Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60465

гр. София, 09.06.2021 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, Втори състав в закрито заседание на трети юни през две хиляди и двадесети първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 1040 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Л. М. срещу решение № 1659/7.12.2020 г, постановено по гр.дело № 2400/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, Втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 3402/23.7.2020 г по гр.дело № 18341/19 г на Районен съд-Варна, ГО, 18 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на касатора, че В. Н. М. от [населено място] не дължи сумата 9461, 92 лв, за която е издадена фактура за периода 18.11.15 г-13.6.19 г.

В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба В. Н. М. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Д. С. от ВАК.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.С въззивното решение е прието, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект-недвижим имот-апартамент в [населено място],[жк].Ответникът претендира заплащане на сумата 9461, 92 лв, за която е издадена фактура от 20.9.2019 г за периода 18.11.15 г-13.6.19 г. и представляваща незаплатена, доставена и потребена от абоната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ.Установено е за безспорно между страните съществуването на валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата се явява потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.Извършена е проверка на изправността на средството за търговско измерване, резултатът е обективиран в протокол, като е установено, че в скрит регистър 1.8.3 има показания в размер на 55602 квтч, която не е отчетена и заплатена от абоната.Липсват данни за техническа неизправност на електромера.От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране на отделните тарифи/регистри/, с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра за дневна и нощна тарифа.Констатираното е извършено чрез вмешателство в тарифната схема на електромера, като не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.За прочита на скрития регистър е необходим специален софтуер, с който разполага собственика на средството за измерване, но не и абоната, който на практика няма достъп до електромера.Ответникът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната и, че ответното дружество е доставило на ищцата и тя е потребила фактурираното количество ел.енергия, предмет на извършената корекция.Ответникът не е доказал при условията на пълно главно доказване, че към момента на монтажа процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри.Съдът не е споделил извода на вещото лице, че след като проверените видими тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви, то и останалите тарифи в това число и 1.8.3 са с нулеви показания.Предвид на изложеното е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

Формулиран е следния въпрос, уточнен от настоящата инстанция, съобразно ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.№ 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, а именно „как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл.202 ГПК“.

Съгласно установената безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в решения № 179 от 17.6.2013 г по гр.дело № 228/12 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 55 от 22.2.2018 г по гр.дело № 984/17 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 60 от 25.3.2013 г по т.д.№ 475/12 г на ВКС, ТК, Второ ТО съдът е длъжен да обсъди заключението на вещото лице, наред с другите събрани по делото доказателства.
Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по така поставения въпрос, който е обусловил изхода на спора.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1659/7.12.2020 г, постановено по гр.дело № 2400/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, Втори въззивен състав,
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 189, 24 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.