Р Е Ш Е Н И Е   № 164   гр. София, 10.03.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3370 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. К. К. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 178 от 14 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 152 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 800 от 9 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 412 по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса в кой момент горопритежателите, които са плащали петини за предоставените им гори, са ставали собственици на г. – със снабдяването им с нотариален акт или с факта на плащане на петините. По поставения въпрос касаторът сочи, че голяма част от горопритежателите не са се снабдили с нотариални актове след изплащането на петините, защото те не са им били необходими, а и законодателят, отчитайки това обстоятелство, е създал облекчен ред за доказване на това право на собственост и с други писмени доказателства. В съдебно заседание касаторът поддържа доводите в касационната си жалба. Ответниците О. с. “З” гр. С., Д. л. гр. С. и Р. у. на г. гр. С. не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. Съставът на четвърто гражданско отделение при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК намира, че правото на собственост върху закупуваните държавни гори се е придобивало със заплащането на последната вноска, което се е удостоверявало от съответния лесничей. Специалната процедура по Законъ за продаване на некои държавни гори въ С. околия предвижда издаването на нотариален акт едва след като окончателно се изплати продажната стойност на г. за всяка планина поотделно. За изповядването на продажбата от страна на държавата е бил упълномощаван съответният лесничей и е било необходимо инструментално измерване на съответната гора. Издаваният в следствие на изпълнението на посочените условия нотариален акт е констативен и не създава права, а само констатира вече възникнали такива. В процедурата по възстановяване на собствеността върху г. обаче законодателят е създал специален ред, като е предвидил изрично изключение от общия принцип за установяване правото на собственост само с документи, установяващи спазването на определената законова форма като форма за действителност и е допуснал по-облекчен начин за установяване на правото на собственост към минал момент при липса на такива доказателства. В тази насока нормативното ограничение на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ е доказването да става с примерно изброени писмени доказателства и тези писмени доказателства да са допустими по ГПК. Като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 290 ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС приема следното: Жалбата е основателна. За да постанови решението си въззивният съд приел, че не са представени доказателства за заплащане на петинките (вносен лист за внесените суми в БНБ), видно от списъка за събиране на петите; собствеността не преминава в патримониума на купувача с факта на заплащането на петинките, а едва със снабдяването с нотариален акт, а и ищецът не твърди, че е спазил специалната процедура по сделка между наследодателя му и съответния лесничей. В производството по чл. 13 ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху г. и земите от горския фонд с писмени документи касаторът сочи, че наследодателят му е включен в списъците на притежателите на гори в ревира в Т. частни гори от с. Т., К. , махала Д. и в списъка на горовладелците от с. К. и махала П. Д. и гр. С. за Т. план К. ревир, като и двата списъка са изпратени на общинския лесничей през 1936 г. От неоспореното заключение на лесотехническата експертиза пред първостепенния съд е видно, че не са открити данни за съставени нотариални актове за продажба на частните гори в землището на с. Т. и с. К., Т. община, П. околия. Представените писмени документи, при преценката им във връзка с установяване на правата на възстановяване на собствеността, следва да бъдат ценени с оглед правната сила, която законът им придава към относимия момент. Изключването на всеки друг писмен документ по съображението, че собствеността преминава в патримониума на купувача едва със снабдяването с нотариален акт, в процедурата по чл. 13 от ЗДСВГЗГФ е незаконосъобразно, а и ограничава недопустимо законово установената възможност на страната да доказва правата си в това специално производство. Атакуваното решение следва да бъде касирано и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При него въззивният съд следва да оцени представените по делото писмени доказателства и тяхната правна сила. В случай, че някое от доказателствата е непълно, следва да се укаже на страната да представи доказателството във вид, в който да може то да бъде преценявано. Касаторът не претендира заплащане на разноски по смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд липсват, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение № 178 от 14 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 152 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г. ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. С. за ново разглеждане от друг състав на съда.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: