4 Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 02.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ПЕТЯ КРЪСТЕВА............................. и с участието на прокурора ………..………………...................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2027 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение от 18.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, е била допусната до разглеждане по същество молба на Т. Д. Г. от Ботевград за отмяна (с вх. № 1037548/14.Х.2013 г.) на влязлото в сила решение № 362 на Софийския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 29.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 932/2012 г., с което е бил отхвърлен предявеният от него по реда на чл. 422 , ал. 1 ГПК положителен установителен иск срещу Т. Ц. Ц. от същия град за съществуването на вземане в размер на 8 500 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 30.VІІІ.2011 г. и до окончателното му издължаване, представляващо част от дължима сума по издаден от Ц. на 22.VІ.2011 г. запис на заповед, въз основа на който документ и на основание чл. 417, т. 9 ГПК е била издадена в полза на Г. от Ботевградския РС по ч. гр. д. № 2192/2011 г. заповед № 5763/13.ХІІ.2011 г. за изпълнение на парично задължение. В молбата за отмяна се поддържа, че месец преди подаването й подателят й разбрал от органите на Н., че по повод извършвана от тях проверка на фирмата му на едноличен търговец с наименованието „Т. Г.-28”, както и на насрещна проверка на фирмата на ответника – [фирма], било установено, че процесната фактура № 83/25.VІІІ.2011 г., представляваща „данъчна” а не „проформа” такава, била осчетоводена в оригинал в счетоводството на същото д-во, което действие представлявало новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, имащо съществено значение за изхода на делото и което обективно е съществувало към датата на приключване на устните състезания, но не е било известно при решаването му. В тази връзка молителят Т. Д. Г. е направил под условието на евентуалност в настоящето извънинстанционно пр-во доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно факта на осчетоводяване на въпросната фактура в счетоводството на [фирма] или за снабдяването му със съдебно удостоверение, което да му послужело пред офиса на Н. в Ботевград за установяване на същото обстоятелство. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС молителят Г., редовно призован не се е явил, докато ответникът по молбата за отмяна Т. Цв. Ц. от Ботевград се е явил лично и е заявил чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК, че оспорва молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Софийския ОС, подадена на единственото посочено в нея основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази твърденията и доводите на молителя Г., както и становището и доводите на ответника по молбата Ц., намира че тази молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 362 на Софийския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 29.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 932/2012 г. на посоченото в нея единствено основание - по т. 1 на чл. 303, ал. 1, ГПК, е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните: Основан върху задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 127/12.VІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 274/2012 г., е бил решаващият извод на Софийския ОС за отхвърляне на положителния установителен иск на настоящия молител срещу ответника Т. Цв. Ц., след като е била констатирана липса на идентичност между страните по процесното каузално правоотношение /договор за изработка на 4 бр. тенти, сключен на 28.VІ.2011 г. между настоящия молител, като ЕТ, едноличното дружество с ограничена отговорност „Ай-Ем 1”/ и процесния менителничен ефект от 22.VІ.2011 г., тъй като издателят на последния не е бил длъжник на поемателя на ценната книга по силата на така създадената облигационна връзка, основана върху този двустранен договор. Следователно обстоятелствата дали процесната фактура № 83/25.VІІІ.2011 г. е била „данъчна, а не – „проформа”, както е приела въззивната инстанция преценявайки доказателствената й сила като неоспорен от страните частен диспозитивен документ на плоскостта на чл. 180 ГПК, а също и дали последната е била осчетоводена в счетоводството на [фирма], което юридическо лице /арг. чл. 63, ал. 3 ТЗ/ не е било страна по спора, са се оказали напълно ирелевантни за решаването му. Отделен е въпросът, че придружаващите молбата за отмяна доказателствени искания - относно осчетоводяването на същата фактура като „данъчна”, ищецът Т. Д. Г. е могъл да направи своевременно при разглеждане на делото в първата инстанция. Следователно, след като в процесния случай не са налице кумулативно дадените в текста на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК две предпоставки, настоящата молба за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение. Като последица от това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и изрично направеното от ответника по нея искане за това, молителят ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 400 лв., представляваща равностойността на платен адвокатски хонорар за един адвокат от САК: съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0547768 от 24.ХІ.2014 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. Д. Г., ЕГН [ЕГН] от Ботевград молба за отмяна с вх. № 3114 от 22.ІV.2014 г. на влязлото в сила решение № 362 на Софийския окръжен съд, ГК, от 29.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 932/2012 г., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 303, АЛ. 1, Т. 1 ГПК, като неоснователна. О С Ъ Ж Д А Т. Д. Г., ЕГН [ЕГН] от Ботевград, Софийска област, [улица], - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на Т. Ц. Ц., ЕГН [ЕГН] от Ботевград, Софийска област, [улица], СУМА в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща равностойността на платен от последния хонорар за един негов адвокат от САК за настоящето извънинстанционно производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 2027 по описа за 2014 г.