1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 350 София, 22.05.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като взе предвид докладваното от съдия Иванова т.д. 2562 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Гаранционен фонд обжалва решение № 227 от 10.07.2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Гаранционния фонд срещу решението на Окръжен съд – Пловдив и е потвърдено решението на първата инстанция в отхвърлителната му част (относно разликата над присъдените 50 000 лв до пълния предявен размер от 82 000 лв). Излага съображения за неправилност на въззивното решение по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Мотивите на ПАС били противоречиви. От една страна била приета експертизата, а според другата, ПАС бил посочил, че според него тази експертиза била се основавала на презумптивни заключения за вида, характера на психическото състояние на пострадалото лице. Щом съдът бил приел съдебно-медицинската експертиза за компетентна и обективна, то не би следвало да има извод как е формиран изводът на вещите лица. Не било обсъдено, че травмата на детето Х. Г. съставлявала временна опасност за живота на малолетното дете. Дори само тази квалификация била достатъчно основание за определяне на обезщетението в този размер на ищеца. С необсъждането на това обстоятелство, въззивният съд бил постановил решение в противоречие с чл. 52 от ЗЗД. Освен това е налице съществено процесуално нарушение на чл. 12 ш чл. 236 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касационният жалбоподател е посочил следните правни въпроси: I. Материалноправни въпроси 1. Какви са фактите и обстоятелствата, които съдът задължително следва да съобрази при определяне на конкретния размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД? 2. Следва ли съдът да вземе предвид възрастта на пострадалия, вида, характера и интезитета на причинените неимуществени вреди, наличието на временна опасност за живота на пострадалия, продължителността на лечението, начинът на извършване на увреждането, обстоятелствата, при което е извършено увреждането , както и всички други релевантни факти и обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД? 3. Има ли значение детската възраст на пострадалото лице за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер, предвид конкретното му когнитивно, интелектуално, психическо, физическо развитие, относително по-високата степен на уязвимост на лицето в детска възраст. Следва ли да се отчете вероятността за негативно отражение на цялостното здравословно състояние на детето в бъдеще вследствие на претърпения инцидент, в този аспект, съставлява ли възрастта на пострадалото лице един от задължителните критерии, които съдът следва да съобрази при прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението? 4. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в ППВС 4/68 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди също така и икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените, както и общата тенденция в съдебната практика за повишаване размерите на определяните обезщетения за неимуществени вреди ? II. Процесуалноправни въпроси. 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не е абстрактно , а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното увреждане? 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като ги анализира и посочи значението им за увеличаването, съответно намаляването на присъдения размер? 3. За справедливия размер на обезщетението, въззивният съд дължи ли собствени съображения, основани на конкретно установените по делото обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, както е указано в ППВС 4/68 г. , както и посочена практика? 4. До какъв порок на въззивния съдебен акт водят грешките на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение в резултат на неспазване направилата на формалната логика, опита и научното значение? Сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - противоречие на посочените решения на Върховния касационен съд. Ответникът М. С. С. оспорва касационната жалба. Доколкото не бил подал касационна жалба то било влязло в сила за 50 000 лв. Присъждането на по-голям размер щяло да доведе нарушаване на принципа за еквивалентност и щяло да е източник за неоснователно обогатяване. Възрастта на пострадалия била посочена и взета предвид при преценка на справедливия размер на обезщетението и двете предходни инстанции по същество на спора. Данни за степента и характера на причинените при ПТП травматични увреждания, продължителността на оздравителния процес и пълното му излекуване, съдът бил установил от СМЕ. Категорично съобразно било, че травмата на главата е била временно опасна за живота на детето. Твърди се, че именно това обстоятелство било взето предвид от нарочната комисия при определяне размера на обезщетенията, като липсвала подробна аргументация. Позовава се на излекуване на мозъчната травма за период от 5-6 месеца. Счупване на лявата раменна кост в горната й половина било излекувана напълно. Върховен касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивният съд е бил сезиран с две въззивни жалби от ищеца по иска Гаранционен фонд срещу решението на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл. 288, т. 12 от КЗ отм. или за разликата над присъдената сума от 50 000 лв до пълния размер на иска от 82 000 лв, както и от ответника по иска М. С. С. в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата над присъденото обезщетение от 30 000 лв до пълния присъден размер от 50 000 лв или за 20 000 лв. Въззивният съд е приел, че между страните е влязло частично в сила решението на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е присъдена сума от 30 000 лв. Поради това въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 288, ал. 12 от КЗ отм. Гаранционният фонд е платил на пострадалото лице, както и че по силата на закона след осъщественото плащане встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. Въззивният съд е приел, че при предявен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ отговорността на Гаранционния фонд към пострадалото лице, е функционална на отговорността на извършителя на деликта. Когато деликвента не е взел участие в процеса на определяне на обезщетението, то при наличие на възражение за прекомерност, съдът следва да определи обезщетение съобразно чл. 52 от ЗЗД. Прието е, че е спорен размерът на дължимото обезщетение за вредите, причинени при процесното ПТП, настъпило на 26.4.2013 г. в [населено място] от М. С. С. на Х. Г. Г. на 9 г към момента на произшествието. Въззивният съд е приел, че при определяне на обезщетението от Гаранционния фонд не е участвал деликвента, не е изразил съгласие с размера . Въззивният съд е приел, че заключението на вещото лице сочи, че детето има следните вреди: травматичен шок, което било диагноза, а не увреждане, отток на мозъка, факт при всяка мозъчна контузия и не било правилно да се приемат за отделни увреждания, така както Гаранциониня фонд бил ги определил в своя протокол. Според вещото лице, при мозъчна травма физическото и психическото състояние се преценявали, независимо, че могат да се преценят като отделна самостоятелна повреда. По делото единствените доказателства за физическото, психическото състояние и изживяванията на пострадалото лице са констатациите на медицински лица и поради това са изведени презумптивно видът, характера на увредените човешки органи и тяхната чувствителност от физиологична и медицинска гледна точка, а не на преки и непосредствени впечатления от поведението на пострадалия и неговите изживявания, а не на преки впечатления от поведението на пострадалия и неговите изживявания. Поради това се дължало 50 000 лв обезщетение, което отговаря и на обстоятелството, че било настъпило пълно възстановяване за период от 5-6 месеца. С оглед събрания доказателствен материал, характера на увреждането, начинът, по който се е отразило на физическото и психично състояние на увреденото лице и с оглед икономическата обстановка в страната е определено, че с оглед тези критерии, размерът на обезщетението следва да се определи в размер на 50 000 лв. Допускането касационно обжалване на въззивното решение се извършва на основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съдът и в производството по чл. 288 от ГПК следи за валидността и допустимостта на въззивното решение и поради това на основание чл. 280, ал. 2 , пр. 1 и 2 от ГПК дължи проверка относно основания, водещи до извод, че е налице вероятност постановеното решение да е нищожно или недопустимо. При извършената проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да се установи нищожност на съдебното решение. Освен това не е налице основание да се приеме, че решението е вероятно недопустимо. С оглед сочените основания от касатора по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че допускането касационно обжалване на въззивното решение се извършва само в рамките, предвидени от законодателя в тази норма. Задължение на касатора е да обоснове правен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и разрешението да е обусловило изхода на спора. В случая поставените правни въпроси в раздел I относно фактите и обстоятелствата, които са установени по делото съобразно критериите за определяне на справедливо обезщетение, са правни въпроси, включени в предмета на делото, разрешениe от въззивния съд и обусловили изхода на спора с определяне на конкретното обезщетение. Така даденото разрешение е в противоречие с ППВС 4/68, конкретно посочено от касатора като допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал.1 от ГПК. В случая въззивният съд не е обсъдил всички обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които индивидуализират вредите, свързани с конкретния пострадал, а не просто изброяване на критерии, свързани с определяне на обезщетението. Освен това не е посочено какви са точно критериите, свързани с икономическата обстановка, по които въззивният съд е определил обезщетението. Така разрешеният от въззивния съд правен въпрос е повлиял на изхода на спора с оглед конкретно определеното обезщетение в противоречие на разясненията, дадени с ППВС 4/68 г. По изложените съображения ще следва да се допусне по посочените правни въпроси в раздел I касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК на касационния жалбоподател следва да се определи държавна такса в размер на 640 лв. Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение№ 227 от 10.07.2019 г. по т.д. 259/19 г., Апелативен съд - Пловдив в обжалваната пред Върховния касационен съд част по касационна жалба на Гаранционен фонд. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател Гаранционен фонд в 1 седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 640 лв по сметка ВКС. При неизпълнение в срок на указанията на съда касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено. След внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на Върховния касационен съд за насрочване на открито съдебно заседание. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: