Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 14 март 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Цветинка Пашкунова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2960/2011 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. В., изготвена от упълномощения му защитник адвокат М. П. от САК, срещу нова присъда от 19.10.2011 година, постановена по в н о х д № 4168/2011 година от ХV – ти въззивен наказателен състав на Софийски градски съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. По първото се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 129 ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е действал при самозащита и в условията на неизбежна отбрана. По второто основание доводите са сведени до това, че съдът при анализа на обстоятелствата свързани с института на неизбежната отбрана не е изследвал целта на посещението от страна на пострадалия – частен обвинител М. и придружаващите го в апартамента, в който се е намирал подсъдимия. Направено е искане за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия В. от третата инстанция и алтернативно на това искането е за връщане на делото за ново разглеждане. В допълнението към жалбата, изготвено от адвокат М. П., като упълномощен защитник на подсъдимия са направени възражения, които могат да се обобщят като такива, които сочат на допуснати нарушения по чл. 107 ал. 3 от НПК, тъй като съдът не е обсъдил задълбочено обясненията на подсъдимия, връзката им с другите гласни доказателства, както и произтичащите от тяхното съдържание задължения за решаващия съд за разкриване на обективната истина. Освен това се сочи, че срещу същия подсъдим, по друго дело, за инцидент, на същата дата и място, но за друг вид телесни повреди нанесени на св. С. М. и Х. Т., междувременно с влязла в сила оправдателна присъда след 19.10.2011 година, /деня на постановяване на обжалваната новата присъда/ е приключило друго наказателно производство – н о х д № 11251/2010 година по описа на СРС, 99-ти наказателен състав. По последното дело присъдата е постановена на 14.10.2011 година и е влязла в сила на 1.11.2011 година. Към допълнителната жалба са приложени като писмени доказателства – протокол от с. з. и присъдата по посоченото дело на 99-ти наказателен състав на СРС. Освен това е постъпило писмено „възражение” към жалбата от името на подсъдимия, което има характер на допълнение към същата, в която по същество той поддържа тезата си, че с поведението си в инкириминирания инцидент само се е отбранявал от противоправното поведение на групата от пет лица. Срещу жалбата по касационното дело е постъпило възражение от частния обвинител И. М., с което се оспорват някои от твърденията в жалбата, свързани с фактите за правния статут на имота, относно който е станал инкриминирания с обвинителния акт инцидент. Пред касационната инстанция жалбоподателят и подсъдим М. В. се явява лично и с упълномощените си защитници - адвокатите В. Т. и М. П. от САК. Първата устно и с писмени бележки поддържа жалбата и доводите в нея и допълнението й. В писмените бележки се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, тъй като в т. І.10 и т. ІІ. 5, се твърди, че в мотивите към новата присъда има вътрешно противоречие, което според защитата е равно на липса на мотиви и една съществена неточност, водеща до неяснота при описанието на съдебния акт, които е бил предмет на проверка от въззивната инстанция - дело на 16 или на 17 наказателен състав ? Адвокат П. поддържа изцяло изложеното в жалбата и допълнението към нея, относно неизпълнено задължение от състава на СГС, за разкриване на обективната истина, във връзка с причините за инцидента, механизъма на протичането му, както и правната характеристика на договора за наем /чл. 13 ал. 1 от НПК/. Частния обвинител И. М. се явява лично и не взема отношение по съществото на делото, извън изложеното в описаното писмено възражение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е основателна. С присъда от 28.03.2011 година по н о х д № 12079/2009 година по описа на СРС, 16-ти наказателен състав, подсъдимият М. В. е признат за невиновен в това, че на 17.02.2006 година в гр.София, е причинил средна телесна повреда на И. М. и го оправдал по обвинението за престъпление по чл.129 ал. 2, пр. 3 във вр. с ал.1, от НК. С обжалваната нова присъда от 19.10.2011 година, по в н о х д № 4168/ по описа на СГС за 2011 година, описаната първоинстанционна присъда е отменена и вместо нея е постановено, че подсъдимият В. се признава за виновен по обвинението в престъпление по чл. 129 ал. 2, пр. 3 вр с ал. 1 от НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Осъден е да заплати разноските по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че за да постанови новата осъдителна присъда, предишната инстанция е дала положителен отговор на всички въпроси по чл. 301 ал. 1, т. 1 от НПК – има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, приемайки, че изводът на първостепенния съд за невиновност поради наличие на условията по чл. 12 ал. 3 от НК е необоснован. Касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на съдебните състави, които по закон трябва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Затова поначало отговорът на тезата в жалбата за допуснато нарушение на закона, следва във всички случаи да се предхожда от внимателно изследване на въпросите свързани с възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения. Законосъобразността на въззивната присъда се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина – чл. 13 ал. 1 от НПК, както и задължението му произтичащо от разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от НПК – съдът събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата които го оправдават или смекчават отговорността му. При проверката по делото се установи, от една страна, че въззивния съд е направил „незначителна корекция” /вж.л. 50 от въззивния съдебен акт/ в мотивите на първостепения съд, относно извода му за целта на посещението на инкриминираните дата и място от пострадалия от престъплението М., неговия син, адвокат Т., нейния син, също адвокат и клиента на последния – св. Т.. Според проверявания съд целта на посещението е „за да мотивират подсъдимия да отстъпи доброволно владението на имота.” Малко преди това, на л. 48 и 49, въззивният съд изразил съгласие с застъпеното в мотивите на първата инстанция, че договорът за наем /между пълномощника на претендиращия за собствеността И. В. – св. Т. и пострадалия от престъплението/ е бил сключен с цел прекъсване на владението на подсъдимия, който фактически обитавал жилището. На второ място, въззивният съд отхвърлил категорично, изводите на първостепенния съд, че св. Т., като пълномощник на претендиращия собствеността върху апартамента на ул. „Съборна” № 14 е действала самоуправно, като се позовал на това, че този съд не е отчел доказателствата по делото, че подсъдимия В. и неговата майка К. В. са били осъдени да предадат държането на същия имот на дружеството, което е било отстранено от ползването му, чрез насилие. Освен това след анализ на фактите, относно действията на двете страни по гражданските дела, въззивният съд приел, че са се породили враждебни отношения между тях, изостряни непрестанно от борбата за установяване на фактическа власт върху жилището.Проверяваният съд приел, че по делото липсват фактически данни за да се приеме за установено, че групата на адвокат Т. е имала намерение насилствено да отстрани подсъдимия от посочения апартамент, от една страна, а от друга, приел за установено, че пострадалият насилствено държал отворена вратата, за да може адвокатът-пълномощник да убеждава подсъдимия с правното средство – договор за наем, в правото си да въведе в имота пострадалия М.. При проверката не се установи твърдението на защитата на подсъдимия в съдебно заседание, че въззивният съд при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснал абсолютно процесуално нарушение, поради съществено противоречие между новата присъда на СГС и мотивите към нея, относно номера на състава на съда постановил първоинстанционната присъда. Наистина при постановяване на присъдата е посочено, че се отменя акт на 17 – ти наказателен състав при СРС, а при изготвянето на съображенията към същата /на л. 43/ е посочено, че е отменена присъдата на 16-ти наказателен състав при същия съд. Явно се касае за техническа грешка, тъй като всички други административни данни за делото и страните по него съвпадат с отразеното в прочетената нова присъда от състава на СГС на 19.10.2011 година, относно присъдата на 16-ти наказателен състав при СРС. Посоченото несъответствие на съдебния състав постановил проверяваната присъда в новата присъда не е от категорията на нарушенията, които безусловно са основания за отмяна на втората присъда. Настоящият състав намира, че е останал неизяснен въпросът, защо не са били достатъчни само св. Т. и потенциалният наемател – пострадалият М., за да уверят подсъдимия в своите доводи за правото на собственост на упълномощителя И. В. и кое е наложило да бъдат съпровождани от другите свидетели. И в тази връзка, не е отхвърлено съждението на първостепенния съд, че дава вяра на подсъдимия за посещение на адвоката и пострадалия на 8.02.2006 година, преди инцидента на инкриминираната дата – 17.02.2006 година, когато жалбоподателят е бил там и е провел разговор с посетителите. Районният съд се е позовал на датата и съдържанието на жалба на адвокат Т. до органите на полицията /вж. л. 195 от мотивите към присъдата на І инст./ При проверката по делото се установи, че при въззивната проверка не е констатиран пропуск на първостепенния съд, който въпреки, че вече са били налице условията за констатиране на противоречия по реда на чл. 281 ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, /в редакцията му по ЗИДНПК в ДВ бр. 32/2010 година, в сила от 28.05.2010 година/ не е включил в доказателствения материал по този ред показанията на св. Е. М., дадени на досъдебното производство /вж л. 75 и 76 – протокол от с.з. от 28.06.2010 година/ където по повод именно на причината за посещението на групата на инкриминираната дата е заявил: „ Не съм знаел предварително какво може да се случи. От майка ми знам, че лице на име М. В. живее там, което тя е разбрала от И. В.…” По повод причината за посещението на адреса /на л. 32 от ДП/, същият свидетел е заявил: …”отидохме в жилището да се опитаме да влезем. Предварително знаех, че без съгласието на собственика живее М. В.…” Този пропуск може да се отстрани чрез нов разпит от въззивния съд на този свидетел, за изясняване на причината за посещението. Касационната инстанция не може да обсъжда представените пред нея писмени доказателства – протокол от съдебно заседание и присъда, влязла в сила, по друго наказателно дело, поради забраната в чл. 353 ал. 5 от НПК, според която в касационното производство съдебно следствие не се провежда, респ. липсва процесуален механизъм да се приемат нови доказателства. Това произтича от принципа на редовната касационна проверка, при която не се допуска установяване на нови факти и преобсъждане на вече установените от предходните инстанции. Във връзка с причините и целта посещението в апартамента обитаван от подсъдимия на инкриминираната дата, в обясненията си подсъдимият В., както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд е посочил, че след посочения неуспешен опит да бъде отстранен насилствено от владението на имота, няколко пъти е бил посетен от други групи от лица със същата цел. Посочил е като аргумент за истинност на твърдението си отразеното в информационните масиви на СОД негово обаждане и тяхна намеса /вж л. 108 от І инст.п-во/ Това възражение следва да се отчете в светлината на задълженията на съда по фактите произтичащи от чл. 13 ал. 1 от НПК, за разкриване на обективната истина, с уговорката, че тежестта на доказване в наказателния процес не е върху съда. Съдът е обвързан от задължението за служебно събиране на доказателства само тогава когато страните бездействат и същевременно извършването на необходимите процесуално-следствени действия е възможно да бъдат проведени от съда. В заключение, настоящият състав намира, че неизяснените обстоятелства по повод целта на посещението на групата на пострадалия и граждански ищец М., в жилището обитавано от подсъдимия са в разрез с изискванията на чл. 13 ал. 1 от НПК, относно задължението на решаващия съд, в рамките на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Това процесуално нарушение е съществено, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е ограничило правото на защитата на подсъдимия да докаже тезата си за наличие на противоправно поведение от страна на пострадалия, в хипотезата на изискванията по чл. 12 ал. 3 от НК. Ето защо, възраженията на защитата на подсъдимия по касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни и налагат отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При това, новият състав следва да вземе отношение и по допустимостта на представените пред третата инстанция писмени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, във вр. с ал. ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА нова присъда от 19.10.2011 година на Софийски градски съд, 15-ти състав по в н о х д № 4168/2011 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание, при което да се отстрани посоченото в съобразителната част съществено процесуално нарушение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: