3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 386 [населено място], 19.11.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6080 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал.3,т.2 във вр. с ал.1 ГПК. Подадена е частна жалба от Х. Г. С. чрез пълномощника му адв. С. Н. против определение № 287 от 05.08.2013г. на Бургаски апелативен съд по ч.гр.д. № 214/2013г., с което е оставена без уважение частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 418 от 27.06.2013г. по гр.д. № 205/2010г. на Сливенски окръжен съд за отхвърляне искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена молба за отмяна на влязло в сила решение. Според жалбоподателя определението е недопустимо или евентуално неправилно. Развива съображения, че по искането за освобождаване от държавна такса компетентен да се произнесе е не Сливенски окръжен съд, а Върховния касационен съд, по чиято сметка се внася таксата и който ще разглежда молбата за отмяна. По същество оспорва изводите на съда, че молителят разполага със средства за заплащане на държавната такса предвид извършените от него множество сделки с недвижими имоти и притежанието на дялове в търговско дружество. Обръща внимание, че паричните средства на молителя са запорирани в полза на ищеца К. и според представената декларация той няма имущество и доходи. Като основание за допускане на касационно обжалване са поставени два правни въпроса: 1/ кой съд е компетентен да се произнесе по молба за освобождаване от държавна такса по молба за отмяна на влязло в сила решение и 2/ следва ли съдът да установи имуществото на молителя въз основа на представената от същия декларация. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Частният жалбоподател Х. Г. С. е подал чрез Сливенски окръжен съд до Върховния касационен съд молба за отмяна на влязло в сила решение от 21.03.2012г. по гр.д. № 205/2010г. на Сливенски окръжен съд, потвърдено с решение от 20.07.2012г. по гр.д. № 175/2012г. на Бургаски апелативен съд. С решението е уважен частично иск по чл. 28 З. срещу молителя. С молбата е заявено искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса предвид обстоятелството, че имуществото му е запорирано и няма реални доходи. Молбата е придружена от декларация, според която Х. С. не е женен, намира се в затвора, няма никакви доходи и не притежава имущество. Приложената декларация е обр.УП-4 за семейно и имотно състояние и за годишен доход на член от семейството, която се изисква по чл.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Сливенски окръжен съд с определение № 418 от 27.06.2013г. е оставил без уважение искането. Изтъкнал е, че Х. С. е собственик на 100 дяла в [фирма] и управител на същото дружество; искът за отнемане на тези дялове е отхвърлен и обезпечителните мерки спрямо тях са отменени. С обжалвания акт Бургаски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. На първо място е приел, че определението е постановено от компетентен съд доколкото за редовността на молбата за отмяна, вкл. за внасяне на държавна такса по нея, следи съдът, пред който тя се подава, а това е първоинстанционния съд - чл. 306, ал.3 ГПК. Затова компетентен да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса е същия съд. По основателността на искането съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Посочил е, че молителят изтърпява в момента наказание „лишаване от свобода”, не се нуждае от съществени средства за издръжка, а според данните по делото имущественото му състояние сочи на достатъчно средства за внасяне на държавна такса - обсъдил е получените от него в периода 2005 - 2009г. значителни суми от продажба на недвижими имоти. По предпоставките за допускане на касационно обжалване. Липсват такива спрямо посочения първи правен въпрос за това кой е компетентния съд да разгледа искането за освобождаване от държавна такса. В Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12 се прие, че компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК при обжалване е съдът, пред която е направено искането. Разрешението е напълно приложимо и при молбите за отмяна. Приетото от Бургаски апелативен съд, че постановеното от Сливенски окръжен съд не е недопустимо като постановено от некомпетентен съд, е в съответствие с тълкувателния акт. По втория поставен въпрос, свързан с извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса и дали тя е ограничена единствено от данните в представената декларация, се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС. В определение № 601 от 22.11.2012г. по ч.гр.д. № 562/2012г. на І г.о./постановено по чл. 274, ал.2 ГПК/ е прието, че данните в представените декларации от молителите са достатъчни да обосноват извод за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК. Приложени са и две определения на Софийски апелативен съд - по ч.гр.д. № 958/2010г. и по ч.гр.д. № 928/2010г., в които съдът е обсъждал данните в приложените декларации за имуществено състояние и въз основа на тях е уважил молбите. Приложените актове обуславят соченото основание за достъп до касационен контрол, доколкото в обжалвания акт съдът е изходил не само от декларацията, но и от други обстоятелства, налични и установени по делото. Съгласно чл. 83, ал. 2, т.1-7 ГПК по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски съдът следва да вземе предвид: доходите на лицето и неговото семейство /т.1/, имущественото състояние, удостоверено с декларация /т.2/, семейното положение /т.3/, здравословното състояние /т.4/, трудовата заетост /т.5/, възрастта /т.6/, както и други констатирани обстоятелства /т.7/. Видно, че декларацията за имуществено състояние е само един от критериите, които имат значение за основателността на молбата. Ето защо, при извършваната преценка дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, съдът не е ограничен единствено от посоченото в декларацията за имуществено състояние, а може и е длъжен да отчете и други обстоятелства, които са установени по делото и имат отношение към искането. В приложените съдебни актове, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, са разгледани хипотези, при които съдът не е разполагал с други данни за имущественото състояние, освен изнесените в декларацията на лицето. Поради това на основание чл. 291,т.3 ГПК тази практика е неприложима за настоящия случай, в който срещу молителя е постановено решение за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и в това производство подробно е установено имущественото му състояние, което има значение за основателността на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК. Според представената декларация Х. С. не разполага с никакви доходи и средства, но съдът изхождайки от установените по делото /с влязлото в сила решение/ обстоятелства досежно имущественото му състояние е приел, че той притежава дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, на което е управител, както и че в продължителен период от време е извършвал множество сделки с недвижими имоти, от които е реализирал доходи. Притежаваните дялове в търговско дружество, за отнемането на които искът е отхвърлен, несъмнено са част от имуществото на лицето, но те не са декларирани. При това положение е налице укриване на имущество в представената пред съда декларация и се поставя под съмнение истинността на изнесеното нея. Горното е достатъчно да обуслови неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. Налице е съвпадение с приетото в обжалвания съдебен акт и той следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 287 от 05.08.2013г. на Бургаски апелативен съд по ч.гр.д. № 214/2013г. по частната касационна жалба на Х. Г. С.. ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото определение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: