Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр.София, 14.09.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 379 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 165 от 12.04.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № IV – 111 от 20.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1328/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за да се провери допустимостта му. Касаторът С. С. С. чрез адвокат М. О. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при обсъждане на доказателствата е допуснато нарушение на процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено. Ответникът по касация [община] не е депозирал отговор и не заявява становище в настоящото производство. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдено решение № 890 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 4231/2014 г. на РС - Бургас, с което е отхвърлен иска на С. С. С. за приемане за установено по отношение [община], че на основание Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на МС и ОФ (обн. ДВ, бр. 37 от 15.06.1987 г.) му е било предоставено правото на лично ползване на терен с площ от 1 дка в м. „А.т.“, отдел 246 „н“, понастоящем УПИ III – 165 в кв. 30 по плана на в. з. „Р.“, [община]. Въззивният съд е приел, че само Изпълнителните комитети към Общинските народни съвети са могли да предоставят право на ползване на земеделски земи или земи от горския фонд по реда на ПМС № 26 от 23.04.1087 г. Горското стопанство - Б. не е било органът, на който е възложено извършването на действия по предоставяне правото на ползване върху посочените земи, поради което представеното от ищеца писмено доказателство – Удостоверение № 807 от 21.08.1995 г. на Директора на Горско стопанство Б. не доказва, че в полза на касатора надлежно е учредено претендираното в исковата молба право. Приел е още, че въз основа показанията на свидетеля И. не може да се обоснове извод за основателност на иска. По основанието за допускане на обжалването: С определение № 23 от 12.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 5560/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е прието, че предявеният от касатора установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално допустим, като интереса от предявяването му е обоснован с произтичащата от съдебно установеното право на ползване възможност касаторът да придобие право на собственост чрез изкупуване на земята, която е установена първоначално с § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, а впоследствие - с чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ (в сила от 29.11.1997 г.). Различен извод не произтича от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС, доколкото регламентираната с нея възможност за продажба на земя – частна общинска собственост без търг или конкурс е приложима в случаите на предварително отстъпено право на строеж, какъвто не представлява настоящия казус. Изложеното мотивира състава на ВКС да приеме, че въззивното решение е процесуално допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. По основателността на касационната жалба: Проверявайки правилността на обжалваното решение в рамките на въведените с жалбата основания, касационната инстанция намира, че при преценката на събраните по делото доказателства е допуснато съществено нарушение на правилото по чл. 12 ГПК, задължаващо съда да вземе предвид всички събрани по делото относими и допустими доказателства, като въз основа на съвкупния им анализ да формира изводите си относно релевантните за спора факти. Съдът е коментирал представеното по делото удостоверение № 807 от 21.08.1995 г., издадено от директора на Горско стопанство - [населено място], както и събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля И. Н. И., но напълно е игнорирал доказателствата, съставени във връзка с включването на нови имоти (включително процесния) в кадастралния план на в.з.„Р.” и урегулирането им, както и извършеното узаконяване на името на касатора по отношение на изградената в имота постройка. Така допуснатото процесуално нарушение е засегнало правилността на акта, тъй като е довело до формирането на изводи, несъответни на произтичащите от съвместното обсъждане на доказателствата. Във връзка с изменението на КП и РП на в.з.„Р.” са съставени писма изх.№ Т.-70-Г-04 от 27.08.1996 г. и изх.№ Т.-70-Г-24 от 25.09.1996 г. на [община], в които изрично е отбелязано, че процесният имот пл.№ 165, заедно с останалите засегнати от изменението имоти №№ 163, 164 и 166 от кв. 30 имат ползватели, като в скица № 136 от 21.02.1992 г. (презаверена на 10.01.1997 г.) за ползвател на имот пл.№ 165 е записан С. С. С.. Наред с това, с акт за узаконяване № 41 от 05.12.2005 г. (допълнен със Заповед № 352 от 28.02.2006 г.) ответната [община] е узаконила намиращата се в имота масивна вилна сграда на две нива на името на същото лице на основание § 184, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (впоследствие допълнено с включването и на собственика на земята – самата община). Като се има предвид правилото на § 184, ал. 5, изр. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ („Строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.”) се налага извода, че извършените от [община] действия и съставените от нея документи материализират извънсъдебно признание от страна на ответника в подкрепа на заявеното с исковата молба твърдение, че на касатора е било предоставено право на ползване върху процесния имот. С. анализ на посочените документи, удостоверение № 807 от 21.08.1995 г., издадено от директора на Горско стопанство - [населено място] и показанията на свидетеля И. Н. И. сочи, че извънсъдебно признатото от ответника право на ползване е било предоставено на касатора през пролетта на 1987 г. по силата на Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на МС и НС на ОФ за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти (Обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.1987 г.). Действително, пряко доказателство, установяващо съществуването на спорното право – документ, материализиращ взето от Изпълнителния комитет на ОбНС, [населено място] (решаващият орган по чл. 11 от ПМСНСОФ № 26/1987 г.) решение за предоставяне ползването на терена на касатора – не е събрано по делото. Същевременно, в резултат от извършените процесуални действия е установено, че понастоящем такъв не се съхранява в архива както на [община], така и на Държавно горско стопанство – Б. – правоприемниците на органите по чл. 11 от ПМСНСОФ № 26/1987 г. Това обстоятелство обаче не изключва възможността да се е осъществил правопораждащият факт – взетото решение за предоставяне ползването на имота на касатора. При липсата на пряко доказателство, възможно е пълното главно доказване, за което тежестта е възложена на касатора, да се проведе и посредством изграждането на система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че правнорелевантният факт се е осъществил. В случая такава е изградена, доколкото извънсъдебното признание за съществуването на спорното право изхожда именно от правоприемника на Изпълнителния комитет на ОбНС – Б. (едновременно и субект, който би следвало да съхранява първичния документ, ползващ насрещната му страна). Разпоредбите на ПМСНСОФ № 26/1987 г. не съдържат правило, съгласно което лицата, на които е предоставено ползването да бъдат снабдявани с оригинал или препис от този първичен документ, поради което отсъствието на подобен в държане на ползвателя само по себе си не може да бъде основание за формиране на отрицателен извод относно предоставянето на ползването. От друга страна – извънсъдебното признание на субекта, натоварен с вземането на решение за предоставяне на ползването, кореспондира с останалите събрани по делото доказателства и съвместно (включително заключението на СТЕ) обосновават извода, че през пролетта на 1987 г. е било взето решение по чл. 11 от ПМСНСОФ № 26/1987 г. от ИК на ОбНС – Б., по силата на което на С. С. С. е бил предоставен за ползване имот с площ 1 дка, в местността „А. т.”, подотдел 246 „н” на Лесоустройствения план, който понастоящем съставлява УПИ ІІІ-165, кв. 30 по РП на в.з. „Р.”, [населено място]. С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде признато за установено възникването на претендираното право. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № IV – 111 от 20.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1328/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и потвърденото с него решение № 890 от 25.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 4231/2014 г. на Районен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], с адрес [населено място], [улица], представлявана от Кмета на [община], че на С. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], е предоставено право на ползване на основание Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на Министерския съвет и Националния съвет на Отечествения фронт за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти (Обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.1987 г.), по отношение на имот с площ 1 дка, в местността „А. т.”, подотдел 246 „н” на Лесоустройствения план, който понастоящем съставлява УПИ ІІІ-165, кв. 30 по РП на в.з. „Р.”, [населено място], за което му е издадено Удостоверение № 807 от 21.08.1995 г. от директора на Горско стопанство - [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: