Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 11 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети януари ……........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2286 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок жалби от страна на подсъдимия Б. С. и от адв. И. М. - особен представител на малолетната М. Д., конституирана в първоинстанционното производство като граждански ищец и частен обвинител. Обжалва се решение № 123 от 31.10.12 год. по ВНОХД № 239/12 год. на Варненския апелативен съд. С решението е отменена частично присъда № 20 от 20.07.12 год., постановена по НОХД № 260/12 год. на Добричкия окръжен съд, като е прекратено производството в тази част. В жалбата от страна на подсъдимия се визира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се намали наложеното на С. наказание лишаване от свобода. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се, че жалбата от страна на малолетната Д. е неоснователна. От С. се представя лично писмено изявление, с което по същество се отрича авторството на деянието. Особеният представител на Д. атакува решението като явно несправедливо по отношение на санкцията, а в отменителната му част – като противоречащо на закона. Иска се да се увеличи наказанието от 24 на 25 години лишаване от свобода. По отношение на отменително – прекратителната част се предлага отмяна на решението и изменение на първоинстанционния акт с увеличаване на присъденото на Д. обезщетение за неимуществени вреди от 80 000.00 лв. на 100 000 лв., ведно с лихвата. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита и двете жалби за неоснователни. Излага съображения, че определеното наказание на подсъдимия съответства на извършеното престъпление и високата степен на обществена опасност на С., като липсва разкаяние от негова страна за стореното. Относно жалбата от страна на Д. прокурорът излага доводи, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон и съдебната практика от апелативната инстанция, отменяйки присъдата в гражданско – осъдителната и част и прекратявайки производството по гражданския иск. Прокурорът пледира, че въззивният съд правилно е приел незаконосъобразност на конституирането на Д. в качеството на граждански ищец и частен обвинител във връзка с разпоредбите на чл. 86 и 76 НПК. Счита, че тя не може да обжалва присъдата в наказателната и част, поради което жалбата са явява процесуално недопустима. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, сочените в тях основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Производството пред окръжния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. С цитираната присъда подсъдимият Б. С. е признат за виновен в това, че на 29/30.12.08 год. в [населено място], общ. К., обл. Д., умишлено умъртвил П. Б., като убийството е извършено след като на 25.11.08 год. в [населено място], обл. Х., извършил друго умишлено убийство – на Д. Б., за което по досъдебно производство № 294/10 год. по описа на ОД на МВР – [населено място], му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9, вр. чл. 115 НК, по което не е постановена присъда по НОХД № 232/12 год. на ОС – гр. Хасково. На основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 115 НК и чл. 57, ал. 1 и чл. 54 НК му е определено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което на осн. чл. 58а, ал. 2 НК е заменено с лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ години, които да се изтърпят при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. С. е осъден да заплати на М. Д., чрез особения и представител – адв. И. М., сумата от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 30.12.08 год. до окончателното и изплащане. Гражданският иск е отхвърлен в останалата му част за разликата до 100 000.00 лв. Съдът се е произнесъл по разноските, държавната такса върху уважения граждански иск и веществените доказателства по делото. С атакуваното въззивно решение апелативният съд е отменил присъдата в гражданско – осъдителната й част и по отношение на държавната такса върху присъденото обезщетение и е прекратил производството по делото в тази му част. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Подсъдимият в писменото си изложение, представено в съдебно заседание на ВКС, отрича да е умъртвил П. Б.. Твърди, че направените от него самопризнания се дължат на продължителните разпити на досъдебното производство, включително пред съдия, и настъпилата в следствие на това психична умора. В тази насока, първоинстанционният съд не е нарушил задълженията си по реда за провеждане на предварителното изслушване на страните. Разяснил е на С. в присъствието на защитник правата му по чл. 371 и го е уведомил за последиците от направеното признаване на фактите по обвинителния акт. С изрично определение е констатирал, че последните се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. В мотивите задълбочено е обсъдил доказателствения материал, който подкрепя направените от С. самопризнания. В касационната жалба от страна на касатора се акцентира на изразеното съжаление от него за извършеното. Този довод е обсъден от ВАС. Законосъобразно е игнориран като защитна позиция с оглед тежестта на извършеното от С., санкционната част на закона и стремежа да се облекчи положението му в процедурата по глава ХХVІІ НПК. Наред с това като отегчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид: причинената смърт на близък човек, който по негови твърдения му е помагал много; времето /деянието е извършено по време на Коледните празници/, отдалечеността на местоизвършването на престъплението от местоживеенето на подсъдимия; нанесения жесток побой на немощна и напълно беззащитна жена, която не е била в състояние да го „афектира”, чрез „ядосване” и „заяждане”. Смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид от съдилищата по фактите, не са посочени в касационната жалба. От друга страна, признанието по реда на чл. 371, т. 2 НПК, в случая, не може да се приеме като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на т. 7 от ТР № 1 от 06.04.09 год. по т.д. № 1/08 год. на ВКС, тъй като на досъдебното производство С. с процесуалното си поведение не е спомогнал за своевременното разкриване на престъплението и неговото авторство. Редукцията на определеното му наказание доживотен затвор и индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода за срок от 24 години на базата на чл. 58а, ал. 2 НК е законосъобразна и справедлива. Искането от страна на назначения в производството особен представител на малолетната Д. да се увеличи наказанието на С. от 24 на 25 год. не е съобразено с целите по чл. 36, ал. 1 НК и явната несправедливост като касационно основание по чл. 348, ал. 1, вр. ал. 5, т. 1 НПК. Посочените в жалбата отегчаващи отговорността обстоятелства, извън тези квалифициращи престъплението по чл. 116, т. 12 НК, изчерпателно са отчетени от предходните съдебни инстанции и им е дадена съответната тежест, довели до решението да се определи като най-подходящо по вид наказание доживотния затвор, заменен с лишаване от свобода в размер на двадесет и четири години. Увеличението на това наказание с една година не би допринесло съществено за поправяне и превъзпитаване на осъдения или за постигане на другите цели по чл. 36, ал. 1 НК. Законосъобразно малолетната М. Д. – внучка на убитата, чрез особения си представител в лицето на адв. И. М., е конституирана в процеса в качеството на частен обвинител и граждански ищец. Разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 НПК, съответно чл. 45 ЗЗД не дават легално определение на израза „пострадал, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъплението” и не ограничават кръга на лицата, които могат да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители и граждански ищци. Законосъобразно е приет за съвместно разглеждане и предявения срещу подсъдимия С. граждански иск за неимуществени вреди. Като внучка на убитата П. Б., може да се предположи, че малолетната М. Д. е претърпяла неимуществени и/или имуществени вреди от убийството й, до доказване на противното в процеса по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Гражданският иск е бил допустим, но по своята същност е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен като такъв, тъй като Д. не е от най-близкия кръг на лицата, очертан с ППВС № 4/61 год., 5/69 год. и 2/84 год., които могат да претендират неимуществени вреди. Това са възходящите /родителите/ низходящите /децата/, съпругът, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак и взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете. Колкото и да е несправедливо и откъснато от съвременните обществени и икономически отношения, изрично от този кръг са изключени – братята, сестрите, възходящите от втора и по-горна степен, внуците и правнуците, въпреки родствената връзка и възможността да търпят страдания и загуба на морална опора в живота. В този смисъл, апелативният съд законосъобразно е отменил присъдата в гражданско – осъдителната част и разноските върху уважения граждански иск, но незаконосъобразно е прекратил производството в тази част, вместо да отхвърли като неоснователен гражданския иск, което налага ВКС да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК и да измени в тази част решението. Непълнолетното дете е наследник на П. Б.. Неоснователен е, обаче, доводът, че по силата на наследственото право, като единствен наследник на майка си Д. Б., убита на 25.11.08 год., малолетната Д. встъпва в нейното право да претендира обезщетение за неимуществени вреди за убийството на майката на своята майка - П. Б., убита на 29/30.12.08 год. Искът не е предявен на такова основание, поради което съдът не е имал законовата възможност да се произнесе по него. От друга страна, във връзка с датата на смъртта на двете жени, за убитата по-рано Д. Б. не са могли да възникнат основанията по чл. 45 ЗЗД, за да предяви претенция за морални болки и страдания от смъртта на убитата месец по-късно нейна майка П. Б.. Ето защо, особеният представител на малолетната Д. не е имал законовото право да предяви иск от името на доверителката си в качеството й на наследник на Д. Б. и да претендира обезщетение за неимуществени вреди от името на последната за смъртта на нейната майка П. Б.. По друг начин стои въпросът с правоприемството в процеса в случай на смърт на страна, съгласно чл. 76, изр. 2 НПК и чл. 227 ГПК. След смъртта на лицето, конституирано в процеса в качеството на частен обвинител, това право преминава върху неговите наследници. Във връзка с предявена гражданска претенция / чл. 227 ГПК /, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. В случая, посочените разпоредби не намират приложение, тъй като Д. Б. не е имала фактическата възможност да предяви претенциите си за конституиране в процеса в качеството на частен обвинител, съответно на граждански ищец, предявявайки иск за обезщетение, съответно нейната дъщеря – М. Д., по силата на процесуалното правоприемство - да я замести в процеса. Във връзка с посочените съображения жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 123 от 31.10.12 год., постановено по ВНОХД № 239/12 год. по описа на Варненския апелативен съд, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която е прекратено производството по делото в гражданската му част. ОТХВЪРЛЯ предявения от името на малолетната М. Б. Д., чрез особения и представител – адв. И. М. от АК – /населено място/, граждански иск за неимуществени вреди в резултат на деянието за сумата 80 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.12.08 год. да окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................