1 Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
София, 02 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова
Даниел Луков
при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП К. Иванов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 521/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адв. Д. Д., защитник на подсъдимия Т. К., срещу въззивна присъда № 9 от 20.03.2019г. на Военно-апелативния съд, постановена по внохд № 8/19г.
В жалбата, която е бланкетна, се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.
В допълнение към касационната жалба се поддържа оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, което касаторът аргументира със събирането и оценката на доказателствата. Претендира се и неправилно приложение на материалния закон. Искането, което се прави, е в условията на алтернативност, а именно за отмяна на обжалваната въззивна присъда и постановяване на нова присъда от касационната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените наказания. Обосновава се и явна несправедливост на наказанията.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба в частта й за претендирани касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановената присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че е било допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.3 НПК и наложеното наказание е явно несправедливо, поради което и предлага да намери приложение разпоредбата на чл.55 НК.
Адвокат Д. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила. Счита, че неправилно въззивният съд е кредитирал протоколите за доброволно предаване, както и веществените доказателства по делото, тъй като те не са събрани по предвидения в НПК ред. Нарушението на материалния закон се обосновава с липсата на нормативно изискване за поставянето на бандерол върху опаковки, различни от потребителските, както и с претенцията за наличие на маловажност на случая.
Подсъдимият Т.К. се присъединява към становището на защитника си.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 18/05.12.2018г., постановена по нохд № 201/17г., Военен съд – Пловдив е признал подсъдимия Т. Г. К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК. Веществените доказателства са били отнети в полза на държавата.
С въззивна присъда № 9 от 20.03.2019г., постановена по внохд № 8/2019г. Военно-апелативният съд е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия Т. К. за виновен в това, че на 20.08.2017г. в [населено място], в немаловажен случай, държал акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по Закона за акцизите и данъчните складове и по Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - 8,020кг. нарязан тютюн за ръчно свиване на цигари, от Вирджински тип, на стойност 320,80лв., поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, както и кумулативно предвидените наказания глоба в размер на хиляда и шестстотин лева и лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с акцизни стоки, за срок от три години. Подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан за разликата до сумата от 2406лв. съгласно първоначално повдигнатото му обвинение.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, а деловодните разноски са присъдени в тежест на подсъдимия.
Разпоредено е вещественото доказателство лек автомобил „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] и свидетелството за неговата регистрация да се върнат на подсъдимия, а 5 бр. хартиени кутии и 10 бр. найлонови пликове, съдържащи 1200 броя цигари, да се унищожат.
Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на подсъдимия и защитника му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са относно събирането и оценка на доказателствата-недопустимо доказателствен източник, който не е бил присъединен към доказателствения материал по предвидения процесуален ред, е бил предмет на оценка и съпоставяне с други доказателства, съставен е бил протокол за доброволно предаване вместо протокол за претърсване и изземване, иззетите веществени доказателства не могат да се приобщят към доказателствения материал по делото поради прекъсване на доказателствената верига от момента на намирането на предмета на престъплението до момента на неговото оглеждане и приобщаване по делото.
В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие.
Настоящата инстанция констатира, че решаващият въззивен съд е изпълнил задължението си да събере и подложи на проверка възможния доказателствен обем, като в аналитичната си дейност се е позовавал и оценявал доказателствени източници, които са надлежно събрани.
Въззивната инстанция в рамките на събраната от първия съд доказателствена съвкупност е възприела изцяло фактическата обстановка, като е дала своя нова оценка на доказателствата и в заключение е достигнала до различни правни изводи. Твърденията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като се е позовал на веществените доказателства по делото, както и на съставените за целта протоколи за доброволно предаване и протокол за оглед на местопроизшествие, което довело до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по фактите, обосноваващи авторството на деянието и извършеното престъпление, са неоснователни.
Съставът на контролирания съд е отчел ключовото значение на протокола за доброволно предаване и извършил проверка на неговата допустимост и достоверност. Съдът обсъдил маршрута на автомобила на подсъдимия от момента на полицейската проверка до двора на полицейското управление, където било извършено предаването на предмета на престъплението и бил съставен оспорвания протокол. По този начин убедително е бил отхвърлен доводът за опорочаване на този доброволен акт от страна на подсъдимия и за манипулиране на иззетите веществени доказателства. Отчетено е обстоятелството, че подсъдимият сам е посочил на св. Р. и Г. (двамата полицейски служители в РУП – Раковски) закупените от него стоки от пазара в [населено място] и дори е участвал в издирването на лицето, от което същите са били закупени. Впоследствие е управлявал автомобила си до полицейското управление в града, придружен от св. Р. и Г.. Там вече в присъствието на подсъдимия К. свидетелят Р. е взел двете найлонови чанти, съдържащи тютюн и тютюневи изделия и заедно с подсъдимия влезли в управлението, където подсъдимият ги предал на Р. с протокол за доброволно предаване от 20.08.2017г. (л.29 ДП), в който отразил, че така предадените от него вещи ги е закупил от стоковия пазар [населено място]. След около 15-20 минути подсъдимият излезнал от управлението на полицията, вече без чанта, като останал да чака пристигането на разследващ полицай от РС „Военна полиция“ – Пловдив. Впоследствие така предадените от подсъдимия вещи на свидетеля Р. били предадени от последния с протокол за доброволно предаване на водещия разследването. За да приеме това, въззивният съд се е позовал на всички събрани по делото доказателствени източници, като е посочил, че няма нито едно събрано доказателство, което да сочи на нещо различно.
Процесуалният закон не предвижда ред за съставяне на протокола за доброволно предаване, както не предвижда и изискване за предварителното разрешаване или последващо одобряване на това действие по съдебен ред. И това е така, защото доброволното предаване (за разлика от действията, ограничаващи права на гражданите, каквито са претърсване, изземване, личен обиск, задържане и изземване на кореспонденция и т.н.) е въпрос на упражнена лично и доброволно от лицето воля, при липса на елемент на принуда, винаги ограничаваща правата и свободите. Това обаче съвсем не означава да се отрече принадлежността на доброволното предаване към действията по разследването, когато то е осъществено в рамките на наказателното производство. При положение, че НПК не предвижда ред за съставяне на протоколите за доброволно предаване, приложими са общите правила по чл. 127 – чл. 131 от НПК. А когато чрез доброволно предаване се приобщават по делото веществени доказателства, какъвто е настоящият случай, то задължително са приложими и изискванията на чл. 110, ал. 1 и ал. 2 от НПК – за тяхното оглеждане, подробно описване и по възможност фотографиране, както и прилагане по делото (когато това е възможно) и при взети мерки за предотвратяване на тяхното повреждане или изменяване. Важно е да се отбележи, че приобщените по този начин веществени доказателства представляват самостоятелен носител на информация, различен от протоколите за доброволно предаване като вид писмени доказателствени средства. Тези протоколи не възпроизвеждат доказателства, а само легитимират от процесуална гледна точка определен материален факт като веществено доказателство и така установяват неговата връзка с обстоятелствата по делото. Поначало, веществените доказателства могат да бъдат приобщени и чрез протоколи за оглед, за претърсване или изземване, а също и чрез фотоснимки, диапозитиви, планове и пр., т.е. чрез различни доказателствени способи. Доброволното предаване е само едно от действията по разследването, чрез което се попълва доказателствената съвкупност в рамките на наказателното производство (в този смисъл вж. и р. № 358/2009 г. на ВКС, І НО, р. № 204/2010 г. на ВКС, І НО, р. № 262/2013 г. на ВКС, ІІ НО и др.).
Изказаните от защитата на касатора съмнения за компрометиране на връзката между предадените веществени доказателства и тези, които съдът е обсъждал, не намират достатъчно убедителна подкрепа в данните по делото и поставят към протоколите за доброволно предаване изисквания, надхвърлящи посочената процесуална функция. В тях не може да се очаква задължително свръхподробно описание, измерване или анализ, често осъществими само с помощта на технически сътрудници или експерти и подходящо оборудване, точен час на предаването и т.н. Внимателният оглед, подробно описание и евентуално фотографиране, изброени в чл. 110, ал.1 от НПК могат да се осъществят допълнително чрез посочените в НПК способи на доказване. Доброволното предаване трябва да гарантира екзактността на посоченото в чл. 110, ал.2 от НПК изискване – веществените доказателства да се приложат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. В настоящия случай няма основание да се счете, че това е станало. Оспорваните протоколи съдържат информация за предадените вещи, достатъчна за сравнение с описанието, което те са получили при последващите процесуално-следствени действия – оглед и експертизи.
Не се констатира и претендираното нарушение от защитата на касатора относно реда за изземване на представителни проби от инкриминираното количество тютюн. С протокол за доброволно предаване са предадени на разследващите органи от РС „Военна полиция“ – Пловдив 8,020 кг. жълто-кафява суха листна маса, разпределени в 13 бр. черни найлонови торби. Били са поставени в черен найлонов чувал, запечатан с етикет и подписи на поемни лица, разследващ полицай и експерт-технически помощник. На 31.08.2017 г. е бил извършен оглед на веществени доказателства, при което предмет на огледа са били именно 13 броя черни найлонови торби с поставен етикет, пълни с жълто-кафява суха листна маса, като торбите са били номерирани от 1 до 13. От тези 13 броя найлонови торби, от всяка една от тях, са били отделени на същата дата представителни проби с тегло от 21,13 гр. до 26,23 гр. всяка от тях. Представителните проби са били поставени в отделни прозрачни найлонови пликове, като всяка проба е била номерирана с номера на съответния обект, от който е била взета, пликовете са били запечатани и на етикета са били положени подписите на разследващия полицай, експерта-технически помощник и поемните лица. Съгласно наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях, от всеки вид иззето вещество с обща маса над 1 кг се взема представителна проба, включително в случаите, когато е разпределено в повече от една опаковка. В тази връзка следва да се отбележи следното – към момента на вземането на представителните проби не е било изначално ясно какви са характеристиките на иззетата суха листна маса и дали тя в себе си не съдържа наркотични вещества и второ – след като законодателят е допуснал да не се изследва цялото количество, а само част от него под формата на представителни проби по отношение на наркотичните вещества, растенията, съдържащи наркотични вещества и прекурсори, то на още по-голямо основание следва да се приеме, че не съществува пречка за изследване само на представителни проби, когато се касае до растение, свободно разрешено за консумация и потребление. В този смисъл неприложим е цитирания от защитата на касатора ред по НАРЕДБА № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, тъй като тя не касае случаите на разследване по НПК, а е само за нуждите на контрола върху акцизните стоки.
По изложените съображения, касационната инстанция не констатира претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила при провеждане на описаните следствени действия.
Неоснователно е и твърдението на защитника на подсъдимия за несъставомерност на деянието поради това, че не съществува изискване за поставяне на бандерол върху инкрпминираните найлонови торби, съдържащи тютюн, тъй като бандеролът се поставя само върху потребителска опаковка, която съгласно §1, т.19 от ДР на ЗТТИ представлява „най-малката самостоятелна опаковка от дадено тютюнево изделие и/или свързано с него изделие, която се пуска на пазара“. Съгласно ЗАДС (чл.59, чл.60 и чл.64), производството на тютюневи изделия включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки, като това производство (с изключение на добива на природен газ) се извършва само в данъчен склад за производство и складиране. Производителите на тютюневи изделия, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол на потребителската опаковка, което става именно в този данъчен склад на производителя. Иначе казано, тютюневите изделия, като стока, подлежаща на облагане с акциз, следва да бъдат опаковани и на опаковката им се поставя бандерол още в данъчния склад на производителя на изделието. Инкриминираната по делото акцизна стока не е била опакована по начин, позволяващ поставянето на бандерол при производителя и такъв фактически не е бил поставен, нито пък производителят е бил установен, то държането й извън данъчен склад на производител, без бандерол, обосновава и обективната съставомерност на деянието по чл.234, ал.1 от НК.
На следващо място незаконосъобразен е доводът за несъставомерност на инкриминираната дейност поради маловажност по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Преценката за определяне на едно деяние като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК се извършва на основата на фактическите данни по делото за начина на извършването му, за вида и стойността на неговия предмет, за вредните последици, съобразно данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Приведените от защитата аргументи не кореспондират с обективните признаци на престъпния състав по чл. 234, ал.1 от НК. Държането на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, засяга не само данъчната система, а цялостния търговски режим, установен в страната. Ето защо стойността на предмета на престъплението не е единствения критерий за установяване на степента на обществена опасност на деянието, а от значение е и количеството на акцизните стоки, които са насочени към стопанския оборот в нарушение на установения пазарен механизъм. В настоящия казус се касае до 8,020кг. нарязан тютюн, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с обичайните случаи от този вид. Такава не разкрива и личността на извършителя, макар и неосъждан и без предходни противообществени прояви, които обстоятелства правилно са ценени от въззивния съд на плоскостта на индивидуализацията на наказанието.
След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на обжалваната въззивна присъда и постановяване на нова присъда от касационната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение или за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Неоснователни са и възраженията за явна несправедливост на наложените наказания. Наличните смекчаващи обстоятелства, обсъдени от въззивния съд – чистото съдебно минало, много добри характеристични данни от военното формирование, в което е служил, държаната акцизна стока без бандерол, когато такъв се изисква по закон, е била закупена от дееца за друго лице, с отчитане и на количеството на акцизната стока, обуславят определяне на наказания при превес на смекчаващи обстоятелства, като наложените наказания от една година и четири месеца лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК, глоба в размер на хиляда и шестстотин лева и три години лишаване от права, са съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Отмерената санкция не се отклонява от предвидените в санкционната част на чл. 234, ал.1 от НК параметри и не противоречи на принципите за индивидуализация на обема наказателна принуда. Изтъкнатото от защитата на касатора съображение, че стойността на държаните акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, представлява изключително смекчаващо обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, не може да бъде споделено с оглед и на казаното вече относно количеството на предмета на престъплението. В касационната жалба не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били отчетени от предходната инстанция при индивидуализацията на наказанията, поради което и проявата на още по-голяма снизходителност към дееца не може да бъде удовлетворено и ВКС не намира основания за приложението на чл.55 НК, което изключва касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9 от 20.03.2019 година, постановена по ВНОХД № 8/2019 година по описа на Военно-апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|