Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
София, 27.07. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 03.06.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №521/2015 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4395/08.12.2014г.,подадена от Д. М. М.,чрез пълномощника му адвокат С. Ц.,против решение №268/30.10.2014г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№308/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №66/29.05.2014г.,постановено по гр.д.№502/2013г. по описа на Дряновски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля предявения иск да се признае за установено по отношение на [община],че Д. М. М. е собственик на навес за МПС с ограда,бивш инвентарен №12 по описа на [фирма],гр.Д. с покривна площ от 296 кв. м и навес за МПС,бивш инвентарен №18 по описа на [фирма],гр.Д.,с покривна площ от 294 кв.м,находящ се в поземлен имот,описан в решението,и да се осъди [община] да предаде на Д. М. М. владението върху гореописаните вещи.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [община],чрез пълномощника си адвокат Г. Н.,в писменото си становище,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал за безспорно установено,че ищецът Д. М. е станал собственик на поземлен имот с площ от 3 466кв.м,заедно със 7 броя сгради,попадащи в имота,по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.03.2013г. на ЧСИ-влязло в сила на 27.03.2013г.,като към момента на публичната продан на имотите,собственост на [фирма] Д.,в недвижимия имот са били изградени и двата процесни навеса.Съдът е посочил,че процесните вещи не са били включени в Постановлението за възлагане,не е извършвана оценка на същите при публичната продан,като се е позовал на данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,от които се установява че същите са трайно прикрепени към имота и са построени през 1987г. и 1991г.,към който момент земята, върху която са построени същите, е била държавна собственост,поради което последните са били държавна собственост, по силата на чл.92 ЗС.Съдът е стигнал до извода,след анализ на промените в законодателството,свързани с правната уредба на държавната и общинска собственост,проследена във времето след 1991г.,като е отчел и данните по образуването и промените в [фирма],гр.Д.,че това право,съществуващо по смисъла на горепосочената разпоредба на чл.92 ЗС,не е изгубено или погасено,а само е преминало в активите на горепосоченото дружество.Съдът е приел,че след като при извършената публична продан процесните навеси не са били предмет на продажбата, [фирма] е запазило собствеността върху последните,поради което е налице хипотезата на член 92 ЗС-т.е. следва да намери приложение принципа на приращението,тъй като навесите са строени на държавна земя,впоследствие включени в активите на дружеството и това изключва ищеца като настоящ собственик на земята.
По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване:
С определение №144 от 31.03.2015г.,постановено по делото,касационно обжалване е допуснато на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос-за приложението на член 92 ЗС,при прехвърляне правото на собственост върху земята,заедно с постройките и подобренията,находящи се в имота.
Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС/Решение по гр.д.№112982009г. по описа на ВКС,Іго и Решение по гр.д.№88/2012г. по описа на ВКС,ІІго,постановени по реда на член 290 ГПК/,при прехвърлянето на правото на собственост върху земята,приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения/ по аргумент на член 92 ЗС/,освен ако не е уговорено друго при сключване на договора.т.е. ако изрично постройките са изключени от предмета на разпореждането.Следователно, щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/подобрения/,които се намират в мястото,/както в настоящия случай е налице по отношение на процесните навеси,изградени в имота/,то в този случай купувачът придобива всичко,което се намира в мястото,поради което запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото,трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт,за да се смята оборена презумпцията на член 92 ЗС.
По основателността на касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на правния въпрос въззивното решение е неправилно.
Според отразеното в решаващите мотиви на въззивното решение, във връзка с възприетата по делото фактическа обстановка,безспорно е установено,че ищецът Д. М. М. е станал собственик на поземелен имот с площ от 3466 кв.м,заедно със седем броя сгради, попадащи в имота,по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.03.2013г. на ЧСИ И. И.,с рег .№735 на К. на частните съдебни изпълнители ,с район на действие Окръжен съд Габрово/лист 5 от делото/,влязло в законна сила на 27.03.2013г.,както и че към момента на публичната продан на имота,в същия са били изградени и процесните два навеса,които обаче не на били включени в Постановлението и за тях не е извършвана оценка при осъществяването на публичната продан.С даденото заключение по изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Е. Ш. Ж./лист 106 от делото/,която е приета като обективна компетентно изготвена,се установява,че двата процесни навеса- навес за МПС с инвентарен №12 и навес за МПС №18,за които липсват строителни книжа,са изградени съответно през 1987г. и през 1991г. и същите представляват строежи по смисъла на параграф 5,т.38 от ДР на ЗУТ,поради което не са преместваеми съоръжения и техния демонтаж,без да се наруши целостта им, е невъзможен.Съгласно приложеното с писмо №11/08.04.2013г./лист 57 от делото/,извлечение от счетоводен амортизационен план на дълготрайни материални активи на [фирма],Д. от декември 2012г.,двата процесни навеса за МПС,са заведени с инвентарни № 12 и №18,в група 203,съответно с година на въвеждане 1991г.и 1987г.,с посочена балансова стойност.Следователно,към момента на придобиването на правото на собственост върху имота от ищеца М.,по силата на горепосоченото постановление за възлагане на недвижимия имот,в резултат на извършената публична продан,тези два навеса за МПС,представляващи строежи по смисъла на закона,са изградени в този имот и съставляват част от дълготрайните материални активи на горепосоченото дружество.Видно от съдържанието на постановлението на възлагане на ЧСИ,в същото е описана собствеността на длъжника [фирма],предмет на публичната продан,състояща се поземлен имот с посочения индентификатор, с площ 3 466 кв. и сградите,индивидуализирани в седем пункта от постановлението, с посочените за тях индетификатори.В последното обаче, за процесните навеси,които безспорно са изградени и имат статут на сгради в имота,съгласно предвиденото в законовите разпоредби,не е отразено изрично, че същите не са предмет и са изключени от предмета на извършената публична продан.
Ето защо,неправилен е извода на въззивния съд,че правото на собственост върху процесните навеси се е запазило,не е било погасено или изгубено,а само е преминало в активите на дружеството от държавата и като не е било предмет на публичната продан, последното е запазило правото си на собственост върху процесните навеси.След като при придобиването на правото на собственост от ищеца М. върху имота,предмет на постановлението за възлагане,в който са построени тези процесни строежи,представляващи навеси за МПС,последните не са били изрично изключени,то ищецът Д. М. е придобил всичко,което се намира в описания в постановлението поземлен имот,включително и процесните навеси.Както вече бе посочено,щом изрично не е уговорено запазването правото на собственост върху процесните навеси отделно от мястото,презумпцията по член 92 ЗС не е оборена и ищецът се легитимира като техен собственик.
С последващата разпоредителна сделка,която има за предмет процесните навеси,сключена на 07.05.2013г.,по силата на договор за продажба на движими вещи №63/07.05.2013г.,между [фирма] и [община]/лист 55 от делото/,правото на собственост върху процеснните два навеса за МПС не е транслирано,тъй като не е налице вещнопрехвърлителния ефект поради това ,че към този момент те са извън патримониума на дружеството-прехвърлител.
С оглед гореизложеното по реда на член 293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът да бъде решен по същество,като следва да се признае за установено по отношение на [община],че Д. М. М. е собственик на навес за МПС с ограда,бивш инвентарен №12 по описа на [фирма],гр.Д. с покривна площ от 296 кв. м и навес за МПС,бивш инвентарен №18 по описа на [фирма],гр.Д.,с покривна площ от 294 кв.м,находящ се в поземлен имот находящ се в [населено място], [улица],и да се осъди [община] да предаде на Д. М. владението върху гореописаните вещи.
При този изход на спора на Д. М. следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция и за настоящата касационна инстанция в размер на 2 108,51 лева.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №268/30.10.2014г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№308/2014г. по описа на същия съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община,гр.Д.,че Д. М. М. от [населено място], [улица],е собственик на следния имот :навес за МПС с ограда,бивш инвентарен №12 по описа на [фирма],Д.,с покривна площ от 296 кв.м и навес за МПС,бивш инвентарен номер 18 по описа на К. Ф.”ЕООД,Д., с покривна площ от 294 кв.м,изградени в поземлен имот с идентификатор 23947.501.1374,с адрес [населено място], [улица],с площ 3466 кв.м при съседи:23947.501.778,23947.501.9707,23947.501.9532,23947.501.1371,23947.501.9734 и 23947.501.9541,и ОСЪЖДА Община [населено място] да предаде на Д. М. М. владението върху гореописания имот.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на Д. М. М. сумата от 2 108,51 лева/две хиляди сто и осем и 51 лева/,разноски по делото за въззивната инстанция и за настоящата касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |