1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 20 април 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4898/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №839 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 4795/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2014 г. по гр. дело №9120/2012 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Д. К. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че с присъда от 21.12.2005 г. ищецът е признат за невиновен за престъпление по чл. 195, ал.1., т.З, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК. Тази присъда е потвърдена с решение от 29.06.2007 г. на СГС по в.н.о.х.д. № 2298/2006 г. Д. К. М. е бил задържан на 23.02.2005 г. в 09 РПУ-СДВР, а на 26.02.2005 г. с определение на СРС му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража", като същата е била изтърпяна в ареста на Ст.Сл.Сл. От 15.06.2005 г. ищецът е бил преместен в ареста на Софийския централен затвор. В съдебно заседание на 21.12.2005 г. СРС е изменил мярката „задържане под стража" в „подписка". Ищецът е бил освободен от ареста на 13.01.2006 г. или задържането му е продължило около 11 месеца. По делото са събрани доказателства за причинените неимуществени вреди на ищеца, претърпени в причинна връзка с неоснователното наказателно преследване. От свидетелските показания на майката и брата на ищеца, както и от приетата медицинска експертиза по делото се установява, че до ареста му през 2005 г. ищецът не е имал никакви заболявания. След освобождаването му кашлял и бил „пожълтял". Поставена му е диагноза „инфилтративно-пневмонична туберкулоза - фаза на разпадане”, за което заболяване бил на стационарно лечение около три месеца. Състоянието му било много тежко. Отслабнал и бил инвалидизиран 80%. Не е могъл да си намери подходяща работа и това още повече го съсипвало психически. Приятелката му го изоставила докато бил в ареста, а приятелите му се отдръпнали. Ищецът бил наркозависим. На фона на сериозен рисков фактор от дългогодишна наркозависимост със силно занижен имунитет, след излизането му от затвора се е развила тежка форма на белодробна туберкулоза. Фазите на последната се проявяват във времето за около 5-6 месеца. От медицинската документация не се установява ищецът преди да влезе в затвора и по време на престоя си да е боледувал от белодробно заболяване. С категоричност обаче не може да се твърди от кой момент датира това заболяване, защото няма обективен критерий - рентгенография в затвора, която да установи състоянието му преди и по време на престоя. При първоначалното освидетелстване на ищеца е определена 80% трайно намалена работоспособност, а към момента, съобразно последното експертно решение от 28.11.2011 г., тя е 73%, с вписани забрана за тежък физически труд, работа в запрашена среда, труд със значително психическо натоварване. Ищецът получава социална пенсия за инвалидност в размер на 110.95 лв. Продължителността на наказателното преследване - около 2 години, тежестта на вмененото престъпление, за което се предвижда наказание до 8 години лишаване от свобода, обстоятелството, че в продължение на около 11 месеца ищецът е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража", както и това, че заболяването е получено в резултат на условията в ареста обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е изложил мотиви защо е необходимо съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 30 000 лв. Не е обсъдено криминалното минало на ищеца. Не е доказана причинната връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и заболяването му от туберкулоза. Присъденото обезщетение не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба Д. К. М., [населено място], не е заявил становище. С определение №42 от 11.01.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение №839 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 4795/2014 г. на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - ППВС №4/23.12.1968 г. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил е признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 195, ал.1., т.З, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК. Наказателното производство срещу ищеца е продължило около 2 години. В продължение на около 11 месеца ищецът е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража". От свидетелските показания на майката и брата на ищеца, както и от приетата медицинска експертиза по делото се установява, че след освобождаването му кашлял и бил „пожълтял". Поставена му е диагноза „инфилтративно-пневмонична туберкулоза - фаза на разпадане”, за което заболяване бил на стационарно лечение около три месеца. Отслабнал и бил инвалидизиран 80%. Не е могъл да си намери подходяща работа и това още повече го съсипвало психически. Приятелката му го изоставила докато бил в ареста, а приятелите му се отдръпнали. Ищецът бил наркозависим. На фона на сериозен рисков фактор от дългогодишна наркозависимост със силно занижен имунитет, след излизането му от затвора се е развила тежка форма на белодробна туберкулоза. Въпреки липсата на данни за това, че ищецът преди да бъде задържан под стража и по време на престоя си е боледувал от белодробно заболяване, не може с категоричност да се обоснове извод точно от кой момент датира това заболяване, защото няма обективен критерий - рентгенография в ареста, която да установи състоянието му преди и по време на престоя. При първоначалното освидетелстване на ищеца е определена 80% трайно намалена работоспособност, а към момента, съобразно последното експертно решение от 28.11.2011 г., тя е 73%, с вписани забрана за тежък физически труд, работа в запрашена среда, труд със значително психическо натоварване. При тази безспорно установена фактическа обстановка трябва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок. Продължило е около две години. По делото обаче не са събрани доказателства,че заболяването му „инфилтративно-пневмонична туберкулоза - фаза на разпадане”, имащо трайни последици за психичното и физическото му състояние, е в причинна връзка с проведеното наказателно производство с оглед и на безспорно установеното обстоятелство, че има сериозен рисков фактор от дългогодишна наркозависимост, водеща до силно занижен имунитет. При съобразяване и на тежестта на обвиненията, приложените мерки на процесуална принуда и продължителността на наказателното производство, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 15 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 30 000 лв. и искът трябва да се отхвърли за сумата 15 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №839 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 4795/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 24.10.2014 г. по гр. дело №9120/2012 г. на Софийския градски съд за осъждането на П. на Р. Б. да заплати на Д. К. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 30 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. М., [населено място], срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1., т.З, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решение №839 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 4795/2014 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.