклонение ”задържане под стража”в продължение на 4 дни; наказателното производство е продължило около 3 месеца - до 7.11.03г.,когато е било прекратено поради недоказаност; ищецът е търпял стресиращи душевни изживявания,ограничени социални контакти и влошаване на здравословното състояние поради заболяване „язва”.Съдът е приел,че е сизиран с два обективно съединени иска – по чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ и по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.По първия иск е определил обезщетение за неимуществени вреди,произтекли от повдигането и подържането на обвинение в размер на 4000 лв,а по втория - сумата 1000 лв като обезщетение за неимуществени вреди,претърпяни от мярката за неотклонение „задържане под стража”. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Касаторът поддържа,че въззивният съд е следвало да присъди общо обезщетение за неимуществени вреди,което да кумулира вредите от наложената мярка за неотклонение за периода 2 - 5.08.2003г.,така и от обвинение в престъпление,което е прекратено.В този смисъл моли да бъде постановено решение от касационния съд. Ответникът по касационната жалба Н. Ц. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,я намира за ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: В нарушение на закона и в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.13 от ТР № 3 от 22.04.04г.по тълк.дело № 3/04г.на ОСГК въззивният съд е определил две самостоятелни обезщетения за неимуществени вреди от незаконното задържане под стража и от незаконното повдигане на обвинение,което е прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Решението следва да бъде отменено в осъдителната му част като постановено в нарушение на материалния закон – чл.2 т.2 ЗОДОВ по реда на чл.293 ал.2 ГПК и следва да бъде постановено друго по същество на спора.В отхвърлителната му част решението е влязло в сила. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,касационният съд следва да определи едно общо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,което да обхване както вредите от незаконното обвинение,така и от незаконното задържане под стража.Като взе предвид търпяните от ищеца душевни страдания, продължителността на наказателното преследване /3 месеца/,в т.ч.приложената мярка за неотклонение „задържане под стража”/4 дни/ и критериите за справедливост,визирани в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,настоящият състав на ІV г.о.намира,че сумата от 3 000 лв е достатъчна да репарира доказаните вреди от неимуществен характер,която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането – 7.11.03г. до окончателното изплащане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 14.02.11г., постановено по в. гр.дело № 2311/09г.на Софийски апелативен съд в частта,с която искът е уважен за сумата 5000 лв на основание чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. на РБългария на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ да заплати на Н. Ц. Ц. ,ЕГН -[ЕГН],гр.София,ЖК”К. село”[жилищен адрес] сумата 3 000 лв /три хиляди/ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер,по което обвинението е прекратено поради недоказаност и от незаконно взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 2.08.-5.08.2003г.,ведно със законната лихва,считано от 7.11.2003г.до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лв до 5000 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.