Р Е Ш Е Н И Е №38 гр. София,13.03.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 22 февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3675/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище София срещу решение №1675 от 24.07.2015 г. на САС по т.д. №4247/2014 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №1083/10.07.2014 г. по т. д. № 4247/2014 г на СГС, Т.О. и е отхвърлил изцяло искът на касатора срещу [фирма] –гр. София за сумата от 27 559,40 лева, претендирана на основание чл.213 ал.1 КЗ-отм., като погасен по давност. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл.116 б.”Б” предл. първо ЗЗД като следствие от допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.228 ал.3 ГПК . Ответникът по касационната жалба [фирма] –гр. София не изпраща писмен отговор. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение, постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за момента, от който възниква процесуалното правоотношение между ищеца и новоконституирания, по реда на чл.228 ал.3 ГПК, нов ответник: дали от произнасяне по искането за това от страна на съда или от постъпването на ИМ срещу новия ответник, с оглед прилагане на правилата за прекъсване на давностния срок Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът срещу [фирма] –гр. София е предявен по реда на чл.228 ал.3 ГПК-чрез привличането на последния, без негово съгласие като ответник във висящ процес. При това положение, според решаващия спора съдебен състав, въпреки наличието на материалните предпоставки за възникване правото за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл.213 ал.1 КЗ-отм., в качеството му на застраховател на ГО по отношение на ищеца - застраховател по имуществената застраховка „КАСКО” и плащане на застрахователно обезщетение, от страна на последния, на собственика на увреденото МПС, то това право е погасено с изтичането на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Според въззивния съд този срок е започнал да тече от датата на самото плащане на застрахователното обезщетение от ищеца като застраховател по „Каско” -11.04.2008 г. и е изтекъл на 11.04.2013 г.. Това е така, доколкото, въпреки че самото искане на ищеца за конституиране на ответника [фирма] в рамките на висящия процес срещу друг ответник е направено на 27.03.2013 година и съдът го е приел за разглеждане, то самата ИМ срещу този ответник е постъпила в съда едва на 22.05.2013 година. Прието е, че именно от тази дата следва да се приеме, че искът е надлежно предявен срещу новия ответник-арг. от текста на самата разпоредба на чл.228 ал.3 ГПК. Ето защо и с оглед изтичането на петгодишния давностен срок към същата дата то правото на иск е погасено по давност и искът е отхвърлен от въззивната инстанция като неоснователен. Относно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Второ т.о. на ВКС изразява следното становище: Съгласно общата уредба в чл. 101 ал.2 ГПК относно задължението на съда да следи служебно за редовността на процесуалните действия на страните в гражданския процес, поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Този принцип намира своето приложение и в разпоредбата на чл.129 ал.5 ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на поправянето. В задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК това разрешение е възприето изрично и в случаите, когато първоначалният ответник се заменя с нов, който не е съгласен да встъпи в делото в хипотезата на чл.228 ал.3 ГПК, който нов ответник е направил възражение за изтекла давност: В решение по т.д. № 39/2009 г. на Второ т.о. на ВКС се приема, че процесуалното правоотношение между ищеца и новоконституирания, по реда на чл.228 ал.3 ГПК, нов ответник възниква от датата, когато е направено изричното искане от страна на ищеца за неговото конституиране, от която по принцип следва да се прекъсва давностният срок/ в конкретния спор, по който е постановено цит. решение на ВКС той е бил изтекъл преди тази дата/. Същото разрешение е дадено и в решение №80/11.06.2015 г. на ВКС, Второ г.о. на ВКС по гр.д. № 7444/14 . В това решение, съставът на ВКС изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 129 ал.5 ГПК и е обосновал нейното приложение и в случаите, когато ищецът е насочил иска си срещу нови ответници. В този случай давността се счита прекъсната от първата молба за конституиране на тези ответници, а не от последващите молби за отстраняване на недостатъците на самото искане или от определението за конституирането им. Настоящият състав на ВКС напълно споделя така дадения отговор в цитираната задължителна практика по реда на чл.290 ГПК. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон като следствие от допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, давностният срок за предявяване на иска по чл.213 КЗ/отм./ срещу новоконституирания, в хода на процеса, ответник [фирма] –гр. София е изтекъл на 11.04.2013 г., тъй като според него самата ИМ срещу този ответник е постъпила в съда едва на 22.05.2013 година, а той е започнал да тече от датата на самото плащане на застрахователното обезщетение от ищеца като застраховател по „Каско” -11.04.2008 г.. Не е съобразено, че самото искане за конституиране на този ответник е направено пред първоинстанционния съд в открито заседание на 27.03.2013 година, от която дата, по вече изложените съображения, давностният срок е бил прекъснат по смисъла на чл.116 б. Б” ЗЗД и следователно правото на иск за процесното вземане не е погасено. Предвид изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК, въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи предявеният от ищеца, ведно с претенцията за законната лихва от 22.05.2013 г. до окончателното й плащане. При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за двете инстанции по същество в размер на 9 254,76 лева, съобразно съдържанието на представените в срока списъци по чл.80 ГПК и, приложени съответно към ИМ и отговора на въззивната жалба и към договорите за правна помощ във всяка една от съдебните инстанции, в които е отбелязано съответното плащане на договореното възнаграждение. По същите съображения, следва да се присъдят и разноските на ищеца пред настоящата инстанция в пълния им размер от 3 581,19 лева, доколкото фактическата и правна сложност на спора не обосновава намаляването на основание чл.78 ал.54 ГПК на договореното и заплатено от ищеца възнаграждение за адвокат от 3000 лева. Водим от горното ВКС, настоящият състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1675 от 24.07.2015 г. на САС по т.д. №4247/2014 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] –гр. София да заплати на [фирма] със седалище София сумата от 27 559,40 лева на основание чл.213 ал.1 КЗ-отм., ведно със законната лихва от 22.05.2013 г. до окончателното й плащане, както и разноски за двете инстанции по същество в размер на 9 254,76 лева и разноските пред настоящата инстанция в пълния им размер от 3 581,19 лева . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.