Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 09.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 638/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимата В. Л. П. против постановената от въззивния съд присъда № 276 от 20.07.2010г. по в.н.о.х.д.№ 1289/ 2010г. на С. градски съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за невинна, алтернативно- отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец намира жалбата за неоснователна и иска присъдата да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице сочените касационни основания и въззивния съдебен акт следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивната присъда в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: С. градски съд с присъда № 276 от 20.07.2010г. по в.н.о.х.д.№ 1289/2010г. е отменил присъдата от 28.07.2009г. по н.о.х.д.№ 11835/ 2008г. на Софийския районен съд, като вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимата В. Л. П. за виновна в това, че през периода 06.12.1999г.- 07.12.1999г. в С. , в офис на Б., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у служителите на Б. К., П. и А. за това, че продължава да заема длъжността Изпълнителен директор на [фирма] и е налице основание да се разпорежда с парите в сметките на дружеството, макар да е знаела, че е освободена от тази длъжност на 29.11.1999г., като е наредила изтегляне на сумата от 85000лв. и прехвърлянето й от сметка на дружеството по лична нейна сметка, с което е причинила имотна вреда на [фирма] в размер на 85000лв., представляваща големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1 т.5 вр. чл.209, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и я оправдал по първоначалното обвинение по чл.212, ал.4, предл.1 вр. с ал.1, предл.1 НК. Съдът отложил изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Уважен е граждански иск в полза на [фирма] за имуществени вреди в размер на 85000лв.ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до ограничаване правото на защита, поради признаване на подсъдимата и осъждане за престъпление, за което не се е защитавала, както и че виновността й е приета на основата на недопустими предположения и след превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.Възразява се срещу игнорирането на определени доказателствени средства, както и до липсата на отговор на направени от защитата съществени възражения, касаещи съставомерността на деянието. Възраженията са неоснователни. Съдебното производство срещу подсъдимата е образувано по повод обвинителен акт с оглед на престъпление по чл.212, ал.4 /предишна ал.3/ предл.1 във вр. с ал.1, пр.1 НК.Фактите по обвинителния акт са, че макар подсъдимата да е знаела, че на 29.11.1999г. е освободена от длъжността „изпълнителен директор” на [фирма] и от този момент няма право да се разпорежда със сметките на дружеството на 06.12. и 07.12.1999г. тя съставила двата инкриминирани документа и лично в офис на Б. пощенска банка, ги представила на свидетелките.Посочено е, че подсъдимата се е възползвала от обстоятелството, че към този момент спесимента й не е бил отменен, както и че банковите служителки не са били запознати с промяната на длъжностното качество на подсъдимата, поради което и те не са се усъмнили в правомерността на действията й, като са прехвърлили общо сумата от 85000лв. на посочената от нея сметка.За да признае подсъдимата за виновна по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК въззивният съд е приел, че с попълването, подписването като „изпълнителен директор” и представянето на банковите служителки за изпълнение на нареждането за превод на сумите тя ги е въвела в заблуждение и от това е последвала вреда за дружеството.Очевидно е, че така приетите за установени факти от въззивния съд не се различават съществено от тези по обвинителния акт.Разликата е единствено до отдадената роля на документите от обвинението и приетото от съда, но че подсъдимата по измамлив начин е получила инкриминираната сума, съмнение няма.След като не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт съдът е имал право да преквалифицира извършеното по- леко престъпление, за каквото подсъдимата се е защитавала.Относимите за съставомерността на деянието факти не са свързани с отразеното в документите, че превода е в единия случай „ по споразумение”, а какво е длъжностното качество, в което прави нареждането за превод, притежава ли го тя към момента и има ли право да се разпорежда с имущество на дружеството, което вече не представлява. Неоснователни са възраженията касаещи преценката на събраните по делото доказателства.Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.14 НПК, събрал е достатъчни по обем доказателства, които са подложени на внимателна преценка, като в мотивите са изложени съображения въз основа на кои доказателствени средства са приети за установени фактите по делото.Не са игнорирани, нито пък изопачени определени доказателствени средства.Всички те преценявани в съвкупност обосновават единствено правилния извод, че е извършено престъпление по чл.210, ал.1 т.5 НК, поради което и с признаването на подсъдимата за виновна за това престъпление материалния закон не е нарушен. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Наложеното на подсъдимата наказание както по размер, така и с приложението на чл.66, ал.1 НК не е явно несправедливо.То е съобразено както със степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и с продължилото неоправдано дълго наказателно производство.Не са налице основания за по- голямо смекчаване на наказанието. Поради изложените съображения настоящия състав намери, че при постановяване на въззивния съдебен акт не са допуснати никакви нарушения, поради което и той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 276 от 20.07.2010г. постановена по в.н.о.х.д.№ 1289/ 2010г. на С. градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: