5 Р Е Ш Е Н И Е № 585 гр. София, 16 януари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……..….Даниела Околийска….........……и в присъствието на прокурора…...........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1814 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. Р. А., подадена чрез защитника му адв. Н., срещу решение на Софийски апелативен съд, постановено по внохд 254/13г., НО – 5 с-в. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Изтъква се, че предходните нарушения на ЗДП, за които подсъдимият бил наказан по административен ред, са били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства от първоинстанционния съд, поради което не е следвало да бъдат повторно взети предвид от въззивния съд за налагането на по - тежка санкция. Настоява се за изменяване на решението с намаляване на наказанието до размера, определен от първата инстанция. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите доводи и искане. Срещу решението на апелативния съд е подадена касационна жалба и от частния обвинител Б. Е. Д. лично и като законен представител на малолетните А. А. Б. и Е. А. Б., чрез поверениците й адвокати Рударски и К.. В жалбата на частния обвинител също се релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че пострадалият нарушил правилата за движение, с което допринесъл за настъпване на произшествието. Изтъква се, че наложеното наказание на посъдимия не е съобразено с неговата личност и поведение като водач на моторно превозно средство, както и с генералната превенция като цел на наказанието. Настоява се за увеличаване на наказанието по вид и размер в съответствие с направеното искане пред първоинстанционния съд. В писмена защита и в пледоарията си пред касационната инстанция повереникът на частния обвинител Д. – адв. Рударски поддържа жалбата със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП изразява мнение, че решението на апелативния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбите да се оставят без уважение като неоснователни. В последната си дума подсъдимият А. моли за уважаване на жалбата му. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 18 от 21.01.2013г., постановена по нохд № 5170/12 г. на Софийски градски съд, НО – 23 с-в, подсъдимият Б. Р. А. бил признат за виновен в това, че на 20.10.2011г., около 15.48 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]с посока на движение от [улица]по [улица]към [улица]при управление на моторно превозно средство – автобус марка „С.”, с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилото за движение по пътищата, визирано в чл.21, ал.1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на водача на МПС „Опел”, модел „А.”, А. Б. П., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр.чл. 55, ал.1,т.2, б.”б” от НК му било наложено наказание „пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК– задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност 2/два/ пъти седмично; - по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година ; На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Б. Р. А. било наложено и кумулативно наказание „лишаване от право” за управление на МПС за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото и тези, направени от частните обвинители. По жалба на частния обвинител Б. Д., лично и като законен представител на малолетните А. Б. и Е. Б. било образувано внохд № 254/13г. по описа на Софийски апелативен съд, НО– 5 с-в. С решение № 153 от 10.07.2013г., първоинстанционната присъда била изменена, като срокът на наказанието „пробация” по отношение на двете задължителни пробационни мерки бил увеличен на една година и шест месеца и срокът на лишаването от право за управление на МПС бил увеличен също на една година и шест месеца. По жалбата на частните обвинители Б. Д., А. Б. и Е. Б. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери жалбата на частните обвинители за явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователна. Като основно съображение в жалбата се посочва, че причината за настъпването на произшествието е единствено нарушението на правилата за движение от страна на подсъдимия. При установяването на фактическите обстоятелства по делото, както първоинстанционният, така и въззивният съд са направили извод за допуснато и от пострадалия нарушение на правилата за движение, а именно предприемането на неразрешен ляв завой по [улица]с посока на движение към Околовръстен път. Касационният съд се солидаризира с изводите в тази насока на инстанционните съдилища. В допълнение следва да се отбележи, че пътният знак Г2 – „движение само надясно след знака”, поставен на изхода на [улица], като знак със задължително предписание, съобразно нормата на чл.53, ал.1 от ППЗДП, се поставя непосредствено пред място, за което се отнася конкретното задължение. В случая това е мястото на навлизане на превозните средства на [улица], без значение дали автомобилите идват от [улица]или от служебния паркинг на 06 РУП на СДВР. При реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия А. са били взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като инстанционните съдилища са приели, че за поправяне и превъзпитаване на осъдения е достатъчно налагането на наказание, несвързано с „лишаване от свобода”. В жалбата на частните обвинители не се сочат обстоятелства, не взети предвид от съдилищата. Управлението на автобуса от подсъдимия с превишена скорост е елемент, запълващ бланкетния състав на чл.343 от НК, поради което като част от квалификацията на престъплението, не може да бъде отчитан като отегчаващо обстоятелство – чл.56 от НК. Психопрофилът на подсъдимия и издържания от него психотест на границата, изисквана за категорията за водач на автобус, са правно ирелевантни за допуснатото нарушение на правилата за движение обстоятелства, доколкото произшествието се дължи на нарушение на режима на скоростта, а не на слаба квалификация. Предвид изложеното настоящата инстанция намери, че липсват основания за утежняване на наказателно- правното положение на подсъдимия. По жалбата на подсъдимия Б. А. В жалбата на подсъдимия също се изтъква основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Жалбата е основателна. В мотивите на въззивното решение (л.32 от внохд № 254/13г.) е отбелязано, че административните нарушения по ЗДП, допуснати от водача, са били отчетени от първата инстанция само при определянето на наказанието „лишаване от право” за управление на МПС, но не и при налагане на основното наказание „пробация”. Отчитайки наличието и на друго отегчаващо отговорността обстоятелство, въззивният съд е увеличил срока на наказанието „пробация” на една година и шест месеца. В съответствие със срока на основното наказание, апелативният съд е увеличил и този на лишаването от правоуправление. Увеличаването на размера на кумулативно предвиденото наказание в този смисъл е лишено от правно основание, след като въззивната инстанция не е констатирала друго отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са придали значителна тежест при определянето на наказанието на предходните административни нарушения на подсъдимия по ЗДП. Видно от приложената на л.114, т.2 от ДП справка, последното такова нарушение е извършено от А. през 2008г., като на 05.06.2011г. е извършено служебно възстановяване на пълния брой от 39 контролни точки. С оглед изложеното касационният съд счита, че определеното от първоинстанционния съд наказание е достатъчно за поправянето и превъзпитаването на осъдения, поради което намери, че следва да измени въззивния съдебен акт, като намали срока на наложените наказания до размера, наложен с присъдата на СГС. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 153 от 10.07.2013г., постановено по внохд № 254/13г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в, като намалява срока на наказанието „пробация” по отношение и на двете пробационни мерки на една година и срока на наказанието лишаване от право да управление на МПС на една година. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: