Р Е Ш Е Н И Е №. 158 гр. София, 30.09.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №679/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №564 от 06.04.2012 г. на САС по т.д. №2417/2011 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение №319 от 28.03.2011 г. по т.д. №1104/09 на СГС и е постановено друго, вместо него, с което е уважен искът на [фирма] срещу касатора за сумите от: 126 720 лева-дължимо допълнително възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.06.2006 г. за обект У. фър 1 , и 225 311,64 лева на същото основание за обект У. фър 2 , както и за сумата от 15 848,92 лева-лихва по чл.86 ЗЗД общо и по двете главници от падежа до датата на предявяване на иска, както и в съответната част от разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба изпраща отговор на същата, в който се позовава на липса на основания за допускане до касация, съответно жалбата неоснователна. С определение №918 от 10.12.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 по въпроса: за разпределение на доказателствената тежест относно вината при забава в изпълнението на ангажирането на договорна отговорност за забавено изпълнение, поради необходимостта от тълкуване на законовата норма в разпоредбата на чл.154 ал.2 ГПК, с оглед точното и прилагане на закона при решаване на конкретния спор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск за реално изпълнение на договор за консултантски услуги във връзка с осигуряването управление на проекти за изграждане на сгради и е квалифицирал правно иска като такъв по чл.266 ал.1 ЗЗД, с оглед сходството на самия договор с този за изработка. Съдът се е позовал на уговорката в приложение С към договорите за двата обекта, чието съдържание гласи, че при значително забавяне на проекта извън контрола на Вектор /напр. стратегическо решение, стачка, недостиг на материали или работна ръка и други подобни/ на Вектор ще се полага пропорционално увеличение на възнаграждението.Приел е , че доколкото завършването на първия обект е просрочено с 3 месеца и 10 дни, а вторият с 8 месеца и 6 дни е налице значително забавяне като елемент от договорените предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като възложител по договора за консултантските услуги за двата обекта. Съдът е тълкувал волята на страните в цитираната клауза в Приложение С към договора в смисъл, че същата предвижда допълнително възнаграждение за консултанта във всички случаи, когато значителното забавяне не е по вина на самия консултант-изпълнител по договора. При това положение е счел, че тъй като не се доказва забавата в завършването на двата обекта да е по вина на последния, то не следва да се обсъждат конкретните причини за настъпването й и дали това е по вина на възложителя , поради което и е уважил исковете. По правния въпрос, настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.154 ГПК всяка страна дължи да докаже фактите, на които основава своите претенции и възражения, като това задължение отпада в случаите на законова презумпция. Договорната отговорност за неизпълнение на поети с договора задължения се предпоставя винаги от виновното действие или бездействие на страните / аргумент на противното от чл.81 ал.1 ЗЗД/ , а тежестта на отговорността е в зависимост от формата на вината: небрежност или недобросъвестност/умисъл/- чл.82 предл.второ ЗЗД, а в случаите на вина и на двете страни съдът може да прибегне до тяхната компенсация-чл.83 ал.1 ЗЗД. От нормите в разпоредбите на чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.45 ал.2 ЗЗД следва и общият принцип за презумпция за виновност при налично неизпълнение на поети с договор задължения, което означава, че в тази хипотеза всяка неизправна страна следва да обори презумпцията за наличие на вина за неизпълнението на поети от нея договори задължения. Относно основателността на касационната жалба: В жалбата е поддържат оплаквания , че в следствие на нарушение от съда на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл.154 ал.2 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 и чл.45 ал.2 ЗЗД/ се е достигнало до извода на решаващия спора съдебен състав за липсата на вина на ищеца [фирма]-консултант по договора за консултантски услуги от 05.06.2006 г. за обект У. фър 1 и обект У. фър 2 за забавеното изпълнение на договора за строителство, както и до незаконосъобразното ангажиране отговорността на ответника касатор [фирма]- [населено място] като възложител по договора за консултантски услуги с ищеца при положение, че за забавата в строителството е виновен самият консултант, а не възложителя. Тези оплаквания са във връзка със самия договор за консултантски услуги , на съдържанието на който /приложение С / ищецът- консултант по него основава исковата си претенция за пропорционално увеличаване договорения размер на дължимото възнаграждение при значително забавяне осъществяването на проекта/ т.е. завършването на строителните обекти/ по причини извън контрола на самия него като консултант. В „приложение С” към процесния договор са изброени примерно като такива основания: стратегическо решение, стачка, недостиг на работна ръка и други подобни/ Както беше споменато, съдът е счел, че тъй като не се доказва забавата в завършването на двата обекта, да е по вина на консултанта, то не следва да се обсъждат конкретните причини за настъпването й, нито да се прави преценка на наличието на вина за това на самия възложител, поради което и е уважил исковете. Така направеният извод на въззивния състав, обаче не отчита, нито естеството и обема на поетите от консултанта задължения в самия договор, нито разпределението на доказателствената тежест, досежно вината за тяхното неизпълнение- чл.154 ал.2 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 и чл.45 ал.2 ЗЗД. Следва да се отчете, че в приложение А към договора в задължение на самия консултант [фирма] са вменени следните задължения по организиране и осъществяване на самото строителство на двата обекта: изготвяне и форма на договора за строителство, преговори по договора, управление на специализираното проектиране на изпълнителя, управление и координация на договорите за строителство и доставка, постоянен строителен надзор, администриране, разрешаване на проблеми, надзор на хода на работата. Установено е, че в действителност двата обекта са завършени/съставени сертификати за завършване/ съответно на 15.12.2007 г. за обект 1 и на 11.08.2008 г. при договорени срокове в договора за консултантски услуги съответно : 05.09.2007 г.-за първия и 05.12.2007 г. –за втория. Както се вижда в самия договор ищецът се е ангажирал да изпълни всички основни действия по договарянето с изпълнителите и осъществяването на строителството на двата обекта, от което следва, че неизпълнението, респективно забавата в изпълнението в води до единствено възможния извод за липсата на вина на възложителя, което не би могло да бъде основание за ангажиране отговорността на същия по смисъла на уговорката за пропорционално увеличаване договорения размер на дължимото възнаграждение при значително забавяне осъществяването на проекта, доколкото без вина няма отговорност / чл.81 ал.1 ЗЗД/. Настоящият съдебен състав на ВКС не споделя изразеното от представителя на ищеца становище, че въпросът за вината като самостоятелен елемент от фактическия състав на договорната отговорност за неизпълнение въобще не е повдиган от страните в процеса в инстанциите по същество и следователно не следва съдът да се занимава с него. При иск за ангажиране на отговорност за договорно неизпълнение, респ. забава в изпълнението вината е юридически факт иманентно съдържащ се в самата договорна отговорност и предпоставящ съществуването й / следва по аргумент за противното от чл.81 ал.1 ЗЗД/ и съдът няма как да не третира този въпрос. Прави впечатление, обаче, че съставът на въззивния съд е разглеждал вината извън контекста на неизпълнението на конкретните задължения разпределени между страните в съдържанието на самия договор и не е обсъждал причините за забавата , изложени в допълнителната искова молба, нито е изпълнил задължението си по чл.195 ал.1 ГПК за служебно назначаване на техническа експертиза със задача след проверка на цялостната строителна документация по изграждането на двата обекта да даде заключение за причините довели за забавата в изпълнението и приемането на сградите, след което съдът да прецени, дали тези причини са следствие от виновно поведение от страна на възложителя, изразяващо се в лошо или неточно или забавено изпълнение на неговите задълженията по договора, с оглед понасяне на отговорност пред консултанта. С оглед изложеното обжалваното решение , в частта, с която исковете са уважени следва да се отмени като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281 т.3 ГПК. С оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия изложени в предходния абзац делото следва да се върне а въззивния състав за разглеждане от друг състав. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №564 от 06.04.2012 г. на САС по т.д. №2417/2011 г. в обжалваната част. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.