1 Р Е Ш Е Н И Е № 246 София, 12 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 605 / 2012 год. Производството е образувано по жалба на подс. К. С. К. депозирана чрез неговия защитник, срещу въззивно решение № 3 от 10. 02. 2012 год., постановено по ВНОХД № 563 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. С жалбата поддържана и в съдебно заседание, по същество се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се правят алтернативни искания: да бъдат отменени съдебните актове и подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр.Пловдив в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 183 от 30. 09. 2011 год., постановена по НОХД № 158 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково, подсъдимия К. С. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 108, ал. 1, пр. 2-ро във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание - „лишаване от свобода” за срок от една година. Със същата присъда, подс. К. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 164, ал. 1, пр. 2-ро във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което отново при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от една година, както и „глоба” в размер на 6000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 във вр. с ал. 3 от НК, на подсъдимия било наложено общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и „глоба” в размер на 6000 лева. Недоволен от постановения акт останал подс. К., който обжалвал присъдата с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и приложения материален закон. С атакуваното решение № 3 от 10. 02. 2012 год., постановено по ВНОХД № 563 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, първоинстанционната присъда била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр.Пловдив и Окръжен съд – гр.Хасково, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършените престъпления, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, включая тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК, заключението по теологическата експертиза, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията не следва да бъде споделяно. По делото са налице в достатъчна степен такива /в частност показанията на свид. Х., Х., А., А. и др. дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, кореспондиращи си със заключението по теологическата експертиза изготвено от вещото лице проф. Я./, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Извършените от подсъдимия К. престъпления са правилно квалифицирани и обосновано е било прието, че същите са осъществени при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Апелативен съд – гр.Пловдив изключително аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като релевантните факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерност на деянията осъществени от касатора, като материалния закон, извън всякакво съмнение е приложен правилно. За пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай и с оглед естеството на повдигнатите против подс. К. обвинения, извън всякакво съмнение е, че обсъжданите деяния са извършени от подсъдимия, в условията на идеална съвкупност. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – подсъдимия не е осъден за несъставомерни деяния. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Не е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Въззивният съд е обсъдил съвкупността от отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, подробно отчетени съобразно отделните деяния. Наложените на касатора наказания за извършените престъпления като вид и размер, не очертават признака „явна несправедливост” по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като очевидно съответстват на обществената опасност на деянията и дееца и същевременно са в унисон с целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Ето защо, имплицитното искане за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, не може да бъде уважено. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че жалбата на подс. К. се явява неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3 от 10. 02. 2012 год., постановено по ВНОХД № 563 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.