Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * обезщетение за оставане без работа * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение


2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

С., 23.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 8 април две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4766/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1 от 03.01.2014г., постановено по настоящото дело № 4766/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 173 от 08.05.2013г. по в.гр.д. № 247/2013г., с което е потвърдено решението на Хасковския районен съд, № 143 от 21.02.2013г. по гр.д. № 3195/2012г., с което са уважени предявените от Г. Л. Г. против Областна дирекция на МВР - Х. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Г. Л. Г. чрез пълномощника си адв.Л. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноските по делото.
С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от Г. Л. Г. против Областна дирекция на МВР - Х. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 по съображения, че не са установени описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовите задължения. Дисциплинарните нарушения се изразяват в погрешно попълване на 11 бр. заявления за регистрация на МПС относно идентификационните им белези. В тази връзка по делото са представени заявленията и писмени сведения от служители на ОД на МВР Х., които са установили посочените нарушения. Същите са били оспорени от ищеца и по отношение на тях районният съд неправилно е открил производство по оспорването им, тъй като по същността си те нямат характера на писмен документ с обвързваща доказателствена сила. Въпросните сведения имат характер на писмени /свидетелски/ показания, които обаче не представляват доказателствено средство по ГПК и поради това съдът не би могъл да ги обсъжда. Съдържащите се в тези сведения факти, уличаващи ищеца в извършване на описаните в заповедта нарушения, могат да бъдат приобщени към доказателствата по делото само и единствено посредством разпит на лицата, които са ги написали. По тези съображения съдът е отменил дисциплинарното уволнение без да обсъжда останалите писмени доказателства, представени от ответника – заявленията с нанесените в тях корекции, докладни записки, обяснения на ищеца и др.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за характера на изготвените от служители на работодателя по негово искане документи.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
С решение № 49/05.03.2012г. по гр.д. № 584/2011г. ІІІ г.о. ВКС, в отговор на въпроса каква е доказателствената сила на изготвени от служители на работодателя докладни записки е прието, че докладните записки, които изготвят служители на работодателя по различни поводи, съставляват частни свидетелстващи документи. Те нямат материална доказателствена сила, освен ако съдържат неизгодни за издателя му факти, но това не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.
Изложеното се отнася и за изготвени от служители на работодателя документи с друго наименование – заявления, писмени сведения и пр. Всички те съставляват частни свидетелстващи документи, чиято доказателствената сила се определя от чл. 178, ал. 1, чл. 180 и сл. ГПК. Те са допустими от ГПК доказателства, а не свидетелски показания в писмена форма. Свидетелски показания са показанията дадени пред съд /чл. 163, ал. 1 ГПК/.
По основателността на касационната жалба:
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – съдът не е обсъдил и преценил релевантни за спора доказателства.
Жалбата е основателна.
В. съд е обсъдил и изложил мотиви само относно представените по делото заявления и писмени сведения от служители на министерството, които са установили посочените нарушения. Изобщо не са обсъдени останалите писмени доказателства. За установяване на невярното документиране по всеки от описаните в заповедта за уволнение случаи, по делото са представени заявления по образец, попълнени от ищеца, които съставляват официални документи. По всяко от тях ищецът е дал и обяснения. Към заявленията са приложени и копия от документите въз основа на които е извършена регистрацията или пререгистрацията на конкретното превозно средство. Като нарушения на ищеца е вменено невярно документиране именно в тези заявления. Нито едно от тези доказателства не е обсъдено от съда. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК съдът е могъл да назначи служебно и вещо лице ако прецени, че са необходими специални знания за установяване достоверността на вписаните в заявленията обстоятелства.
По изложените съображения, предвид допуснатото от съда нарушение на съществени процесуални правила и необходимостта от извършване на следващите се процесуални действия по преценка и обсъждане на доказателствата, евентуално изслушване на вещо лице, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 173 от 08.05.2013г. по в.гр.д. № 247/2013г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Председател:

Членове: