Р Е Ш Е Н И Е №10 София, 20.03.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 851 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] чрез пълномощника й адвокат В. Х. против решение № III-125 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 1338 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 929 от 8.06.2016 г. по гр.д. № 7783/2015 г. на Районен съд-Бургас за признаване за установено по отношение на [община], че поземлен имот с идентификатор 81178.501.639 по кадастралната карта на [населено място] с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ от 1793 кв.м., съставляващ парцел II от кв.68 е частна държавна собственост, като [община] е осъдена да предаде владението на имота на Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. В постъпил по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, държавата оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С определение № 391 от 28.09.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен по приет при действието на З.-отм. и действащ понастоящем регулационен план за „морска гара“, да премине в собственост на общината на основание някоя от нормите на § 7, т.6 или т.7 ПЗР ЗМСМА или § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е урегулиран като УПИ ІІ в кв. 68 по плана от 1982 г., действащ и понастоящем, като е бил отреден „за морска гара” и за него няма одобрени частични изменения на регулацията. Актуван е с акт за публична общинска собственост № 312 от 24.04.2002 г. на основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, като по делото общината се позовава и на § 7, т.6 и § 7, т.7 ЗМСМА. Съдът е цитирал нормата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС: „Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините“ и е счел, че за да премине един имот държавна собственост в собственост на общината, той следва да отговаря на упоменатите в цитираната разпоредба условия. Изложил е съображения, че имотът е незастроен, не е предвиден за жилищно строителство, нито е предвиден за обществено или благоустройствено мероприятие на общината, доколкото липсват данни за подобно преотреждане, поради което не може да се направи обоснован извод той да е преминал в собственост на [община] по силата на цитираната законова разпоредба. Счел е, че при разпоредбата на § 7, т.6 ЗМСМА, която постановява, че с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти: „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване“ се налага извод за неоснователност на твърдението за собственост на [община] по причина, че в случая се касае за незастроен терен, а не за обект на инфраструктурата, била тя общинска или с национално значение. На същото основание общината не може да обоснове правата си и посредством разпоредбата на § 7, т.7 ЗМСМА, постановяваща собственост на общините върху: „мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества“, доколкото липсва съоръжение. Изложен е и довод, че липсата на преотреждане на терена води до извод, че той не може към настоящия момент да се счита за такъв, обслужващ новото рибарско пристанище в [населено място]. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен по приет при действието на З.-отм. и действащ понастоящем регулационен план за „морска гара“, да премине в собственост на общината на основание някоя от нормите на § 7, т.6 или т.7 ПЗР ЗМСМА или § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./: Процесът на отделяне на общинската собственост от държавната при действието на Конституцията на Република България в сила от 13.07.1991 г., започва с влизането в сила на ЗМСМА, ДВ, бр. 17/17.09.1991 г. Разпоредбата на § 7 ПЗР ЗМСМА урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от съответната община. Конкретно хипотезата на т.6 предвижда на това основание да станат общинска собственост обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, т.е. обекти от обслужващата сфера, които обуславят нормалното функциониране на населените места и тяхното социално-икономическо развитие, а тази на т.7 - мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. В тези две хипотези законът има предвид реално изградените обекти или обекти в процес на изграждане, които фактически изпълняват или след довършването им ще изпълняват посочените функции, като предвижданията на уличнорегулационните планове относно тези имоти не са от решаващо значение за преминаването на собствеността, за разлика от приетата по-късно разпоредба на § 42 ПЗР на ЗОбС. Критериите за отделянето на общинската собственост от държавната са в хипотезите на § 7, т.6 и т.7 ПЗР ЗМСМА са: за какво се ползва имота, какво е предназначението му, и кой субект го ползва към момента на влизане в сила на § 7 ЗМСМА през 1991 г. Когато по предназначение имотът е част от цялостно мероприятие, преценката се прави с оглед всички имоти, върху които мероприятието е реализирано или е в процес на реализиране, а не само за конкретния имот. По силата на § 42 ПЗР ЗОС /ДВ бр.92 от 5.11.1999 г./ настъпва трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. И в този случай, когато предвиденото в плана предназначение на имота е част от цялостно мероприятие, за които са предвидени и други имоти, преценката се прави с оглед цялото мероприятие и дали същото може да се квалифицира като обществено и благоустройствено мероприятие на общината и с оглед нормативната уредба /ако такава съществува /, уреждаща характера на собствеността към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС. Когато предназначението на имота по подробен устройствен план е за „Морска гара“ при спор между държавата и община дали е налице хипотеза по § 7, т.6 или т.7 ПЗР ЗМСМА или § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС., ДВ бр.92/5.11.1999 г. следва да се отчете, че морската гара не е самостоятелно мероприятие, а част от пристанищните съоръжения, предназначена за обслужване на пътници при слизането им на брега или качването им в акостирал плавателен съд. От значение при преценка дали държавната собственост се е трансформирала в общинска при условията на някоя от посочените законови хипотези е дали към момента на влизане в сила на § 7 ПЗР ЗМСМА е имало фактически изградено или изграждащо се пристанище, какви нужди е обслужвало и кой го е ползвал с оглед изискването на чл.7, ал.2 ПЗР ЗМСМА, съответно към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС – дали предвиденото по действащия подробен устройствен план пристанище може да се квалифицира като обществено или благоустройствено мероприятие на общината, при отчитане нормативната уредба към момента на влизане в сила на устройствения план и на нормата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва че въззивното решение е неправилно, като основателни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК да разпредели доказателствената тежест според релевантните към спора фактически твърдения и фактите, подлежащи на доказване съобразно евентуални придобивни основания, на които се позовава ответната община, свързани със съответния уреден от правна норма фактически състав на придобивен способ. Районен съд-Бургас само бланкетно е указал, че в тежест на всяка от страните е да ангажира доказателства относно твърдяните от нея правнорелевантни факти и връзките между тях, като ищецът следва да докаже правото си на собственост върху имота, а ответникът следва да докаже обстоятелствата, отричащи това право. Така дадените бланкетни указания съставлява неизпълнение на задълженията на съда по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК /на доказване подлежат не правата, а юридическите факти, с които правата норма свързва придобиването им/. Държавата не носи тежест да доказва наличие на придобивно основание при спор с общината, доколкото с оглед историческото развитие на нормативната уредба на собствеността, имоти от вида на процесния към влизане в сила на Конституцията на Република България от 1991 г. са държавна собственост. В тежест на ответната община е да докаже фактите, с които нормите на § 7, ал.6 или ал.7 ПЗР ЗМСМА или нормата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС свързва преминаването на държавната собственост в общинска, а държавата – само условието да запази собствеността по § 7, ал.2 ПЗР ЗМСМА. Във въззивната жалба на [община] са били наведени твърдения за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и липсата на указания за релевантните за уважаване на възраженията на общината факти. Макар да е докладвал въззивната жалба, вкл. и довода за допуснати процесуални нарушения в доклада на районния съд, Окръжен съд-Бургас не е дал възможност на ответника да посочи доказателства за релевантните за спора факти. Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане Окръжен съд-Бургас следва да осигури възможност за представяне на доказателства за установяване на правнорелевантните факти – гласни /ако такива бъдат поискани от страните/ за това започнало ли е изграждането на предвиденото по плана пристанище към септември 1991 г. и чрез нова експертиза /тъй като изслушаната по делото не установява релевантни за спора обстоятелства, освен, че действащия устройствен план е приет 1982 г. и по него имотът е с предназначение „Морска гара“, които обстоятелства са безспорни, доколкото твърденията на страните за тях съвпадат/ с цел установяване: по плана от 1982 г. кои имоти се засягат от мероприятието, предвидено за съоръжения за престояване и акостиране на плавателни съдове; към момента на влизане в сила на § 7 ПЗР ЗСПЗЗ реализирани ли са част от тези съоръжения, съответно какво е било предназначението им /включително при преценка има ли данни кой е следвало да бъде инвеститор на мероприятието съгласно действалия към момента на одобряване на плана Правилник за капиталното строителство от 1980 г.-отм. – чл.5, 6, 9, 10 и 11/ и дали същите са били включени в капитала, уставния фонд или са се водили по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Ако към 17.09.1991 г. са липсвали изградени съоръжения за престой и акостиране на плавателни съдове и с оглед релевантните към основанието за придобиване на собственост от общината факти по § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС следва да се прецени /доколкото действащото към момента на влизане в сила на тази норма законодателство не урежда вида собственост на пристанищата/ дали предвижданото по плана от 1982 г. общо мероприятие, касаещо пристанищни съоръжения и сгради е било предназначено да обслужва съответната община, отчитайки и дали засегнатите от предвиденото мероприятие имоти са попадали в обхвата на териториално-устройствения план на Ч. крайбрежие за нуждите на стопанския туризъм или друг общ устройствен план, както и има ли данни с какво финансиране е следвало да се осъществи строителството. Д. на държавата, че към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС законодателството не е предвиждало изграждането на общински пристанища, обслужващи морски превоз на пътници, както доводът на ответната община за предназначението на предвиденото в плана мероприятие, обоснован със статута на населеното място към релевантния момент като село, са неотносими при преценка налице ли е фактически състав за трансформиране на държавната собственост в общинска на основанията, противопоставени от [община]. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по заявените искания за възстановяване на направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № III-125 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 1338 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: