Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 28.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 724 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Г. И. Т. срещу присъда № 9/ 07.04.2016 г. по внохд № 94/16 г. на Кюстендилския окръжен съд. Прави се оплакване за допуснато нарушение на закона и се иска оправдаване на подсъдимата, тъй като деянието не е престъпление. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа жалбата и доразвива съображения в подкрепа на релевираното касационно основание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 3/14.01.2016 г. по нохд № 576/15 г. Кюстендилският районен съд признал подсъдимата Г. Т. за невиновна и я оправдал по обвинението по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК. Кюстендилският окръжен съд отменил присъдата и постановил нова, с която признал подсъдимата Т. за виновна в това, че на 12.06.2013 г. управлявала МПС в едногодишния срок от наказването й по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление- със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 90031/30.03.2011 г., поради което и на основание чл. 343в ал.2, вр. ал.1 и чл. 55 от НК я осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото- 320 часа за една година. Жалбата е основателна. Оплакването за допуснато нарушение на закона е мотивирано с доводи за отсъствие на обективните признаци на състава по чл. 343в ал.2 от НК. Развиват се съображения за разликите между съставите по ал.1 и ал.2 на чл. 343в от НК, като се сочи, че субект на престъплението по ал.2 на законовата норма може да бъде само неправоспособен водач, който управлява МПС без съответно СУМПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото такова нарушение, какъвто водач не е подсъдимата. Върховният касационен съд намира възражението за основателно. Правната доктрина и съдебната практика безспорно приемат, че субект на престъпленията по чл. 343в ал.1 и ал.2 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което управлява МПС. За да е налице съставомерност по чл. 343в ал.2 от НК е необходимо да се установи, че деецът е поначало неправоспособен защото никога не му е издавано свидетелство за правоуправление /СУМПС/ или защото то му е отнето на някакво основание. Ако въпреки своята несправоспособност управлява МПС, той върши нарушение на чл.177 т.1 или т.2 от ЗДП, за което носи административно-наказателна отговорност. Когато след наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок на това административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в ал.2 от ЗДП. Очевидна е волята на законодателя да обяви за престъпление управлението на МПС от неправоспособния водач не след първото, а едва при второто му нарушение /обвързано и със срок/, приемайки, че едва тогава деянието става общественоопасно. Не се спори по делото, че към инкриминираната дата- 12.06.2013 г.- подсъдимата Т. е неправоспособна, защото не притежава СУМПС. Съгласно инкриминираната от обвинението фактология, възприета като безспорно установена от въззивния съд, подс.Т. е била лишена от право да управлява МПС за срок от 36 месеца с НП № 1715/ 30.04.2010 г., влязло в сила на 16.02.2012 г. По отношение на нея е издадена и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ № 90031/30.03.2011 г., с която е иззето свидетелството й за управление поради отнемане на всичките 39 контролни точки. Фактът на управление на МПС без съответно свидетелство обаче не е достатъчен да обоснове обективна съставомерност на деянието по чл. 343в ал.2 от НК. Нито прокурорът, изготвил обвинителния акт, нито въззивният съд са осмислили в съдържателен план инкриминираното НП № 1715/2010 г. и неговото значение за съставомерността на деянието, в което е обвинена подсъдимата. От неговата мотивна част е видно, че Т. е санкционирана за допуснати на 07.04.2010 г. нарушения на няколко разпоредби на ЗДП- за управление на лек автомобил без съответна правоспособност /защото с присъда № 227/21.10.2009 г. на РС гр. Кюстендил е лишена от право да управлява МПС за срок от 18 месеца/, за шофиране след употреба на алкохол и за управление в забранена посока на еднопосочен път. Следователно, с наказателното постановление тя е санкционирана за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление и ако бе установено, че в едногодишния срок от това наказание отново управлява МПС, то тя би осъществила престъпния състав на чл. 343в ал.2 от НК. Установените по делото факти обаче сочат, че деянието, за което Т. е обвинена е извършено на 12.06.2013 г., т.е след изтичане на едногодишния срок от влизането на НП в сила/ изтекъл на 16.02.2013 г./. В случая е без значение фактът, че с наказателното постановление тя е лишена от право да управлява МПС за срок от 36 месеца, доколкото това наказание е наложено заради шофиране след употреба на алкохол. Друг е въпросът, защо Т. е санкционирана с лишаване от права, от които към този момент тя поначало е била лишена по съдебен ред. На следващо място, настоящият касационен състав приема, че Кюстендилският окръжен съд незаконосъобразно е приел наличие на обективните признаци на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, позовавайки се на ЗППАМ № 90031/ 30.03.2011 г. Поначало, водач на МПС е неправоспособен, когато никога не му е издавано СУМПС или когато е бил правоспособен, но е загубил тази правоспособност заради отнети контролни точки. Загубата на правоспособност заради отнети контролни точки настъпва по силата на закона, видно от съдържанието на чл. 157 ал.4 от ЗДП и водачът е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. В случай, че не стори това се пристъпва към налагане на принудителната административна мярка по чл. 171 т.4 от ЗДП с издаване на съответната заповед за принудително изземване на СУМПС. Предназначението на свидетелството за управление е да удостоверява правоспособността на водачите на МПС, но то има и характеристиките на документ за самоличност, който е собственост на държавата/вж. чл. 2 и чл.3 ал.3 от ЗБЛД/. Затова, когато водачът е изгубил правоспособност поради изтичане на срока на СУМПС или поради отнемане на контролните точки държавата е създала механизъм за връщането му на издалия го държавен орган, чрез принудителното му изземване. Следователно, с инкриминираната ЗППАМ не се налага административно наказание за допуснато нарушение на транспортното законодателство и тя не може да обоснове наличие на съставомерен признак на престъпленията по чл. 343в ал.1 и ал.2 от НК. Предвид на тези съображения, настоящият касационен състав намери, че при безспорно установените факти Кюстендилският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон. Извършеното от подсъдимата Т. деяние е несъставомерно от обективна страна, защото тя е управлявала МПС без свидетелство за управление, но след изтичане на едногодишния срок от наказването й по административен ред с НП № 1715/30.04.2010 г. за същото такова нарушение. Допуснатото нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от ВКС чрез оправдаване на подсъдимата. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.2, вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 9/ 07.04.2016 г. по внохд № 94/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд и ОПРАВДАВА подсъдимата Г. И. Т. по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: