Р Е Ш Е Н И Е № 276 С. 27.09.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1549 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба,подадена от [фирма] [населено място],област В.,представлявано от изпълнителния директор В.,чрез процесуалния представител- адвокат И. против въззивно решение № 99 от 23.06.2010г. по в.гр.д.№ 202 по описа за 2010г. Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 43 от 9.03.2010г. по гр.д. № 553 по описа за 2009г. на Видински районен съд и вместо това е постановено друго,с което е осъден [фирма] да заплати на М. Б. А. от [населено място],област В. сумата от 217.04лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, съставляващи разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил,ако не беше инвалидизиран и реално получената от него пенсия за периода от 22.04.08г.до 1.05.09г.,както и 13.89лв.-лихва за забава върху главницата за същия период,ведно със законната лихва, считано от 24.04.09г.до окончателното изплащане на сумата и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи основанието по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск.Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 332 от 21.03.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос - до кой момент е дължимо обезщетението по чл.200 от КТ в размер на разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която инвалидизиран поради професионално заболяване работник или служител би получавал ако не страдаше от професионално заболяване и реално получената от него пенсия,който въпрос е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение по гр.д.№ 1009 по описа за 2009г.на ВКС ІІІ г.о., което касае същите страни, но е за друг период. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Не се спори,че ищецът поради дългогодишната си работа като миньор и подземен булдозерист в ответното дружество е получил професионално заболяване”Хроничен бронхит.Боледробен емфизем и невритис нерви акустици билатералис средна степен”,признато с Протоколи №3 от 21.04.98г.и №15 от 8.12.88г.на ДК В. и Акт за професионално заболяване № 17/88г. Заради професионалното заболяване му е призната втора група инвалидност и му е била отпусната пенсия по инвалидност считано от 10.12.88г. С разпореждане от 24.08.2001г. на РУ”СО”В. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст първо в ограничен размер,на основание §6 от ПЗР на К.,а от 5.07.2006г.- в пълен.Настоящата претенция е за сумата от 1001лв., претендирана за периода от 22.04.2008г.до 1.05.2009г. като разлика между получаваната от ищеца пенсия и тази,която той би получавал,ако не беше получил професионално заболяване и не беше инвалидизиран и 20лв.-лихва за забава върху главницата. Така предявената претенция е счетена за основателна от въззивния съд /до размера определен по заключението на приетата експертиза/ с мотива,че претендираните имуществени вреди са пряка последици от установеното професионално заболяване и че нормата на чл.200 от КТ не предвижда краен срок,до който обезщетението да е дължимо. Този извод противоречи на приетото от ВКС в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение по гр.д.№ 1009 по описа за 2009г.на ІІІ г.о.,където позовавайки на дадените разяснения в т.6 от ППВС №4 от 30.10.1975г.по гр.д.№5/75г.- съдът е счел за неоснователна претенция за обезщетение за разликата между реално получената пенсия и тази за осигурителен стаж и възраст, която инвалидизиран поради професионално заболяване работник или служител би получавал ако не страдаше от професионално заболяване – предявена след като същият вече е достигнал до възрастта,необходима за добиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Тъй като цитираното решение касае процесния случай /но за друг период – от 21.04.95г.до 22.04.08г./ - съдът е посочил още, че претенцията е неоснователна и за периода,след който ищецът е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4 ал.1 от ПЗР на КСО при навършване на възраст от 57 години/т.е.след 2001г./. На поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване следва да се даде отговор в смисъл,че имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,защото това е моментът,до който работникът или служителят търпи вреди поради увреждането от професионалното си заболяване и е лишен от възможността да работи. След навършване на възрастта за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст- изискуемата се по чл.200 ал.1 от КТ причинна връзка не може да се приеме за установена. С оглед на горното,на основание чл.293 ал.2 от ГПК –въззивният акт следва да бъде отменен като постановен в нарушение на закона,а въпросът решен по същество с отхвърляне на предявените исковете с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД като неоснователни. Пред вид изхода от спора и направеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,които възлизат на 435лв./80лв.-за вещо лице пред първата инстанция,55лв.-за държавна такса пред касационния съд и 300лв.за адвокатско възнаграждение,платено по договор № 0041471 от 11.10.2010г./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 99 от 23.06.2010г. по в.гр.д.№ 202 по описа за 2010г. Видински окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявените М. Б. А. от [населено място],област В. ЕГН [ЕГН] против [фирма] [населено място], област В.,представлявано от изпълнителния директор В. искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи,настъпили в резултат на получени професионални заболявания в размер на 1001лв., представляващи разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил,ако не беше инвалидизиран и реално получената пенсия за периода от 22.04.08г.до 1.05.09г.,както и за сумата от 20лв.-законна лихва за забава върху главницата за същия период,ведно със законната лихва,считано от 24.04.09г.до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА М. Б. А. от [населено място],област В. ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] [населено място], област В., представлявано от изпълнителния директор В. сумата от 435лв. / четиристотин тридесет и пет лева/,представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.