Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * стойност на отнето имущество * съпружеска имуществена общност * придобито имущество от престъпна дейност

РЕШЕНИЕ № 270

София, 11 септември 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Цв. Найденова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 797 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 19.03.2011 г. по гр.д. № 31/2011, с което е потвърдено решението на Плевенския окръжен съд от 29.11.2010 г. по гр.д. № 21/2009, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правното значение на причинната връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобиването на имущество на значителна стойност, както и на основателното предположение, че придобитото е от престъпна дейност и липсата на установен законен източник на средства за придобиване на имуществото.
По поставените въпроси, Върховният касационен съд намира, че при наличието на причинна връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобиването на имущество, придобитото е чрез престъпление и подлежи на отнемане съгласно чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Придобитото чрез престъплението подлежи на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.), когато няма произнасяне по отнемането в наказателния процес и когато деецът е придобил чрез подставени лица, поради което равностойността не е отнета с осъдителната присъда. Във всички останали случаи на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) няма пряка причинна връзка между престъплението, за което е осъден деецът и придобиването на имущество. Пряка причинна връзка не може да бъде намерена и не се търси.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) се отнема имущество, за което в конкретния случай може да се направи обосновано предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице. Основанието за отнемане е наличието на обосновано предположение.
В чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД (отм.) е установена презумпция, че придобитото е от престъпна дейност, ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация. Тази презумпция е оборима. В закона няма разпоредба, уреждаща презумпция, приравняваща липсата на законен източник с наличието на обосновано предложение. То се основава на всички обстоятелства по делото, като най-голямо значение има вида и характера на престъпната дейност и възможността чрез нея да бъде генериран доход. Наличието на законен източник е обстоятелство, което изключва обоснованото предположение. Законът не съдържа изчерпателно изброяване на правомерните източници на доход. Незаконен е само този източник на доход, който е забранен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за придобиването на 27.07.2006 г. на големи количества парични знаци (5 броя банкноти по 50 евро), които е знаел, че са подправени (престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм.) и притежаването на предмети и материали, които е знаел, че са за съставянето и преправяне на документи по чл. 308, ал. 2 и 3 НК (престъпление извън приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм.), през проверявания период 2006 – 2009 г. осъденото лице е реализирало доход от различни законни източници, който е достатъчен да покрие необходимите му средства за живот и други разходи и да придобие имотите, чието отнемане се претендира. При тези обстоятелства не може да се направи основателно предположение, че придобитото е от престъпна дейност, поради което исковете за отнемане на това имущество са отхвърлени като неоснователни.
Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за престъпление в приложното поле на ЗОПДИППД (отм.), както и че проверяваният период не е посочени при откриването на производството от ищеца, а едва в мотивираното искане за отнемане и също правилно е приел, че при определянето ме се изхожда от конкретните особености на отделния случай, но в нарушение на закона е приел, че той трябва да се определи във време близо до извършването на деянието – месец юли 2006 г. Несъмнено началото на проверявания период трябва да предхожда извършването на деянието. Но в интерес на проверяваното лице той трябва да бъде определен достатъчно време преди придобиването на първия имуществен обект със значителна стойност, чието отнемане се претендира, тъй като в придобиването му може да са вложени дългогодишни спестявания. Това не се налага, когато имущественият обект е придобит със значителен кредит или на изплащане. Също правилно съдът е приел, че пазарната оценка на придобитото имущество не определя еднозначно придобивната му стойност, която е определяща при изследването на източниците на доходи, но същото е вярно и за покупната цена, посочена в нотариалния акт за покупко-продажба, която няма обвързваща сила по отношение на никого и не е необходимо да бъде изрично да бъде оспорена (вж. решение № 56/28.05.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1601/2010).
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за придобиването на 27.07.2006 г. на големи количества парични знаци (5 броя банкноти по 50 евро), които е знаел, че са подправени (престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм.) и притежаването на предмети и материали, които е знаел, че са за съставянето и преправяне на документи по чл. 308, ал. 2 и 3 НК (престъпление извън приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм.). Претендира се отнемането на следните имоти: жилище в [населено място] (апартамент № *), закупен в съпружеска имуществена общност през 1993 г. и изкупен по делба през 2006 г. и три сгради в [населено място], построени върху общинска земя, закупени през 2009 г.: първата, състояща се от магазин, автомивка, склад и др. сервизни помещение, втората – пристройка към амтомивката за извършване на битови услуги и третата – друго пристроено складово помещение; движимите вещи: автобус, закупен през 1994 г., лек автомобил, закупен през 2003 г. и два мотоциклета, закупени през 2004 и 2007 г., както и равностойността на две жилища в [населено място], първото (апартамент № **) – закупено на името на съпругата през 1999 и продадено през 2007 г., а второто (апартамент № *) – закупено през 2001 г. (след прекратяването на брака) и продадено през 2007 г., а също и наличната сума по разплащателна сметка на ответника като едноличен търговец.
За да бъдат установени източниците на доходи за придобиване на имущество в съпружеска имуществена общност не е достатъчно да бъдат изследвани доходите на единия съпруг, тъй като той придобива, дори само другия съпруг да влага свои доходи.
Предвид обстоятелството, че ищецът не е представил и не е поискал събирането на доказателства за доходите на съпругата на ответника, началото на проверявания период следва да бъде определен към края на 2000 г. когато ответникът е разведен, бил е собственик на половината от жилището (апартамент № *) и автобуса, чието отнемане се претендира, притежавал е и половината от закупеното през 1999 г. на името на съпругата му жилище (апартамент № **), чиято равностойност се претендира, и не е имал значителни задължения. Към този момент и след това ответникът е имал спестени доходи от чужбина, но източникът им е неустановен, тъй като представените по делото митнически декларации удостоверяват внасянето на съответните суми, но не и източника на доходи, а с други доказателствени средства не е установено ответникът да е работил или реализирал по друг начин доходи в чужбина. До покупката на жилището (апартамент № *) с придобивна стойност 13.600 лева на 20.09.2001 г. той е не е имал доходи нито по трудово правоотношение, нито като едноличен търговец (последните данни за доходи от търговска дейност са за такива в рамките на необлагаемия минимум през 1992 – 1996 г.). До изкупуването на частта от общото жилище (апартамент № *) със съпругата му на 04.04.2006 г. срещу сумата 3.519,30 лева ответникът е имал доходи като земеделски производител в размер на 2.140,60 лева за 2004 г. и като животновъд в размер на 14.550,00 лева за 2005 г., докато необходимите разходи за издръжката му са били: 370 лева за последното тримесечие на 2001 г., 1.710 лева за 2002 г., 1.853 лева за 2003 г., 1.805 лева за 2004 г., 1.959 лева за 2005 г. и 557 лева за първото тримесечие на 2006 г.; към които трябва да се добавят и разходите за пътувания в чужбина в размер на 227.865,00 лева. До покупката на трите сгради с търговско предназначение на 14.04.2009 г. с придобивна стойност 250.000 лева (от които близо 200.000 лева са поемане на дълг) ответникът е получил доходи от животновъдство в размер на 13.500 лева за 2006 г., доходи от търговия на дребно в размер на 2.035 лева за 2007 г. и доходи от търговия на дребно в размер на 286,37 лева за 2008 г., докато необходимите разходи за издръжката му са били: 1.678 лева за последните три тримесечия на 2006 г., 2.717 лева за 2007 г., 3.175 лева за 2008 г. и 760 лева за първото тримесечие на 2009 г.; към които трябва да се добавят и разходите за пътувания в чужбина в размер на 1.710,00 лева. Към средствата, с които е разполагал ответника следва да се прибавят половината от цената продаденото на 27.03.2007 г. жилище (апартамент № **) на името на съпругата – 19.300 лева и цената на продаденото същия ден жилище (апартамент № *) в размер на 57.026 лева, но последиците от влагането на двете суми в придобиването на трите сгради с търговско предназначение на 14.04.2009 г. ще има различно значение в зависимост от законността на доходите с които е придобито съответното жилище. Междувременно ответникът е придобил също моторни превозни средства, чиято остатъчна стойност е незначителна, а с част от тях се е разпоредил. Без значение за изхода на делото са ползваните от ответника кредити, отпуснати след 04.04.2006 г. (два от тях за ремонти на жилища), тъй като те са погасени. Те нямат значение на законен източник на доход за придобиването на имущество на 14.04.2009 г. за сметка на бъдещи доходи. След погасяването им кредитите имат значение на разходи по обслужването им и заплащането на лихви.
Видно от изложеното към 20.09.2001 г. ответникът не е разполагал със средства от установени източници, за да придобие жилището в [населено място] (апартамент № *), то обаче не подлежи на отнемане, тъй като е продадено на трето добросъвестно лице на 27.03.2007 г. Не подлежи на отнемане и равностойността му, доколкото получената сума е вложена в придобиването на друго имущество от ответника. На отнемане подлежи изкупената на 04.04.2006 г. една втора идеална част от жилището (апартамент № *) бивша съпружеска имуществена общност, тъй като към 04.04.2006 г. ответникът не разполагал със средства от установен източник да изплати сумата 3.519,30 лева в уравнение на дяловете. Стойността на тази част от имота към началото на проверката е 19.000 лева. На отнемане подлежат и една пета идеална част от закупените на 14.04.2009 г. три сгради с търговско предназначение, тъй като към 14.04.2009 г. ответникът е разполагал със средства да изплати сумата 50.000 лева – разлика между уговорената цена 250.000 лева и поетото кредитно задължение на продавача 100.000 евро, но източникът на средства е незаконен и за него може да се направи обосновано предположение, че е свързан с престъпната дейност на проверяваното лице (придобиване на големи количества парични знаци, които е знаел, че са подправени) и придобитото имущество е на значителна стойност (50.000 + 19.000 = 69.000 лева).
Разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Великотърновския апелативен съд от 19.03.2011 г. по гр.д. № 31/2011 в частта в която са отхвърлени предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на следните имоти, придобити от престъпна дейност: една втора идеална част от АПАРТАМЕНТ № * на ет. * в сградата на бл. № */** вх. * в [населено място] ул. П. Е., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна и други сервизни помещения на площ 80,97 кв.м., заедно с принадлежащите му мазе № *, с площ 10,11 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя; и една пета идеална чест от три СГРАДИ с идентификатори *****.***.***.*, *****.***.***.* и *****.***.***.*, с предназначение за търговия, със застроена площ съответно 138, 77 и 15 кв.м. с принадлежащото им право на строеж върху общинска земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор *****.***.***.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА една втора идеална част от АПАРТАМЕНТ № * на ет. * в сградата на бл. № */** вх. * в [населено място] ул. П. Е., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна и други сервизни помещения на площ 80,97 кв.м., заедно с принадлежащите му мазе № *, с площ 10,11 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя; и една пета идеална част от ТРИ СГРАДИ с идентификатори *****.***.***.*, *****.***.***.* и *****.***.***.*, с предназначение за търговия, със застроена площ съответно 138, 77 и 15 кв.м. с принадлежащото им право на строеж върху общинска земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор *****.***.***.
ОСЪЖДА И. С. И. от [населено място], Плевенска област да заплати в полза на Върховния касационен съд сумата 2.760 лева държавна такса върху уважената част от иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Великотърновския апелативен съд от 19.03.2011 г. по гр.д. № 31/2011 в останалата част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.