3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 437, София, 14 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1304 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 297/13 г. Районният съд – гр. Радомир осъдил подсъдимия Д. С. Д. на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на осем месеца лишаване от свобода условно за срок от три години, както и да заплати на Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 500 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. По внохд № 91/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Перник отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда, с която оправдал подс.Д. по предявеното му обвинение по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 НК и отхвърлил предявения от Н. граждански иск за неимуществени вреди. Срещу въззивната нова присъда са постъпили протест от прокурора и жалба от частния обвинител и граждански ищец Н.. Прокурорът претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Частният обвинител и граждански ищец ангажира същите касационни основания и прави аналогични искания. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а процесуалният му представител поддържа жалбата. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитата му изразява становище за неоснователност на подадените протест и жалба. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът и жалбата са основателни. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК, предопределящо отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. За да признае подсъдимия за невинен в извършване на инкриминираното престъпление ПОС е приел, че липсват доказателства именно той да „е нанесъл удари, с които да е причинил на пострадалия счупване в областта на тялото на долна челюст в ляво, довело до затруднение на дъвченето и говоренето” (л.4 от мотивите). Законът не съдържа задължения за формата на мотивите на съдебния акт, но от тяхното съдържание трябва да става ясна волята на съда - по фактите, приети от него за установени; доказателствената основа за тези изводи, при задължително обсъждане на противоречивите доказателства и взетото решение, с оглед на приложимия закон. Пунктуалността на проверяваните мотиви не е причина за критично отношение към тях. Макар същата да не е съвсем прецизна, доколкото изводите по фактите са разкъсани, ПОС очевидно е приел, че в инкриминираното време пострадалият е понесъл удари не само от страна на подсъдимия, но след това и от други, неустановени по делото лица (л.5 от мотивите) – „..група хора, които ритат и удрят св.Н.”. Този извод според ПОС е доказателствено обезпечен от показанията на св.И. Ц. и Б. П.. Внимателният прочит на показанията на св.П. не дава основание да се приеме, че подобни обстоятелства са съобщени от него (л.41 от нохд), и посочването му като източник на такива факти е повече от некоректно. За инцидент, последващ действията, извършени от подсъдимия, се съдържат факти само в показанията на св.Ц. и доколкото в тази им част те са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, ПОС е бил длъжен да провери изцяло показанията му, каквото обаче не е сторил. Показанията на същия свидетел, относно наблюдавания от него инцидент при пощата в [населено място], са твърде общи, а не е имало пречка за изясняването на времето, през което е възприел случващото се, точното място, при необходимост с ползването на скица за онагледяване, положението на „жертвата” и нападателите й, насочеността на ударите и пр. Нещо повече, прието е, че с умълчаването на обстоятелствата за такъв, втори инцидент, св.И. е обективирала заинтересованост, поради връзките си с пострадалия (л.5). От друга страна, ПОС е пропуснал да вземе отношение по показанията на св.М. и Н., каквато избирателност не може да си позволи, доколкото и те не съобщават за втори инцидент. Обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК, не са изяснени детайлно. В показанията на редица свидетели (Н., И., М., Ц.) се съобщават различни места, посоки, заведения в [населено място] и е необяснимо провеждането на разпитите им при отсъствието на саморъчно или надлежно изготвени скици, а това затруднява проверката на изводите на съда за достоверност на съответните показания. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.3, във връзка с чл.355, ал.1, т.т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 22 от 02.07.2014 г., постановена по внохд № 91/14 г. на Окръжния съд – гр. Перник и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: