Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151
София, 30.06.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4239 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. П. М., чрез адвокат М. Т., срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд №260194/07.06.2021г. по в.г.д.№222/2021г. в частта, с която е определен режим на лични отношения на Г. М. с детето А. М., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 9,00 часа до 19,00 часа в събота и от 9,00 часа до 19,00 часа в неделя, като го взема и връща от адреса му в [населено място].
Касационното обжалване е допуснато с определение №137/07.03.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правния въпрос „за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от бащата, като прецени най-добрия интерес на детето“, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:
Съгласно разпоредбите на действащия ГПК и формираната по приложението му съдебна практика, включително и задължителна такава в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК въззивния съд е съд по съществото на спора, който формира самостоятелни правни изводи, основани на цялостен анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства. В решението си съдът следва да изложи мотиви по всички наведени доводи и твърдения на страните, като посочи кои факти приема за установени и кои не. Когато предметът на спора изисква съдът служебно да следи за интересите на детето, същият не е ограничен от предметните предели на исковата молба/жалбата, като е длъжен служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват относимите към спора обстоятелства или сам да събере нужните му доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.6, изр.2 от СК, при установени данни по делото за наличие на родителско отчуждение, съдът служебно следва да изслуша психолог, за да установи степента на отчуждението, начина, по който същото се отразява на детето, опасността или възникналите вследствие на него вредни последици за детето, възможността и необходимите мерки за преодоляването му.
Съгласно разясненията дадени в ППВС №1/1974г. и формираната въз основа на него многобройна и трайно установена съдебна практика по приложение на чл.127, ал.2 вр. чл.59 от СК, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, не упражняващ родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се определя режима на личен контакт; полаганите до момента от него грижи; желанието и способността му да се грижи за детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност, да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението.
При определяне режима на личен контакт следва да се създаде нормална обстановка за поддържане на контакти между детето и всеки от родителите, като се предостави възможност за осъществяване на пълноценни отношения между детето и този родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Режимът на лични отношения следва да е такъв, който да не предизвиква спорове и конфликти между родителите, като при необходимост /установено родителско отчуждение, конфликтност между родителите и др./ съдът разполага с възможност да предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, както и да предпише подходящи защитни мерки, които да осигурят неговото изпълнение – такива неизчерпателно са посочени в чл.59, ал.8 от СК. Съдът е компетентен да определи мерки за преодоляване на родителското отчуждение и осигуряване на спокойно и пълноценно упражняване на режима на личен контакт и в хода на съдебното производство, като осъществява контрол за спазването им по време на висящия процес.
По касационните оплаквания:
В жалбата си касаторът Г. П. М. излага доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде определен разширен режим на личен контакт между него и детето А. М.. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата Е. И. Л., чрез адвокат В. Д., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето и неговата необходимост да не остава с преспиване при баща си. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. П. М., чрез адвокат Т., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В съдебно заседание Е. И. Л., чрез адвокат В. Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено, като ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Сливница в частта, с която е определен режим на лични контакти на детето А. Г. М. с бащата Г. П. М., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 9,00 часа до 19,00 часа в събота и от 9,00 часа до 19,00 часа в неделя, като го взема и връща от адреса му в [населено място].
Решението на въззивния съд в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им е родено детето А. Г. М., ЕГН [ЕГН]. Установил е, че от месец март 2016г. детето се отглежда от майката Е. И. Л. и има местоживеене е в [населено място], при родителите на майката. Грижи за детето полага майката Е. Л., подпомагана от родителите си, а детето посещава СУ „Х. Б.“ [населено място].
Съдът е приел за установено, че за детето са осигурени подходящи условия за отглеждането му, като сигурна и безопасна среда. Задоволени са всички негови потребности от храна, дрехи, обувки, лични принадлежности, здравеопазване, достъп до детско заведение. Посочил е, че от социалния доклад, изслушан пред въззивната инстанция, се установява, че отношенията между страните са под стандартите за толерантност, необходими за създаване на благоприятна атмосфера при осъществяване на личните контакти на бащата с детето, като са белязани от конфликти.
Приел е, че бащата на детето имал поведение, изразяващо се в: упреци към него, че „реве като женчо“; липса на такт при вземането му в присъствието на новата му жена, при което детето е било лишено от непосредствено общуване с бащата, било е принудено да контактува с двама възрастни, като се е създала ситуация на контакт между бившата и новата съпруга, който е бил взривоопасен и е довел до скандал; липса на такт и емпатия както от бащата, така и от неговото разширено семейство при каненето на детето да пренощува с новородената му сестричка, което предизвикало плач и раздразнение у него.
Съдът е направил извод, че работата на бащата като автобусен шофьор е свързана с чести отсъствия и е посочил, че ако детето е при него през целия уикенд и в продължителен период от ваканциите и празниците, то ще се чувства самотно. Посочил е, че съпругата на бащата е прекалено ангажирана физически и емоционално с бебето, за да отговори адекватно на нуждите на А.. Направил е извод, че описаните обстоятелства ще се променят с течение на времето, което ще е основание за промяна в режима на лични контакти. При постановяване на решението съдът приел още, че продължителния престой на детето при бащата ще има неблагоприятно въздействие по отношение на неговата подготовка за училище, защото самият баща е посочил, че няма информация в това отношение, което се дължи на демонстрираното пред съда нежелание да общува с майката.
Въззивният съд е констатирал и наличие на отчужденост в отношенията между детето А. и баща му Г., която е призната и от майката, дори с дадени от нея примери, но е приел, че при радикална промяна на стереотипа на режима проблемът ще се задълбочи. Посочил е, че във връзка с отчуждението по делото е допусната съдебно-психологична експертиза, която е отменена освен поради невнасяне на определения депозит и с оглед липсата на необходимост от нея. Приел е, че от представения пред въззивната инстанция социален доклад се установява, че детето А. се е адаптирало към определения с привременните мерки режим на лични контакти без приспиване, поради което и същият следва да бъде запазен като подходящ.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По касационната жалба:
Въззивниото решение е постановено в противоречие с дадения отговор, в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на мотивите.
При определяне на ограничения режим на личен контакт между детето А. /на осем години/ и неговия баща Г. съдът не е изследвал и обсъдил всички значими обстоятелства: не е изследвал условията на живот при родителя, на когото е определен режим на личен контакт; отношенията на детето с новата съпруга на неговия баща и общото им дете; изводът за липса на възможност на съпругата на Г. да отговори адекватно на нуждите на А. поради ангажираността ѝ с бебето не почива на събраните по делото доказателства; не е изследвано установеното родителско отчуждение между детето и бащата, признато и от майката, като не е направена преценка каква е неговата степен, има ли възможност да бъде преодоляно, какви са подходящите мерки за това, как се отразява това отчуждение на психиката на детето има ли и ако да, какви са последиците за детето; има ли нужда от психологична помощ и на детето, и на родителите за преодоляването му. Напредъка в отношенията баща – син, установен от приетия пред въззивната инстанция социален доклад и констатираното изпълнение на определения режим на личен контакт, не са разгледани в светлината на започнало преодоляване на отчуждението между А. и неговия баща, а са обосновали единствено извод за запазване на ограничения режим на контактите между тях, без да е съобразена възрастта на детето и неговата нарастваща нужда от пълноценно общуване с родителя от същия пол. Не е съобразено обстоятелството, че сам по себе си определеният ограничен режим няма да способства за действителното възстановяване на отношенията между бащата и детето. Не е изследвано и обстоятелството дали детето се намира в риск, поради поведение на някой от неговите родители, както и дали е необходимо да се предприемат допълнителни мерки и какви за преодоляване на отчуждението и за постепенното разширяване на контактите между А. и неговия баща, с цел постигане на пълноценно общуване между тях.
При разглеждане на делото и при констатираното от съда наличие на родителско отчуждение, въззивната инстанция в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.6, изр.2 от СК и формираната съдебна практика на ВКС /включително и задължителна такава/ не е допуснала служебно съдебно-психологична експертиза, а е отменила определението за допускане на поисканата такава от страна на въззивника.
С оглед на изложеното, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл.127, ал.2 вр. чл.59 от СК и е необосновано. При разглеждане на делото съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непопълване на делото с доказателства, от които да се установят релевантните за спора обстоятелства, необходими за определяне режима на лични отношения между детето и родителя, неупражняващ родителските права, които са довели до неизсясняване на спора от фактическа страна и са се отразили върху обосноваността и правилността на решението.
Посочените процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в производството по чл.293 от ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в атакуваната му част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
На основание чл. 294, ал.1 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да изиска актуален социален доклад по чл.15 от Закона за закрила на детето и по отношение на условията на живот при родителя, на когото е определен режим на личен контакт, като съобрази промяната в местоживеенето му; следва да допусне комплексна съдебно съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, вещите лица, по която след провеждане на необходимите изслушвания и изследвания на детето и двамата родители, да дадат заключение относно развитието на детето, неговите умения, общителност и активност; какво е неговото физическо, нравствено и емоционално състояние; каква е връзката му с всеки един от родителите, отношението му към всеки един от тях, както и към новото семейство на неговия баща; дали по отношение на него е извършвана манипулация от родител или друго лице и довела ли е същата до родителско отчуждение у детето; каква е степента на отчуждението, ако такова е установено и причините за него; какви мерки могат да бъдат взети за преодоляването му и каква е готовността на всеки от двамата родители да ги прилага; възможен ли е и при какви условия по-разширен контакт на детето с бащата, има ли необходимост от преходен период за осъществяването му, нужна ли е подкрепа и работа със специалист. При разглеждане на делото съдът може да предпише и привременни мерки за преодоляване на отчуждението, включително и непредвидени в закона, както и да прецени поведението на родителите по време на висящия процес, като проверява дали и доколко същите спазват тези мерки.
По претенциите на страните за разноски, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора /чл.294 ал.2 ГПК/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №260194/07.06.2021г., постановено от Софийски окръжен съд, по в.г.д.№222/2021г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Сливница по чл.127, ал.2 от СК по отношение на определения режим на лични отношения на Г. П. М. с детето А. Г. М..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: