Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр.София, 1 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 22/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения К. И. И. за възобновяване на нохд № 309/2012 год. на Троянския районен съд.Соченото в искането основание е чл. 422,ал.1,т.5 във вр. с чл. 348,ал.1,т.1 НПК:съдът неправилно е наложил общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода,отложено от изтърпяване за срок от 4 години,след като максималният срок на лишаване от свобода,допускащ прилагане на условното осъждане,е 3 години.Иска се отмяна на постановената по посоченото дело присъда и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник на И. поддържа искане за изменяване на присъдата и намаляване лишаването от свобода на 3 години,алтернативно на което иска връщане на делото за ново разглеждане и определяне на наказанията за включените в съвкупност престъпления по чл. 55,а не по чл. 58а,ал.1 НК. За представителят на ВКПр искането е основателно. ВКС установи: С присъда № 34 от 12.ХІ.2012 год. по нохд № 309/2012 год. на Троянския районен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,К. И. И. е признат за виновен в това,че през лятото и есента на 2009 год. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи,за съставянето на които не може да му се търси отговорност-нот. акт № 65 от 24.VІ.2009 год. с рег. № 3840 по нот.д. № 421/2009 год. и нот. акт № 64 от 29.Х.2009 год. с рег. № 5723 по нот.д. № 590/2009 год.,съставени в съдебния район на Троянския районен съд-за което и на основание чл. 316 във вр. с чл. 308,ал.2 и чл. 26,ал.1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК на 2 години лишаване от свобода.Подсъдимият е признат за виновен и в това,че през м.ХІ.2010 год. в [населено място] е обсебил поверените му за владеене и управление 25 000 лв.,собственост на [фирма] със седалище в София и управител Л. П. П. от с.гр.,която сума е в големи размери,за което и на основание чл. 206,ал.3 НК е наказан с 5 години и 3 месеца лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на И. е определено общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода,отложено от изтърпяване с изпитателен срок от 4 години.Сумата,предмет на обсебването,е присъдена на ощетеното дружество,представлявано от Д. М. Д. от [населено място]. Искането за възобновяване е основателно.Сочената в него незаконосъобразност с отлагане от изтърпяване на наказание,по-голямо от 3 години лишаване от свобода-касационно основание по чл. 348,ал.2,предл. първо НПК-е налице.Незаконосъобразност,обаче,е допусната и по второто предложение на чл. 348,ал.2 НПК-неприлагане на закона,който е трябвало да се приложи-в резултат на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 301,ал.1 НПК при обсъждането на въпроса за приложимия закон при определянето на наказанието за извършеното от И. документно престъпление. Престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308,ал.2 НК,наказуемо с лишаване от свобода до 8 години, е извършено през лятото и есента на 2009 год.За този период-от 14.ІV.2009 год. до 9.ІV.2010 год.- е в сила старата редакция на чл. 58а НК,съгласно която наказанието за престъпление,санкционирано след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,се определя по правилата на чл. 55 НК.Първоинстанционният съд не е обсъдил въпроса за приложимата при определянето на наказанието за това престъпление материалноправна норма,което е довело до неправилно определяне вида на наказанието-чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК.За да отстрани тази неправилност,ВКС следва да наложи за първи път наказание,а не да провери правилността на вече наложено,което се отклонява от компетентността му по чл. 354,ал.2,т.1 НПК. Незаконосъобразност несъмнено е допусната и при определянето размера на наказанието за престъплението по чл. 206,ал.3 НК.Извършено през м.ХІ.2010 год.,наказанието за това престъпление е определимо по правилата на сега действащия чл. 58а,ал.1 НК.С последния съдът се е съобразил,ясно е изразил волята си както да определи наказанието при смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства,така и да го отложи от изтърпяване,но е нарушил чл. 66,ал.1 НК,допускащ прилагане на условното осъждане само при лишаване от свобода за срок,не по-голям от 3 години. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 425,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 309/2012 год. на Троянския районен съд,ОТМЕНЯ постановената по това дело ПРИСЪДА № 34 от 12.ХІ.2012 год. И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: