Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 01.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав : Председател: Галина Тонева Членове: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Явор Гебoв изслуша докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 383 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по в.н.ч.д. № 338/ 2015 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Доводът за неправилно приложен материален закон е подкрепен с твърдението, че въззивният съд без основание приел изтекла абсолютна изпълнителска давност и отменил първоинстанционния съдебен акт, с който са решени въпросите по чл. 43а, т. 2 от НК. Прави искане за възобновяване на делото, отмяна на незаконосъобразното въззивно определение и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения, защото при изпълнение на приоритетно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробацията се прекъсва и до подновяване на изпълнението на пробационните мерки давност не тече. Пред касационната инстанция осъденият М. М. М. не взема становище и не желае да участва лично в съдебно заседание. Неговият служебен защитник адвокат В. Б. счита искането на главния прокурор за основателно и изразява съмнения за правилната замяна на неизтърпения остатък от наказанието пробация с лишаване от свобода. Върховният касационен съд, след като обсъди постъпилото искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото, намира следното: С определение № 106 от 04.11.2015 г. по н.ч.д. № 379/ 2015 г. Великотърновският окръжен съд заменил, на основание чл. 43а, т. 2 от НК, остатъка от неизтърпяното наказание пробация, наложено на осъдения М. М. М. с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. № 257/ 2009 г., по описа на Горнооряховския районен съд, включващо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител в размер на 1 година, 3 месеца и 14 дни, както и 278 часа безвъзмезден труд в полза на обществото – с наказание от 7 месеца и 8 дни лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален строг режим. С решение № 46 от 19.02.2016 г. по в.н.ч.д. № 338/ 2015 г. Великотърновският апелативен съд отменил първоинстанционния съдебен акт като приел, че е изтекла абсолютната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК. Искането на главния прокурор е подадено на 09.08.2016 г. и в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от влизане в сила на въззивното решение, от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт, който не е бил проверен по касационен ред, но е включен в кръга на подлежащите на възобновяване по чл. 419 във вр. с чл. 341, ал. 1 от НПК. Невъзможността осъденият М. да бъде намерен, за да му бъде връчено искането за възобновяване, предопределила и дългия срок между подаване на искането и образуването на съдебното производството пред касационната инстанция. Понястоящем осъденият се намира в затвор във Федерална република Германия. Искането на главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, с него се иска утежняване положението на осъдения и разгледано по същество е основателно. Великотърновският апелативен съд неправилно е приел, че от влизане в сила на присъдата, с която е наложено наказанието пробация - 22.04.2009 г., до разглеждането на въззивното производство, бил изтекъл абсолютният давностен срок от три години за изпълнение на наказанието, по смисъла на чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК. Въззивната инстанция констатирала, че началото на изпълнение на наказанието пробация започнало на 14.05.2009 г., а в периода от 30.04.3010 г. до 18.04.2014 г. осъденият М. изтърпявал наказание от 4 години и 4 месеца лишаване от свобода в затвора Ловеч по групирана санкция измежду наказанията по н.о.х.д. № 709/ 2010 г. и по н.о.х.д. № 480/ 2010 г., и двете – по описа на Горнооряховския районен съд. Осъденият изтърпял само 3 месеца и 28 дни от задължителните пробационни мерки и отработил 32 часа безвъзмезден труд. След освобождаването му от затвора осъденият М. не продължил с изпълнението на пробационните мерки. След собствено тълкуване на понятията „спряно“, „прекъснато“ и „преустановено“, употребени в чл. 82 от НК и чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС апелативният съд счел, че абсолютният давностен срок изтекъл на 30.04.3013 г., поради което отменил определението на окръжния съд. Изводите на Великотърновския апелативен съд са неправилни и незаконосъобразни, защото с тях се приема, че по време на изпълнение на приоритено наказание лишаване от свобода, изпълнението на предишно наказание пробация се преустановява, но въпреки това тече срок по изпълнителската му давност. Съдебните съображения не съответстват на вложеното в чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС правно съдържание и логика, както и на задължителното тълкуване на същата разпоредба според ТР № 3 от 01.12.2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС, макар и постановено по-късно във времето. Задължителното тълкуване на ОСНК не е било известно на решаващия въззивен съд, а атакуваното въззивно решение е част от цитираната към тълкувателното дело противоречива практика. Допуснатото нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК обосновава като основателно искането на главния прокурор за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Въпросите за привеждане в изпълнение на замененото по чл. 43а, т. 2 от НК наказание лишаване от свобода, както и за срока на прекъсване по време на задържането на осъдения М. от компетентните власти на Федерална република Германия, подлежат на нова правна преценка. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА приключилото по реда на чл. 451-452 от НПК наказателно производство, като ОТМЕНЯ въззивно решение № 46 от 19.02.2016 г. по в.н.ч.д. № 338/ 2015 г., по описа на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.