Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. София, 20.12.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 6259 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Г. Д. П. за отмяна на влязлото в сила Решение № 175/ 29.12.2009 г. по в.гр.д.№ 469/09г. на Бургаския окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 195/ 23.02.2004 г. по гр.д.№ 141/02 г. на Несебърския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците Л. И. Ч., Т. И. С., К. Х. Й. и Г. Д. П. против [фирма]- [населено място] и М. н. о. и н. осъдителни искове за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците върху нива от 5 дка в строителните граници на [населено място], м.”Ю.” /”Ю.”/, представляваща имот пл.№ 549 по изработения през 1931 г. кадастрален план, и за осъждане на ответниците да им предадат владението на имота. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, които не е било известно на молителката при неговото решаване, и за което същата е узнала след приключване на производството пред въззивния съд, а именно Констативен протокол, издаден от [община] на 18.04.2013 г., според който в процесния имот не съществуват постройки, годни да се квалифицират като сгради по смисъла на ЗУТ, респ. не е налично застрояване на вертикална планировка. По изложените съображения се моли влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане на надлежния съд.
Ответниците по молбата за отмяна- Л. И. Ч., Т. И. С., К. Х. Й. и М. на образованието и науката не са депозирали отговори по реда на чл.306, ал.3 ГПК.
Ответникът [фирма]- [населено място] е депозирал писмено становище, с което моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, са отхвърлени предявените от Л. И. Ч., Т. И. С., К. Х. Й., С. Д. Й. и Г. Д. П. против [фирма]- [населено място] и М. на образованието и науката субективно съединени искове за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците, в качеството им на наследници на И. Д. Й., и осъждане на ответника да им предаде владението върху следния недвижим имот, възстановен в тяхна полза по реда на ЗСПЗЗ, а именно: нива от 5 дка в строителните граници на [населено място], м.”Ю.” /”Ю.”/, представляваща имот пл.№ 549 по изработения през 1931 г. кадастрален план. В решаващите си мотиви съдът е приел, че ищците не притежават необходимата за уважаване на претенциите им материалноправна легитимация, тъй като по отношение на процесния имот е налице пречка за възстановяването му в полза на наследниците на бившия собственик- проведено мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, а именно пионерски лагер, като в имота са изградени две сгради, алеи и озеленяване. По реда на косвения съдебен контрол съдът е приел, че издаденият в полза на ищците индивидуален административен акт е незаконосъобразен и не е противопоставим на ответника, с оглед на което исковите претенции за собственост са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното съдебно решение. По смисъла на посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай представеният с молбата за отмяна Констативен протокол, издаден от [община] на 18.04.2013 г., който според твърдяното в молбата за отмяна установява, че в процесния имот не съществуват постройки, годни да се квалифицират като сгради по смисъла на ЗУТ, респ. не е налично застрояване на вертикална планировка, със сигурност не може да се квалифицира като „новооткрит”, тъй като очевидно е съставен след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, т.е. документът е новосъставен, което е достатъчно, за да се приеме, че не представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение. Независимо от това, същият и не установява факт от значение за делото, който да разколебае формираните от въззивния съд правни изводи, тъй като документът е насочен да установи съществуващото в имота фактическо състояние към датата на съставянето му- 18.04.2013 г., докато релевантна за делото е преценката за съществуващо в имота мероприятие към датата на възстановяване собствеността на ищците с решение на органа по поземлената собственост, респ. на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ- само в случай, че към този момент съществува пречка за възстановяване на собствеността, административният акт или съдебното решение за възстановяване на собствеността са незаконосъобразни и по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд следва да констатира този порок в мотивите на решението си. На последно място, констативният протокол, според посоченото в него, е съставен по молба на самите ищци от 04.04.2013 г. „за проверка на състоянието на постройките, разположени в имота, техния правен статут и предназначение”, т.е. насочен е не към установяване на факти /доколкото наличието на застрояване не се оспорва от ищците/, а към получаване на експертно становище за правното значение на съществуващото фактическо състояние, с оглед на което не може да представлява основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като правната преценка на фактите от значение за делото е изключително правомощие на решаващия съд.
Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Г. Д. П. за отмяна на влязлото в сила Решение № 175/ 29.12.2009 г. по в.гр.д.№ 469/09г. на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.