Ключови фрази
Делба * съсобственост * съпружеска имуществена общност * придобивна давност * придобиване по време на брака * давностно владение * лично имущество * наследяване по закон * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * определяне на квоти

Р Е Ш Е Н И Е

№ 336

София, 05.07.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 699 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Е. Х. З. и Н. Х. П. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 332 от 25.02.2009 година по гр. възз.д. Nо 2376/2008 година на Пловдивския окръжен съд, в частта по допускане на делбата между съделителите – наследници на покойния Х. А. Х., без участието на Б. Х. Поддържа се , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК мотивирана от данните за противоречиво разрешение на въпроса за придобива по давност от съпругата по време на брака с покойния наследодател на страните вещни права от вещ, принадлежала отчасти на покойния съпруга ,на лично основание с оглед определяне на наследствените части при делба на такъв имот , след като възприетата с обжалваното решение правна теза е в смисъл, различен от възприетите разрешения на същия материално-правен проблем с Решение Nо 2831 от 10.1979 година по г.д. Nо 1103/1997 г. ВС, Решение Nо 636 от 04. 12. 2003 г. по гр.д.Nо 144/2003 г. ВКС и Решение Nо 239 от 29.05.1996 година ВКС.

По делото има подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация- Д. Х., с който се излагат съображения за неоснователност на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като решението е съобразено с трайно установената съдебна практика, както и по неоснователността на доводите по същество.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и с оглед на установените правомощия по чл. 291 т.2 ГПК и чл. 293 ал.1 ГПК , намира :

С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, е отменил решението на първата инстанция, с което по заявения от Б. Х., Е. З. и Н. П. срещу Д. Л. Х. иск по чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на ПИ * по КК на [населено място], [община]- дворно място с площ от 3 055 дка заедно с постройките между всичките съделители, при права – ½ идеална част за Б. Х. и по 1/6 идеална част за останалите съделители, и приемайки, че имотът е придобит по давност от покойния Х. и втората му съпруга е постановил ново решение по допускане на делбата , без участието на Б. Х..

Придобитото по време на брака на съпрузите недвижими имущество, съгласно разпоредбата на чл. 13 ал.1 СК от 1968 година и чл. 19 ал.1 СК от 1985 година ,касаещо т.н. заварени бракове. е общо на съпрузите , без значение на чие име е придобито. Давностното владение , като юридическо основания по см. на чл. 77 ЗС за придобиване собствеността на недвижим имот , в режим на съпружеска имуществена общност , изисква срокът за придобиване на имущество по давност и позоваването на давността от страна на някой от съпрузите, да е настъпило в рамките на брака.

Когато владението на отчасти чужд имот с намерения за своене е осъществено от двама съпрузи, но част от имота е принадлежала на единия съпруг като придобита преди брака или на лично основание / дарение , завещание /, то имотът се придобива на основание давностно владение само по отношение на частта , която е принадлежала на третото лице, доколкото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС Произнесената с посочените решения съдебна практика в тази насока следва да се приеме за правилна .

Даденото разрешение с обжалваното решение на поставения материално -правен въпрос в смисъл, че придобитият по време на първия брак на покойния наследодател Х. Х. недвижим имот- НА Nо */1973 година, в режим на съпружеска имуществена общност между Б. Х. и Х. Х. , може да се придобие по давност изцяло от втората съпруга- Д. Х., не може да се приеме за правилно.

Когато един недвижим имот се владее като собствен от двама съпрузи, т.е. две лица осъществяват съвладение на този недвижим имот, по време на брака им , то правото на собственост също се придобива общо.

С оглед на изложените съображения и при данните по делото, следва, че касационната жалба е основателна.

Обжалваното решение, при което е била възприета неправилната теза за това , втората съпруга на наследодателя, може да придобие правото на собственост по отношение на частта от прекратената имуществена общност с първата съпруга- Б. Х. като личен , индивидуален дял, за времето от сключване на брака си с наследодателя в рамките на 10 годишен период от време в резултат на упражнявана фактическа власт с намерение за своене на имота , е неправилно . След като фактическата власт е упражнявана от двамата съпрузи, в която насока са събраните доказателства, то тази част от имота, която е принадлежала към 1982 година . след развода на Б. Х. , е придобита по давност , но от двамата съпрузи- Х. Х. и Д. Х. , в равен обем права.

Решението на въззивния съд е неправилно досежно определяне частите на съделителите, наследници по закон на Х. Х..

Със смъртта на Х. Х. през 2002 година е прекратена съпружеската имуществена общност с Д. Х.. По отношение на процесния недвижим имот, в наследството на Х. Х. е останала като личен дял ½ идеална част / от прекратената съпружеска имуществена общност с Б. Х./ и ¼ идеална част от прекратената съпружеска имуществена общност със втората съпруга , от придобитата по давност от двамата ½ идеална част , принадлежала към 1982 година на първата съпруга- Б. Х..

От процесния недвижим имот , в наследство за наследниците на Х. Х. , са останали ¾ идеални части , а останалата ¼ идеална част е личен дял на преживялата съпруга Д. Х.. Наследявайки при правилата на чл. 9 ал.1 ЗН и чл. 5 ал.1 ЗН , всеки един от наследниците по закон – деца и съпруга ,получава равен дял т.е. по ¼ идеална част.

С обжалваното решение на децата – касаторките Е. З. и Н. П. са признати неправилно , в нарушение на ЗН , права по 1/6 идеална част . В нарушение на материални закон , на преживялата съпруга е признат дял от 4/6 идеални части,вместо притежаваната от нея ½ идеална част / ¼ идеална част личен дял плюс ¼ идеална част по наследство/. Посоченият порок на обжалваното решение налага неговата отмяна и постановяване на ново решение в частта за квотите , в посочения по-горе смисъл.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 332 от 25.02.2009 година по гр. възз.д. Nо 2376/2008 година на Пловдивския окръжен съд, по допускане на делбата на ПИ * по КК на [населено място], [община]- дворно място с площ от 3 055 дка заедно с постройките между съделители Е. Х. З., Н. Х. П. и Д. Л. Х., В ЧАСТТА на определени права за всеки един от тях - 4/6 идеална част за Д. Л. Х. и по 1/6 идеална част за останалите съделители , и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОПРЕДЕЛЯ правата на съделителите между които е допуснато да се извърши съдебната делба на останалия в наследство от покойния Х. Х. / п. 2002 година / недвижим имот - Е. Х. З., Н. Х. П. и Д. Л. Х. , както следва:

За Е. Х. З.- ¼ идеална част

За Н. Х. П. – ¼ иделна част и

За Д. Л. Х.- 2/4 идеални части.

Решението на въззивния съд, с което Б. Х. е изключена от делбата , е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :