1 Р Е Ш Е Н И Е № 395/11 г. С., 09.01. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 137/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 694 от 12.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 415 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 553/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от Ц.- С. против Общината [населено място] за признаване на ищеца за собственик на основание кооперативна реституция и предаване владението на парцели от втори до десети включително в кв.112 и парцели от втори до двадесет и първи включително, находящи се в кв.112а по плана на [населено място], представляващи терени на бившата лененочукачна фабрика „Лен” [населено място]. Касационното обжалване е допуснато поради противоречиво разрешаване на въпросите представлява ли уреждането на имуществените отношения по повод връщане на възстановено кооперативно имущество преюдициален въпрос за уважаване на ревандикационния иск в неговата осъдителна част и съставлява ли пречка за реституцията обстоятелството, че при наличието на висящо производство общината се е разпоредила с имотите в полза на трети лица. Съобразно данните по делото предмет на ревандикационния иск е възстановено по силата на §1 ДР ЗК / 1991 г./ кооперативно имущество, представляващо бившата лененочукачна фабрика „Лен” [населено място], собственост на Ц.. Голяма част от имота- източната, попада в производствената база на О. завод [населено място], като по отношение на нея правата на Ц. са признати с влязлото в сила решение № 425 от 13.07.2009 г. по гр.д.№ 6247/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е присъдено и владението на имота. Парцелите, по отношение на които в настоящото дело искът е отхвърлен и е допуснато касационно обжалване, се намират в западната част на бившия имот на лененочукачната фабрика. За да отхвърли иска за тези парцели /които в по-голямата си част са незастроени и по принцип подлежат на възстановяване/ съдът е изложил съображения, свързани с т.1а от ТР № 2/ 95г. на ОСГК на ВС, като е приел, че данните по делото сочат на възмездно предаване на имуществото от Ц. в полза на държавата, както и че в някои парцели са извършени подобрения с държавни средства и затова и връщането им следвало да стане също възмездно, след уреждане на възникналите по този повод имуществени отношения, каквото нито по делото, нито извънсъдебно, не било постигнато. В заключение за тези парцели е прието, че искането за връщането им, предмет на ревандикационния иск, е преждевременно направено и затова е недопустимо. Съгласно чл.1, ал.5 от ПМС № 192/ 91 г. и ТР № 2/1995г. на ОСГК на ВС връщането на кооперативното имущество става така, както е било отнето- възмездно или безвъзмездно, в зависимост от това дали при одържавяването му кооперативната организация е била обезщетена или не за отнетото й имущество или в имота са инвестирани държавни средства за подобрения. Условията за връщането се обсъждат едва след като се констатира, че кооперативното имущество е било възстановено, затова при предявен ревандикационен иск съдът следва да реши на първо място спора за собствеността на имота- т.е. дали са налице предпоставките за възстановяване на имуществото. С оглед въведените допълнителни условия за връщане на възстановеното кооперативно имущество и особеностите на всеки конкретен случай може да се стигне до уважаване на ревандикацонния иск в установителната му част с признаване правото на собственост на ищеца и отхвърляне на искането за предаване владението на имота или присъждането му под условие. При решаването на спора за собствеността съдът изхожда от състоянието на имота към момента на влизане в сила на §1 от ДР на ЗК от 1991 г., като изискването е кооперацията да е била собственик на имуществото, то да е одържавено или отнето по друг начин и да се намира в собственост на държавата или общините или на техни фирми. Начина на одържавяване и дали след това държавата е инвестирала средства в имота за подобрения нямат отношение към въпроса настъпило ли е по силата на закона възстановяване на кооперативното имущество. С оглед на изложеното по въпросите, обусловили касационно обжалване, по конкретното дело следва да се приеме, че съдът е допуснал смесване на предпоставките, отнасящи се до възстановяването на кооперативното имущество и тези за неговото връщане, поради което неправилно е отхвърлил исковете, като ги е квалифицирал като преждевременно предявени. Не е съобразено обстоятелството, че голямата част от претендираните парцели в кв.112 и 112а са незастроени, в тях не са извършени подобрения с държавни средства, а няма и категорични доказателства, че държавата ги е получила възмездно, за да е необходимо предварително уреждане на възникналите по този повод облигационните отношения, както изисква 192-ро ПМС. Неправилно като пречка за възстановяването са изтъкнати и обстоятелствата, че част от парцелите са отредени за обществени мероприятия, а други са продадени на трети лица, тъй като конкретно за последните от приложените договори е видно, че продажбите са станали при наличие на висящ процес за собствеността на имотите и е следвало да се приложи чл.121 , ал.1 и 3 ГПК / отм./, а не да се отхвърля иска. Промяната в предназначението на имотите и отреждането им за обществени мероприятия също не е пречка за възстановяване на кооперативното имущество, което е подробно разяснено в ТР № 2/ 95г. По изложените съображения решението на въззивния съд в частта, с която исковете за незастроените парцели в кв.112 и 112а са отхвърлени, е неправилно и следва да се отмени, като на основание чл. 295, ал.1 ГПК спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция. За тези парцели следва да се приеме, че исковете са основателни, тъй като те са възстановени в полза на ищеца по силата на закона и няма пречки за връщането им. Не се представят доказателства, че одържавяването им е станало възмездно / въпреки взетото принципно решение за това в т.2 и 7 от ПМС от 13.07.1956г. за одържавяване на имуществото/, поради което и Ц. не дължи обезщетение, за да може да си върне имотите. Доколкото има данни, че част от парцелите са продадени от общината на трети лица, в случая намира приложение чл.121, ал.1 ГПК / отм/, тъй като видно от представените договори разпореждането с имотите е станало по време на висящност на настоящия процес и затова следва да се приеме, че е налице прехвърляне на спорното право в течение на производството, при което делото следва своя ход между първоначалните страни, а постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателите. Казаното до тук се отнася за парцели № № ІІІ, ІІ- за млекосъбирателен пункт и мандра, V, VІ, VІІ и Х в кв.112 и парцели № № ІІІ, ІV, V- търговия и услуги, VІ- търговия и услуги, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ- бензиностанция и газстанция, ХІІ-озеленяване, ХІІІ, ХІV- автомивка, ХV, ХVІІІ, ХІХ и ХХІ в кв.112а по скицата от действащия план на населеното място с всичките му изменения и съгласно заключението на в.л.В.В. от 23.03.2006 г. По отношение на парцели VІІІ и ІХ в кв.112 е установено, че се заемат от жилищен блок на Завод 9 и прилежащи към него площи. Сградата е построена след изземването на кооперативния имот, поради което представлява подобрение, извършено с държавни средства. Предвид вида и характера на подобрението, което очевидно по стойност надвишава стойността на иззетия имот и с оглед разясненията, дадени в ПМС № 192 и ТР № 2/ 95г. на ВКС за уреждане на отношенията между кооперацията и общината са възможни различни варианти, включително и възстановяване на собствеността като дялово участие или предоставяне на имотно или парично обезщетение по избор на кооперативната организация. Уреждането на тези отношения не е въведено като предмет на настоящия спор, нито е постигнато извънсъдебно споразумение, поради което за тези два парцела исковете действително се явяват предварително предявени и не следва да се разглеждат по същество. Не би могло да се постанови и уважаване на иска за собственост само в установителната му част, каквато практика съществува, тъй като има вариант имотът да остане в съсобственост или изцяло като общинска собственост, с предоставяне на съответно обезщетение. В тези случаи начина на уреждане на облигационните отношения би се отразило и върху формата на собственост- т.е. те обуславят и произнасянето по собствеността на имота към настоящия момент, поради което следва да се изчака разрешаването им преди да се определи кой е собственик на имота. Промяната в предназначението на някои от имотите и отреждането им за различни обществени мероприятие не е пречка нито по закон, нито съгласно ПМС № 192/91г. за възстановяване на кооперативното имущество, така че и за парцелите, отредени за такива мероприятия, следва да се приеме, че са възстановени в полза на ищеца и да се уважи ревандикационния иск в неговата цялост. В парцел ІІІ се намира сграда- склад на 360 кв.м., който е собственост на кооперацията, поради което съществуването му не е пречка за възстановяване на имота. В парцел І- озеленяване се намира сграда на трафопост, която има второстепенен и обслужващ характер, поради което и този парцел подлежи на връщане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 415 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 553/ 2010 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която исковете са отхвърлени по отношение на парцели ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ и Х в кв.112 и парцели ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ, ХХІ в к.112 а по плана на [населено място] от 1985 г. и вместо това постановява: Осъжда [община] да предаде на Централен кооперативен съюз, [населено място] владението на собствените на ищеца недвижими имоти, представляващи по плана на [населено място] от 1985 г. ведно с всичките му изменения парцели І- озеленяване, ведно със сграда на трафопост, ІІІ- общ, ведно с намиращата се в него сграда- склад на 360 кв.м., ІІ- за млекосъбирателен пункт и мандра, V-общ., VІ- общ., VІІ- общ. и Х- общ., намиращи се в кв.112 по плана на [населено място] и парцели ІІІ- общ., ІV- общ., V- търговия и услуги, VІ-търговия и услуги, VІІ- общ., VІІІ- общ., ІХ- общ., Х- общ., ХІ- бензиностанция и газстанция, ХІІ- озеленяване, ХІІІ- общ, ХІV- автомивка, ХV- общ, ХVІІІ-общ., ХІХ- общ. и ХХІ- общ., всичките в квартал 112а по плана на [населено място], означени на скицата на в.л.В. В. на стр.51 от гр.д.№ 530/2005 г. и представляваща след подписването от състава на съда неразделна част от настоящото решение. ОБЕЗСИЛВА решение № 415 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 553/ 2010 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за парцели VІІІ- общ. и ІХ- жилища за завод 9 и построената в тях жилищна сграда на четири етажа с два входа и 24 апартамента и прекратява производството по делото в тази част. Осъжда Община [населено място] да заплати на Ц.- ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № 99 разноски по делото в размер на 679 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: