Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * давностно владение * предоставяне за стопанисване и управление * доказателства


Р Е Ш Е Н И Е

№ 263

С., 19.07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева

ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

с участието на секретаря Д. Н.

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1157/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1265 от 12.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 23 от 5.03.2009 г. по гр.д.№ 61/ 2008 г. на С. окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от “Г.” ЕООД за собствеността на един недвижим имот с площ 395 кв.м., заснет с № 2861218 по картата на землището на гр.С., селищно образувание “И.”, местността “Орта синур”.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.290, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика относно елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП / отм./

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Ищецът е поддържал, че е собственик на процесния имот по силата на чл.17а ЗППДОбП, тъй като той е сред имотите, които са били предоставени на държавното предприятие “Р. метали”, чийто правоприемник се явява ищецът в резултат на преобразуването и приватизацията му. За факта на предоставяне на имота на държавното предприятие се позовава на акт за държавна собственост № 8036, според който на М. “М.”, с.Сборище, рудник С. / правоприемник на у-ние “Р. метали” С./ са предоставени терени с обща площ 39 650 дка. Като основание за предоставянето са посочени РМС № 18/ 25.01.1968 г., РМС № 96/ 10.04.1967г, РМС № 289/21.07.1969 г., и у-ние от 5.12. 1966 г. на ГНС- С., с твърдение, че това са актове за отчуждаване в полза на държавата на имотите, които впоследствие за предадени на държавното предприятие за стопанисване и управление.

За да отхвърли иска въззивният съд е изложил мотиви, че от посочените разпореждания на М. съвет не може да се обоснове извод за надлежно отчуждаване в полза на държавата и дали то засяга и процесния имот. До този извод съдът е стигнал след подробен анализ на съдържанието на отделните актове за отчуждаване, в които има данни за имената на стопаните , чиито имоти са одържавени, както и за самите имоти, но сред тях не е името на ответника и че има негов одържавен имот. Проверени са и данните по баланса на ДФ “Р. метали” към 31.03.1991 г., но тъй като там активите се водят само стойностно и липсва разшифровка на сметките не може да се провери дали в имуществото на раздържавената фирма е била включена и процесната земя. Не е представен баланс и на приемащата фирма към същия момент-1991 г., а само такъв за 2002 г. Липсва и приемо-предавателен протокол между фирмата и търговското дружество.

В касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на материалния закон относно елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП, тъй като съдът неправилно бил приел, че в тях се включват и следните обстоятелства- имотът да е заприходен в баланса и да е включен в капитала на приватизираното дружество, както и да не е изключен от акта за преобразуване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се е поддържало, че приетото от въззивния съд в горния смисъл е в противоречия с други решения от съдебната практика, поради което касационното обжалване е допуснато на основание чл.290, ал.1, т.2 ГПК.

След проверка на данните по делото и доводите и възраженията на страните настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. По реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК следва да се посочи, че ВКС намира за правилна практиката, изразена и в обжалваното решение, според която фактическият състав на чл.17, ал а ЗППДОбП включва елементите, посочени в самата правна норма- а именно предоставяне на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на това предприятие, с допълнението, че за горните обстоятелства може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства.

В посочения смисъл е преценявал и обсъждал доказателствата по делото и въззивният съд. Обсъдени са актовете, с които имоти на частни лица са били отчуждени за държавна нужда по чл.101 ЗС, но от съдържащите се в тях данни не е могло да се установи дали процесният имот попада сред одържавените и по точно дали съответства на някой от описаните при одържавяването имоти. Попълването на кадастралната карта с границите на имота на ответника и на касатора е станало по искане на последния през 2003 г. и 2006 г. по неизяснена по делото методика и затова от тази карта не могат да се правят изводи за идентичност с одържавените и предоставените на предприятието имоти. Описаният в акта за държавна собственост имот не е компактен, а представлява сбор от площта на различни терени, които не са индивидуализирани. За имот на С. Н. / макар че наследодателят на ответниците е С. Марков/ се споменава в у-ние от ГНС- С. № 3716/24.VІІ.1967 г.., но като съседен, а не като отчужден и предоставен на “Р. метали”. Според т.9 от протокол за оценка от 16.02.1968г. 2 дка от този имот са собственост на С. Б., и за него няма спор, че е одържавен, но не и съседния имот на Ст. Н., което е видно и от скиците на л.117 и 118 от делото. Друга връзка с имота от представените разпореждания на М. съвет, у-нията от ГНС- С. и протокола за оценка не може да се направи. Действително от събраните по делото доказателства е безспорно установени, че са били отчуждавани имоти на частни лица и предоставени за нуждите на “Р. метали”, но при липсата на данни, че сред отчуждените попада и имотът на ответниците, искът правилно е отхвърлен. Този извод се потвърждава и от данните, че наследодателят на ответниците през 1975 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобиване на имота по давност, което сочи начало на владение 1965 г. и е индиция, че имотът не е бил отчужден и завзет за нуждите на държавното предприятие.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд не е допуснал грешката да смесва предоставянето на правото за стопанисване и управление с извършването на фактически действия по упражняването на това право, а е изхождал от актовете за одържавяване и при преценката дали имотите са предоставени на “Р. метали” е съобразил всички събрани по делото доказателства, поради което направените от него изводи са обосновани, в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. От мотивите към решението на въззивния съд не може да се направи извод, че той включва във фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП и други елементи, освен посочените в нормата, а доколкото ги разглежда, то е на плоскостта на доказателствата, поради което няма основание за отмяна на решението.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 5.03.2009 г. по гр.д.№ 61/ 2008 г. на С. окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1