ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50459 Гр.София, 01.11.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1759/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по реда на чл.274, ал.З ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 161/28.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 113/2022 год. по описа на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 260007 от 01.02.2022 г. по т.д.№ 25/2019 г. на ОС - Силистра в обжалваната част, а именно - за оставяне без уважение на искането на ответника - частен жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на определение № 260226 от 15.10.2021 г. за прекратяване на производството по делото по отношение на ищците М. А. С. и Р. И. С., чрез осъждането им да заплатят на Сдружението разноски за горницата над уважения от първата инстанция размер от по 327.75 лв. до претендирания - по 1 735.19 лв. Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна. Тя съдържа оплаквания, че постановеното въззивно определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вкл. поради несъобразяване от страна на апелативния съд на указанията на TP № 6/15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно пълния служебен въззив, който следва да бъде упражнен по отношение на обжалваното първоинстанционно определение, както и с оглед неизпълнение на задълженията на съда да изясни причината за липсата на конкретни доказателства по делото и съответно да даде възможност на страната да ги представи. Поддържа се, че преклузия на процесуални права на страните не настъпва при неизпълнение на служебни задължения на съда. По подробно изложени съображения се моли за касиране на обжалваното определение и постановяване на друго по същество, с което искането по чл.248 ГГЖ да бъде уважено. В изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да извърши цялостна служебна проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение в производството по частната жалба; 2. Задължен ли е въззивният съд да следи служебно за това, дали по делото се съдържат всички представени от страните доказателства; 3. За предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезите на чл.266 ал.З ГПК. Сочи се и съответна практика на ВКС, на която се твърди, че обжалваното определение противоречи. Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от М. А. С. и Р. И. С., в качеството им на надлежни насрещни страни. За да се произнесе по частната касационна жалба при условията на чл.280 ал.1 ГПК, след преценка за нейната допустимост, съставът на ВКС, търговска колегия, второ отделение, съобрази следното: Решаващите мотиви на Варненския апелативен съд, обусловили извода му за неоснователност на частната жалба, са за недоказаност на претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 748 лв. и разходи по превод на съдебни книжа по фактура № 5022 от 11.12.2019 г., в размер на 215.04 лв. Въззивният съдебен състав се е позовал на задължителните разяснения, дадени с TP № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г., според които на възмездяване подлежат само онези разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, чието заплащане е доказано, като съдът не е обвързан от посочената в списъка по чл.80 ГПК сума. След като е установил, че в кориците на делото не се съдържат съответните доказателства /фактури, извлечение от банкова сметка и декларация за плащането на претендираните разноски/, нито като приложение към молби от 29.04.2020 г. и 28.07.2021 г., както твърди жалбоподателят, нито към молбата по чл.248 ГПК, съдът е заключил, че представянето им за първи път с частната жалба е станало след изтичането на срока по чл.248 ГПК, меродавен в случая за тяхното ангажиране, поради което и не ги е съобразил при преценката относно правилността на обжалвания акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения: Формулираните от частния жалбоподател въпроси нямат значение за разрешаването на процесуалноправния спор, предмет на делото. По въпроса, до кой момент следва да бъдат представени доказателствата за сторените по делото разноски, е налице трайна практика на ВКС, на която въззивният съдебен акт съответства. Същата е в смисъл, че когато актът по чл.81 ГПК е постановен в закрито заседание и съдът не се е произнесъл по разноските, искането за допълване на същия следва да се направи и съответно доказателствата за сторените разноски следва да се представят най-късно в срока по чл.248 ГПК /вж. определение № 246/14.06.2022 г. по ч.т.д.№ 665/2022 г. на I т.о./. Следователно, след посочения момент правото на страната да докаже извършени разноски се преклудира, освен ако липсата на доказателства не е по нейна вина - обстоятелство, което се заявява за първи път в частната касационна жалба и поради това не е било включено в предмета на спора пред въззивния съд. Съгласно задължителните указания на TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, липсата на надлежно формулиран правен въпрос, удовлетворяващ общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, представлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Независимо от това следва да се посочи, че не е налице неизпълнение на служебни задължения на въззивния съд, както и че цитираната от Сдружение НББАЗ практика на ВКС по чл.290 ГПК не е относима към производството по чл.248 ГПК, доколкото касае събирането и приобщаването на доказателства по материалноправния спор. Предвид изложеното, съставът на ВКС, ТК, второ отделение ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 61/28.03.2022 г. по ч. гр. д.№ 113/2022 г. на Варненския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: