Р Е Ш Е Н И Е №144/2017 год. гр. София, 11.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 2074 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на С. А. Д. за отмяна на влязлото в сила Решение № 2139/23.12.2015 г. по в.гр.д. № 2566/2015 г. на Варненския окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено Решение № 2645/12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 13278/2013 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от Л. Б. Д. в качеството му на [фирма] против молителката иск с правна квалификация 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответната страна да му предаде владението на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.251.1.12 по кадастралната карта на [населено място], представляващ офис № 1 с площ от 22, 18 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], както и 1,6830 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място – УПИ I-4, кв. 39, като на основание чл. 59 ЗЗД ответната страна е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му недвижим имот за периода от 05.10.2010 г. до 11.09.2013 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителката при неговото решаване, от които може да се направи извода, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на деривативно основание, тъй като имотът е бил собственост на частните й праводатели, както следва: данъчна декларация № 3710 от 18.02.1999 г., на И. И. П., в която е деклариран имот, включително земя на адреса в [населено място], [улица] съсобственост с К. И. П.; данъчна декларация № 3704 от 10.03.2005 г. с приложения на [фирма], в която е деклариран апартамент, в сградата, намираща се в [населено място], [улица], съсобствен със съпругата му, с изрично отбелязване, че сградата е шест етажна, съсобствена и в нея деклараторът не притежава търговска, производствена, селскостопанска или друга нежилищна площ; протокол от 6.12.1996 г., в който лицата К. И. П., И. И. П., Т. П. М. и Р. Ж. М. са посочени като съсобственици; удостоверение № 3299 от 30.05.1997 г. на Община „В.", район"Приморски" за Т. П. М. и Р. Ж. М.; препис извлечение от акт за смърт на Т. П. М.; предварителен договор от 29.03.1993 г. относно условията за учредяване на право на строеж между [фирма] и Т. П. М. и Р. Ж. М.; Билет вх. № 135 от 19.07.1967 г. за строеж в [населено място], [улица] на името на Т. П. М. и Р. Ж. М.; два бр. удостоверения за данъчни оценки на Т. П. М. и Р. Ж. М. за 1999 г.; извлечение от партидата на Р. Ж. М. № 3203031332002 за платени местни данъци и такси за апартамент и гараж, актуални към 17.04.2013 г.; нотариален акт № 378, т.01, рег. № 3949, н.д. № 154 от 2000 г.; препис извлечение от ценообразуване, изготвено към 17.09.2001 г. от арх. Д. С.; част от архитектурен проект, включващ първи етаж на сградата на [улица]; Удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН] от 04.01.2017 г. Молителката поддържа, че документите са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е узнала за същите случайно след постановяване на въззивното решение при среща с предходния съсобственик на имота И. И. П.. Моли се на това основание влязлото в сила въззивно решение на Варненския окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по молбата за отмяна – Л. Б. Д. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] оспорва същата, като поддържа, че представените документи не са новооткрити по смисъла на приложимия процесуален закон, както и че същите при решаването на спора са могли да бъдат известни на страната и тя е можела да се снабди с тях, поради което не представляват основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителя писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за ОСНОВАТЕЛНА. С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с което е уважен предявеният от Л. Б. Д. в качеството му на [фирма] против молителката иск с правна квалификация 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответната страна да му предаде владението на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.251.1.12 по кадастралната карта на [населено място], представляващ офис № 1 с площ от 22, 18 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], както и 1,6830 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място – УПИ I-4, кв. 39, както и в частта, с която С. А. Д. е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 1800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 05.10.2010 г. до 11.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2013 г. до окончателното й изплащане. За да потвърди решението, с което така предявените искове са уважени, Варненският окръжен съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 24.03.1994 г., сключен с нотариален акт № 146/94г., К. И. П., И. И. П., както и съпрузите Т. П. М. и Р. Ж. М. са продали на ищеца Л. Б. Д., действащ като [фирма] по 1/3 ид.част от собственото си дворно място, върху което впоследствие е построена сградата, в която се намира процесният имот. С нотариално заверено заявление по чл. 56, ал. 3 З. /отм./, рег. № 30 от 19.01.1995г., продавачите и купувачът, в качеството на съсобственици на дворното място, са си учредили взаимно право на строеж за определени обекти в предстояща да бъде изградена сграда, като е уговорено съпрузите Т. М. и Руска М. да придобият имот с идентификатор 10135.2560.251.1.12. След построяването на сградата, двамата са признати за собственици на имота, който е бил предмет на редица прехвърлителни сделки и към момента на предявяване на иска като собственик се легитимира молителката. При тези фактически данни въззивният съд е изложил мотиви, че по силата на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 146/94 г., ищецът е придобил правото на собственост върху цялото дворно място, тъй като всеки от продавачите му е прехвърлил в пълен обем правата си върху него, поради което и предвид липсата на съсобственост не е налице валидно учредено право на строеж по реда на чл. 56, ал. 3 З. /отм./, тъй като купувачът – едноличен търговец е могъл да им учреди право на строеж върху собственото си дворно място само в предвидената от закона форма, по нотариален ред. Формиран е решаващ правен извод, че продавачите на дворното място не са придобили право на собственост върху обектите в построената върху него сграда по силата на правото на строеж, а техен собственик по силата на чл. 92 ЗС е ищецът. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдяните от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл. 3 ГПК, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр. дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай, съгласно показанията на свидетеля И. И. П., дадени в открито съдебно заседание проведено на 12.12.2017 г., същият е предоставил приложените към молбата за отмяна писмени документи на молителката С. А. Д. /с изключение на преписа-извлечение от ценообразуването към 17.09.2001 г., изготвено от арх.Д.С., и извлечение от архитектурния проект за първия етаж от сградата/, след влизане в сила на въззивното решение – в началото на 2017 г., като свидетелят заявява, че не е в състояние да посочи, дали документите са били известни на молителката преди това. Същевременно същият заявява, че не разполага с данъчна декларация на ответника Л. Д., поради което следва да се приеме, че показанията му не се отнасят до този документ и следователно същият не е сред предоставените от него на молителката през 2017 г. Съдът, ценейки така събраните гласни доказателства по реда на чл. 172 ГПК, дава вяра на показанията на свидетеля независимо от заявеното от него, че е водил дело с ответника по молбата, доколкото не са събрани каквито и да са доказателства, разколебаващи достоверността на изнесените от него данни, а ответната страна не е осъществила насрещно доказване, с което да установи, че представените с молбата за отмяна документи са били на разположение на молителката до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Въз основа на горното настоящата инстанция приема, че представените с молбата за отмяна писмени доказателства /с изключение на данъчна декларация № 3704 от 10.03.2005 г. с приложения на [фирма], препис-извлечение от ценообразуването към 17.09.2001 г., изготвено от арх.Д.С., и извлечение от архитектурния проект за първия етаж от сградата/ са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се установява, че същите са били предоставени на молителката след приключване на производството по делото, а същевременно няма данни последната да е знаела за тях по време на съдебното дирене пред инстанцията по същество. Тези доказателства действително са в състояние да разколебаят обосноваността на решаващия правен извод на инстанцията по същество, че с договора, обективиран в Н..акт № 146/1994 г., в полза на ищеца е прехвърлено изцяло правото на собственост върху дворното място и сградите в него, и в този смисъл същите подкрепят възражението на ответната страна, според което в резултат на сделката между страните е възникнала съсобственост върху дворното място като предпоставка за валидно учредяване право на строеж по реда на чл. 56, ал. 3 З. /отм./ и съответно на това основание процесният обект е станал собственост на частните праводатели на ответницата. С оглед гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което новооткритите писмени доказателства бъдат ценени при тълкуване на действителната обща воля на страните в договора за покупко- продажба от 1994 г. съгласно чл. 20 ЗЗД, за да се прецени обема на правата, които страните са притежавали след неговото сключване, и въз основа на това да се формира извод дали е съществувала съсобственост върху дворното място и съответно валидно учредено право на строеж в полза на ответницата за процесния обект по реда на чл. 56, ал. 3 З. /отм./. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на С. А. Д. за възстановяване на направените в настоящото производство разноски, съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение № 2139/23.12.2015 г. по в.гр.д. № 2566/2015 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на съдебното дирене. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.