1 Р Е Ш Е Н И Е № 147 С., 19.07. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Гълъбина Генчева с участието на секретаря А. И. изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 7/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 726 от 17.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № ІV- 126 от 7.08.2008 г. по гр.д.№ 767/2006 г. на Б. окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от “Х.- тур-с” АД, гр.Созопол за признаване на дружеството за собственик на имот от 1094 кв.м., възстановен на ответниците като имот № 005139 в землището на с.Ч., местността “А.” и представляващ част от къмпинг “Ч.”. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК- поради представени доказателства за наличието на противоречива съдебна практика, както и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявеният положителен установителен иск от “Х.-тур-с” АД има за предмет да се признае правото на собственост на ищеца спрямо имот № 005139 в землището на с.Ч., местността “А.”, който е възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ. При първоначалното разглеждане на делото искът е уважен с решение № 37 от 14.04.2004 г. по гр.д.№ 1319/ 2003 г. на Б. окръжен съд. С решение № 188 от 3.08.2006 г. по гр.д.№ 2122/ 2004 г. на ВКС, ІV-а отделение решението на въззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане и за изясняване на въпросите дали имотът е част от осъщественото мероприятие- къмпинг, какво представлява самият имот- застроена площ или площ, която не е застроена, но е необходима за мероприятието съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, както и да се установи дали в имуществото, което е станало собственост на търговското дружество, е включена и земята, която е била предоставена на бившето държавно предприятие ТП “Б.” и неговите предшественици за стопанисване и управление. Дадени са указания за изследване и на отношенията на правоприемство между ТП “Б.” и държавната фирма “Х.-тур-с”, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е дружеството- ищец. Със същото решение е прието за безспорно установено, че спорният имот е част от целия терен, отреден през 1971-73 г. за курортно строителство и предоставен на ТП “Б.”, както и че това отреждане не е било необходимо да се предхожда от някакво отчуждаване от собствениците или от ТКЗС, тъй като от гледна точка на ЗСПЗЗ такива имоти се считат одържавени по силата на извършеното обобществяване, а също така, че за нуждите на процеса е без значение дали самото отреждане е станало в съответствие с действащото законодателство за промяна предназначението на земите. При новото разглеждане на делото въззивният съд, след събиране на допълнителни писмени доказателства и заключение на техническата експертиза е стигнал до извода, че спорният терен е част от терена на къмпинг “Ч.”, намира се в неговите граници като свободна площ, определена за ползване съобразно предназначението на къмпинга и в този смисъл представлява осъществено мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността. Искът обаче е отхвърлен по съображения, че не е доказано процесните земеделски земи да са били предадени за стопанисване и управление на ТП “ Б.”- праводател на ищцовото дружество, както и че “Х.-тур- с” е негов универсален правоприемник, включително и по отношение на процесния имот, поради което е направен извод, че не е осъществен фактическия състав на придобиване на собствеността по чл.17а ЗППДОбП / отм./ В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за необоснованост на горните изводи на въззивния съд, както и за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна Поддържат, че имотът като незастроен и със земеделски характер е подлежал и правилно е възстановен в стари реални граници на бившите собственици, поради което не е могъл да стане собственост на ищеца по реда на чл.17а ЗППДОбП. С оглед на горните данни и представената съдебна практика спорните въпроси са свързани с това, какви обстоятелства подлежат на установяване при разрешаване на колизията между правата на бившите собственици на земеделските земи и тези на търговските дружества, които ги стопанисват при осъществяване на процесите на възстановяване на земите по реда на ЗСПЗС и процеса на преобразуване и приватизация на държавното имущество. По реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав посочва, че намира за правилна практиката по тези въпроси, изразена в представените решения № 809/1.08. по гр.д.№ 401/ 2005 г. на ВКС, ІV-а г.о. и р.№ 910/ 17.07.2007 г. по гр.д.№ 881/ 2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. В рамките на конкретния спор поставените въпроси се свеждат до това, с какви доказателства може да се установи дали даден земеделски имот е предоставен на държавно предприятие за стопанисване и управление, както и за последващото му преминаване към преобразуваното или приватизирано търговско дружество чрез включване в неговото имущество и отразяване в капитала конкретно на стойността на земята като дълготраен материален актив. По делото не стои въпросът за универсалното правоприемство между ТП “Б.” и последващите стопански субекти, създадени на базата на неговото имущество, а дали е налице правоприемство по отношение на конкретния имот, както и дали преди това този имот е бил предаден за стопанисване и управление на държавното предприятие. В настоящия случай е прието, че отреждането на площадката за къмпинг “Ч.” е станало с протокол от 1.08. 1978 г., който не е представен по делото, но е цитиран в друг протокол от 26.03.87 г. Не е спорно по делото и обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ къмпингът вече е бил изграден и е функционирал, стопанисван от ТП “Б.”. С оглед на тези данни следва да се приеме, че е необоснован изводът на въззвния съд за липсата на доказателства земята, включена в къмпинга, да е предоставена на ТП “Б.” за курортно строителство. При липсата на формален акт за такова предоставяне съобразно действащите към съответния момент изисквания / напр. по чл.94 във вр. с чл.1, ал.2 от Наредбата за държавните имоти / отм./ или по чл.15 от Правилника за държавните имоти / отм./ и като се съобрази обстоятелството, че става въпрос за доказване на факти далеч назад във времето, следва да се приеме, че при решаване на спорове от вида на настоящия, фактът на предоставянето може да се установява с всички допустими доказателства, от които пряко или косвено може да се направят изводи за неговото осъществяване. В случая освен цитирания протокол от 1.08.78 г. и протокол от 26.03.87 г., доказателства, че имотът е предоставен за изграждането на къмпинг на ТП “Б.” са и тези, че към 1987 г. къмпингът вече е бил построен с капацитет 1500 места, както и заснемането му на скицата за В. селище Ч., съгласувана през 1987 г. и по кадастралния план, изготвен през 1988 г. Заснемането към този момент е от съществено значение за делото, тъй като то показва състоянието на имотите преди да започне процеса за раздържавяване, независимо дали чрез реституция или преобразуване и приватизация на държавното имущество. По изложените съображения следва да се приеме, че предоставянето на имота в рамките на къмпинга, за стопанисване и управление от държавното предприятие “Б.” е установено по надлежния ред и следва да се съобрази при решаването на спора за собствеността на имота към настоящия момент. Следващият спорен въпрос по делото и в представената съдебна практика е за това, установяват ли доказателствата по делото преминаването на земята към новообразуваното в процеса на приватизация търговска дружество- ищец по делото. В тази насока въззивният съд е направил неправилен извод за липсата на такова правоприемство за конкретния имот и в цялост на терена на къмпинга. От събраните по делото доказателства се установява, че правоприемството между ТП “Б.” и образуваните фирми с държавно имущество, една от които е “Х.-тур-с”, е станало на териториален принцип, с което се обяснява записаното в решението на ресорното ведомство- решение от 10.05.90 г. на председателя на К. по туризъм и в р. от 18.07.1990 г. по ф.д.№ 2697/ 90 г. и р. от 20.11.1991 г. по ф.д.№ № 7410/ 91 г. на Б. окръжен съд, че към новообразуваните държавни фирми преминават съответната част / по териториален принцип/ от активите и пасивите на прекратеното юридическо лице. И тук липсата на разделителен протокол с посочване на конкретните имущества е довела до необоснования извод, че земята не е включена в капитала на дружеството. Не са обсъдени останалите доказателства по делото, а именно заповед № 24 от 27.01. 1995 г. на председателя на К. по туризъм към МС за увеличаване капитала на “Х.-тур-с” Е. от 91 024000 лв. на 157 141 000 лв., което е резултат от включване в капитала на дружеството на правото на собственост върху земята, както и ПМС № 179/ 13.09.1991 г. и ПМС № 201/ 25.10. 1993 г. относно прехвърлянето на вещни права и оценката на земята при извършване на приватизация на държавното имущество. Счетоводното записване на земята в по-късен момент / след 1991 г./ неправилно е изтълкувано като индиция, че земята не е била включена в имуществото на преобразуваното и приватизирано дружество. Не е логично да се предполага, че раздържавяването е могло да се извърши, без това да засегне земята, върху която са изградени съответните обекти, поради което следва да се приеме, че по-късната й оценка и включване в капитала на дружеството имат действие от момента на решението за преобразуване или приватизация. По изложените съображения и въз основа на горните доказателства следва да се приеме за установено и обстоятелството, че процесният имот като част от къмпинга е придобит от ищеца в резултат на правоприемство с държавното предприятие на основание чл.17а ЗППДОбП / отм./. Постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като ищецът бъде признат за собственик на имота. На последно място би следвало да се посочи, както е приел и въззивният съд, че по отношение на имота е налице хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и поради наличието на реализирано мероприятие той не подлежи на връщане на бившите собственици. Без значение е, че конкретно върху настоящия имот няма застрояване, тъй като мероприятието къмпинг, според своето предназначение включва и празни незастроени площи, които да се използват за паркиране на автомобили и поставяне на палатки или каравани. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № ІV-126 от 7.08. 2008 г. по гр.д.№ 767/ 2006 г. на Б. окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. К., П. Н. П., К. П. Х., Н. П. П. и Н. П. Н., всичките от с.Ч., че “Х.-тур-с” АД, гр.Созопол е собственик на недвижим имот с площ 1094 кв.м., представляващ част от къмпинг “Ч.”, с № 005139 по картата на землището на с.Ч., местността “ А.” / или“Чеирите”/ . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: