3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.212 С., 16.02.2011 година Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 793/2010 година Производство по чл. 274, ал1, т2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 7804 от 28.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 6037/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение чатната му жалба срещу разпореждане от 18.02.2009 г. по гр.д.№ 1375/2009 г. на С. районен съд, 40 състав. С последното е отхвърлено като неоснователно заявлението на [фирма] срещу М. Х. Р. за издаване на заповед за изпъление на парично задължение по чл.410 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че е налице противоречива практика на съдилищата при определяне на размера на дължимите държавни такси по заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът по частната касационна жалба М. Х. Р. възразява срещу допустимостта й по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на заявлението са две кумулативни искания – за присъждане на главница и на законна лихва за период преди депозирането му, за които съгласно чл.72, ал.1 ГПК се дължи държавна такса по всяко едно отделно искане в размер на 2% от интереса, но не по-малко от 25 лв. за всяко едно от тях. В разглеждания случай държавната такса възлизала на 69.47 л., определена при съобразяване на горното правило, а внесената такава била в размер на 50.16 лв., поради което е споделен направения от първоинстанционния съд извод за неотстранима по реда на чл.129 ГПК нередовност на заявлението, обуславяща неговата неоснователност. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като видно от представените с частната жалба съдебни актове формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. В Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК са въведени два критерия - цена на иска и интерес. Според чл. 1 по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска. Съгласно чл. 12 по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Нормата, на която се е позовал въззивният съд - чл. 72, ал. 1 ГПК, за размера на държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в който случай таксата се изчислява съобразно цената на всеки иск. Със заявлението в заповедното производство се иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми - чл. 410 ГПК, т. е. без ограничение относно броя и вида на заявените претенции. За размера на държавната такса приложение намира разпоредбата на чл. 12 от Тарифата - чрез определяне на материалния интерес, търсен със заявлението, който се формира като сбор от размера на всички вземания. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи само в случаите, в които общият размер на дължимите такси е под така установения минимален праг. При така възприетото становище по поставения въпрос настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Дължимата от жалбоподателя държавна такса върху кумулативно заявените от него парични вземания за главница и лихва е в размер на 50.16, която изцяло е била внесена. Следователно подаденото от него заявление е редовно по отношение на държавната такса, в същото се съдържат обстоятелствата, на които се основават вземанията му съобразно изискването на чл.410 ГПК, което налага въззивното определение и разпореждането на СРС да се отменят, като се постанови издаването на заповед за изпълнение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7804 от 28.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 6037/2010 г. на С. градски съд. ОТМЕНЯВА определение № 7804 от 28.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 6037/2010 г. на С. градски съд и разпореждане от 18.02.2009 г. по гр.д.№ 1375/2009 г. на С. районен съд, 40 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на [фирма],[населено място] срещу М. Х. Р. от[населено място], ж.к.”М.-1”, бл.70, вх.9, ап.1, аб.№ 220796 за сумата 2 223.43 лв. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот в[населено място], ж.к.”М.-1”, бл.70, вх.9, ап.1, ведно със законната лихва от 08.01.2009г., сумата 284.70 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2003г. до 26.11.2008г., както и за разноски в размер на държавна такса от 50.16 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 231.51 лв. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: