определение по гр.д.№ 3759 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78

София, 15.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3759 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Х. срещу решение № 127 от 18.01.2016 г. по гр.д.№ 2898 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, с което е отменено решение № 139 от 16.04.2015 г. по гр.д.№ 545 от 2014 г. на Софийския окръжен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от П. Й. Х. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: сграда с идентификатор 05815.303.54.1 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-49 от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в Промишлената зона на [населено място], с площ от 2 210 кв.м., на три етажа, включваща цех за алуминиева, П. дограма и стъклопакети- производствена сграда, състояща се от два цеха, свързани с триетажна административна сграда със застроена площ от 1 987,20 кв.м. и разгърната застроена площ от 2 771,64 кв.м., четири магазини за промишлени стоки и кафе- бърза закуска, включени в застроената площ от 1 987,20 кв.м. и пристройка към цеха със застроена площ от 241,12 кв.м., построени в югоизточната част на УПИ LI в кв.199 по плана на [населено място].
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, при противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касаторката, обжалваното решение противоречи на посочена от нея задължителна и незадължителна съдебна практика по следните правни въпроси:
1. Когато правото на строеж е учредено за определен срок, след реализирането му и трансформирането му в право на собственост върху постройката, срокът за който то е учредено трансформира ли се и върху правото на собственост върху постройката, съгласно чл.65 ЗС ?
2. Може ли по реда на поправката на нотариален акт да се променят съществени условия на сделката, които променят нейната крайна цел ?
Освен това, според касаторката, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 22.04.2016 г. ответниците [фирма] и [фирма] оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване.
С определение № 265 от 03.10.2016 г. на ВКС към настоящото дело е пресъединено за общо разглеждане и ч.гр.д.№ 3758 от 2016 г. на ВКС, образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение № 1553 от 05.05.2016 г. по гр.д.№ 2898 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението по това дело в частта за разноските.
В писмен отговор от 27.07.2016 г. ответницата по тази частна жалба П. Й. Х. оспорва същата като неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.108 ЗС, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението, обаче, не следва да бъде допускано, съгласно приетото т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в жалбата и в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката не е посочила правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- такива, които са включени в предмета на делото и които са обусловили изводите на съда в обжалваното решение.
1. Първият поставен въпрос /когато правото на строеж е учредено за определен срок, след реализирането му и трансформирането му в право на собственост върху постройката, срокът за който то е учредено трансформира ли се и върху правото на собственост върху постройката, съгласно чл.65 ЗС/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което е прието, че правото на строеж е учредено не за определен срок, а безсрочно- че първоначалната и действителна воля на страните по сделката е била за безсрочно учредяване на правото на строеж и че с нотариалните актове от 2011 г. само е поправена неправилно отразената в нотариалните актове от 2006 г. и 2009 г. действителна воля на страните по сделките.
2. Вторият поставен въпрос /може ли по реда на поправката на нотариален акт да се променят съществени условия на сделката, които променят нейната крайна цел/ също е неотносим към делото, по което ищцата не е доказала крайната цел на сделките /договорите за учредяване право на строеж/ да е била различна от тази, която е постигната след поправката на нотариалните актове за учредяване на това ограничено вещно право, а и съдът не е приел, че с поправката на нотариалните актове е променена целта на сделките.
Освен това, по по-общия въпрос за допустимостта на поправката на нотариален акт няма противоречие между обжалваното решение и посочената задължителна практика на ВКС- решение № 63 от 23.02.2012 г. по гр.д.№ 766 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което редът за унищожаване на договор поради грешка следва да бъде спазен, когато грешката е от такова естество, че една от страните, респ.двете страни в правоотношението не желаят то да продължи да съществува и да ги обвързва, тоест когато действителната им воля дотолкова се различава от отразената в акта, че би имала за последица промяна в останалите елементи на правоотношението. Ако грешката касае само естеството на една от насрещните престации и страните по сделката желаят да запазят облигационната връзка и правните й последици, действителната им воля може да бъде изразена под формата на нотариален акт по чл.579, ал.3 ГПК, с който страните да разкрият тази действителна воля по взаимно съгласие, запазвайки по този начин правните последици на договора. В обжалваното решение по същество е прието същото- че след като страните по сделката /включително и ищцата/ са се явили лично пред нотариуса и са заявили, че тяхната действителна воля е била да учредят безсрочно право на строеж в полза на ответното дружество, то напълно допустимо е нотариалните актове за учредяване на право на строеж от 2006 г. и 2009 г. да бъдат поправени по реда на чл.579, ал.3 ГПК чрез посочване, че правото на строеж се учредява безсрочно, а не за посочените в нотариалните актове от 2006 г. и 2009 г. срокове.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА: С нея се обжалва определението на въззивния съд, с което е отказано да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските. Правилно, в съответствие със задължителната практика на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ въззивният съд е приел, че доказателствата за направени разноски по делото следва да бъдат представени до приключване на последното по делото съдебно заседание и че представените след постановяването на решението доказателства за направени разноски не представляват основание за изменение на решението в частта за разноските.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 18.01.2016 г. по гр.д.№ 2898 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1553 от 05.05.2016 г. по гр.д.№ 2898 от 2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.