Ключови фрази
Плащане на застрахователното обезщетение * договор в полза на трето лице * застрахователно обезщетение * материалноправна легитимация на ищеца


5

Р Е Ш Е Н И Е

219
гр. София, 14.02.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 837 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. А. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. В. срещу решение № 181 от 13.04.2010г. по гр. дело № 1625/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решението от 06.03.2009г. по гр. дело № 2189/2006г. на Софийски градски съд, VІ търговско отделение, 2 състав е отхвърлен предявеният от П. А. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 100 000 лв., частично предявен от общо 385 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховане на имущество, сключен със застрахователна полица № [ЕГН], издадена на 07.04.2005г. срещу рискове пожар, природни бедствия и аварии, претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.12.2006г. до окончателното плащане, както и за присъждане на разноски, като неоснователни, и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер 7 190 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно въззивният съд е приел, че липсва активна материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователният договор бил сключен в полза на трето лице – [фирма]. Касаторът поддържа становище, че този извод е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като обсъденото правоизключващо възражение е направено от ответника по иска след приключване на устните състезания във въззивното производство, без да бъде дадена възможност на ищеца да изрази становище и евентуално представи доказателства срещу възражението, с което съдът е допуснал нарушение на принципа на равенство на страните. Прави оплакване, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на чл. 186 и чл. 188 ГПК /отм./, тъй като е останал неизяснен въпросът дали към датата на приключване на устните състезания третото лице е било носител на правата по процесния застрахователен договор. В резултат на това според касатора решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Касаторът моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Р. Г. оспорва касационната жалба и инвокира доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа становище, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е длъжен служебно да следи за всяка абсолютна процесуална предпоставка, включително за процесуална легитимация на ищеца. Излага съображения за обоснованост на въззивния съдебен акт и постановяването му в съответствие с материалния закон. Счита, че изплащането на банковия кредит не съставлява основание за ищеца да придобие някакви права по застрахователния договор, който е сключен в полза на трето лице. Поддържа становище, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, и моли същото да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за застраховане на имущество под формата на застрахователна полица № [ЕГН], издадена на 27.04.2005г. срещу рисковете пожар, природни бедствия и аварии, със срок на покритие до 27.04.2006г., на автосервиз и морга, находящи се в [населено място], [улица], в полза на трето лице – [фирма], [населено място], и че на 31.10.2005г. в обекта възникнал пожар, който нанесъл значителни материални щети. За да отхвърли предявения иск при така изложената фактическа обстановка, решаващият съдебен състав е приел, че ищецът не притежава материалното право на иск, тъй като на основание т. 95.3 от Общите условия към застрахователния договор във връзка с чл. 22 ЗЗД и чл. 380 и сл. /отм./ ТЗ, когато полицата е в полза на трето лице, застрахователното обезщетение се изплаща на третото ползващо се лице, а не на лицето, договаряло със застрахователя. Изложил е съображения, че абсолютна процесуална предпоставка за водене на исков процес е ищецът да притежава правото на иск, каквото право в конкретното правоотношение няма, защото е предоставил правото на претендиране на застрахователно обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие на трето лице по застрахователното правоотношение- [фирма], [населено място].
С определение № 515/12.07.2011г. по настоящото т. дело № 837/2010г. на ВКС, ТК, ІІ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправни въпроси: при направено за първи път от ответника по иска в писмената му защита, представена след приключване на устните състезания, правоизключващо възражение и довод за недопустимост, респективно неоснователност на иска, следва ли съдът да отмени хода по същество и да даде възможност на ищеца да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с възражението на ответника във въззивно производство по реда на отменения ГПК; имат ли право страните след заседанието по чл. 186 ГПК /отм./ да правят възражения и доводи и има ли право съдът да ги разгледа, без да уведоми другата страна. Посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която във въззивното производство по реда на отменения ГПК е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици, включително ответникът да прави правоизключващи възражения, но при спазване принципа на равенство на страните в процеса, регламентиран в чл. 4, ал. 2 ГПК /отм./, като се предостави възможност на всяка страна да изрази становището си по възраженията и доводите на другата.
Възражението за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца поради това, че застрахователно обезщетение се дължи на третото лице, в чиято полза е сключена полицата, е направено от ответника за първи път след приключване на устните състезания във въззивното производство, в представените писмени бележки. Същото има характер на правоизключващо възражение, поради което за съда съществува задължение преди да се произнесе по него да предостави възможност на другата страна да изрази становище и при необходимост да представи доказателства. Това задължение произтича от основния принцип в гражданския процес за равенство на страните в процеса, регламентиран в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ГПК /отм./. Задължението на съда при решаване на спора да се произнесе служебно за наличието на активна материалноправна легитимация на ищеца и пасивна материалноправна легитимация на ответника, не освобождава съда от задължението му да осигури на страните равенство в процеса. Едва след предоставяне възможност на ищеца да изрази становището си по направеното от ответника правоизключващо възражение след представяне евентуално доказателства и извършване на преценка от съда на тяхната относимост, необходимост и допустимост и тяхното събиране, въззивният съд следва да постанови решението си.
В настоящия случай въззивният съд, като не е процедирал по този начин, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя извод за неправилност на въззивното решение. На основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция трябва да предостави възможност на ищеца да изрази становище по правоизключващото възражение на ответника, заявено за първи път в писмените бележки във въззивното производство, и с оглед на изложените от ищеца твърдения и доводи и евентуално направени доказателствени искания от страните, след като направи преценка за тяхната относимост, необходимост и допустимост, да събере необходимите доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право, съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./. При изразено от ищеца становище относно посоченото възражение на ответника, че [фирма] не е носител на правото на иск, нито е носител на материалното право да получи плащане на застрахователното обезщетение за настъпилия пожар, защото правата на банката по процесния застрахователен договор са отпаднали /отменени/ още на 07.10.2007г., когато ищецът е погасил задълженията си към банката по банковия кредит, обезпечен със застрахованата сграда, въззивният съд следва по състезателен ред да приобщи направеното от ответника възражение и становището на ищеца по него и да установи релевантните обстоятелства във връзка с тезите на страните.
Принципно правилни са разсъжденията на въззивната инстанция, че когато полицата е в полза на трето лице, застрахователното обезщетение се изплаща на бенифициера, а не на лицето, договаряло със застрахователя. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД задължение за застрахователя /обещателя, промитента/ да плати застрахователното обезщетение на застрахования /уговарящия, стипуланта/ ще възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея, или ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. В последния случай отказът погасява правото на третото лице, уговарящият може да замени отказалия се бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице може и сам да получи застрахователното обезщетение.
Въз основа на изложените съображения решението трябва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. По искането за разноски и юрисконсултско възнаграждение настоящата инстанция не дължи произнасяне, а същите следва да бъдат присъдени от въззивния съд при постановяване на решението с оглед изхода на правния спор.
Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 181 от 13.04.2010г. по гр. дело № 1625/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: