2 решение по гр.д.№ 2952 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 29.052018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2952 по описа за 2017 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на МРРБ срещу решение № 285 от 02.02.2017 г. по в.гр.д.№ 3143 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав в следните негови части: 1. с която е обезсилено определение от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на Софийския градски съд в частта му, с която А. П. М., С. М. Й., М. М. М., М. К. П., Р. А. П., Л. П. Майски, Г. С. Г., Й. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П. и К. И. П. са осъдени да заплатят на МРРБ съдебно-деловодни разноски в размер на 4583,14 лв., 2. с която е обезсилено определение от 14.03.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на СГС, с което е обезсилено решение на СГС от 28.08.2015 г. по чл.247 ГПК в частта му за признаване за установено спрямо МРРБ, че ищците са собственици на процесния имот и 3. с която делото е върнато на друг състав на СГС за ново разглеждане на предявения от ищците срещу МРРБ иск по чл.108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение № 85 от 23.02.2018 г. поради съмнения за недопустимост на въззивното решение в обжалваните му части. В открито съдебно заседание процесуален представител на МРРБ не се явява и не взема становище. Ответниците по касационната жалба С. М. Й., Р. А. П., Г. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П., К. И. П. и В. А. З. оспорват жалбата. Останалите ответници М. М. М., М. К. П., Л. П. М., Й. С. Г. и Л. А. Х. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на решението на Софийския апелативен съд в обжалваните му части счита следното: 1. За да постанови решението за обезсилване на определението на СГС от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на Софийския градски съд в частта му, с която А. П. М., С. М. Й., М. М. М., М. К. П., Р. А. П., Л. П. М., Г. С. Г., Й. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П. и К. И. П. са осъдени да заплатят на МРРБ съдебно-деловодни разноски в размер на 4583,14 лв., въззивният съд е приел, че обезсилването на това определение следва от обезсилването на предходните постановени по делото съдебни актове на СГС: основното решение от 06.02.2015 г. и решения по чл.247 ГПК и по чл.250 ГПК от 28.08.2015 г. за поправка на очевидни фактически грешки и за допълване на основното решение. В тази част решението на САС не е недопустимо поради следното: Тъй като въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определението от 26.01.2016 г. в частта за присъдените разноски /частна жалба вх.№ 23879 от 22.02.2016 г., подадена от ищците/, съгласно чл.278, ал.4 ГПК във връзка с чл.269 ГПК въззивният съд е бил компетентен преди да се произнесе по правилността на обжалваното определение, да се произнесе по неговата допустимост. По същество обаче решението на САС за обезсилване на определението от 26.01.2016 г. в частта за присъдените на МРРБ разноските, е неправилно поради следното: Към момента на постановяване на решението на САС на 02.02.2017 г. е било налице влязло в сила определение за прекратяване на делото по предявения от ищците срещу МРРБ иск по чл.108 ЗС поради оттегляне на иска: определението за прекратяване на делото по този иск е постановено на 26.01.2016 г., било е съобщено на ищците на 16.02.2016 г. и на ответника МРРБ на 08.02.2016 г. и не е било обжалвано от тях. Предвид на това и съгласно чл.78, ал.4 ГПК ищците дължат на ответника МРРБ направените от него разноски по делото. Обезсилването на решенията на СГС от 06.02.2015 г. и от 28.08.2015 г. по искове, предявени от ищците срещу други ответници / [фирма], Министерство на отбраната и [фирма]/, които не са необходими другари на МРРБ по това дело, няма за последица обезсилването и на определението от 26.01.2016 г. за присъждане на МРРБ на направените от него разноски по делото. Предвид на това решението на САС в тази част следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на САС за произнасяне по основателността на подадената от ищците частна жалба вх.№ 23879 от 22.02.2016 г. 2. За да постанови решението за обезсилване на определение от 14.03.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение на СГС от 28.08.2015 г. по чл.247 ГПК в частта му за признаване за установено спрямо МРРБ, че ищците са собственици на процесния имот, Софийският апелативен съд е приел, че обезсилването на това определение следва от обезсилването на предходните постановени по делото съдебни актове: основното решение от 06.02.2015 г. и решенията по чл.247 ГПК и по чл.250 ГПК от 28.08.2015 г. за поправка на очевидни фактически грешки и за допълване на основното решение. В тази част решението на САС е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено поради следното: Софийският апелативен съд въобще не е бил сезиран с жалба на ищците нито срещу определението от 14.03.2016 г., нито срещу решението от 28.08.2015 г. в частта му, с която СГС се е произнесъл по предявения от ищците срещу МРРБ иск с правно основание чл.108 ЗС. Действително, въззивното производство пред САС е било образувано по четири жалби: жалба на ответника [фирма] срещу решението на СГС от 06.02.2015 г. в частта му, с която е уважен предявения от ищците срещу [фирма] иск по чл.108 ЗС; жалба на [фирма] срещу решението на СГС от 28.08.2015 г., с което е допълнено основното решение чрез осъждане на [фирма] да заплати на ищците разноските по делото; частна жалба на ищците срещу определение от 26.01.2016 г. на СГС в частта му за осъждането им да заплатят на МРРБ разноски по делото и по жалба на МРРБ срещу основното решение на СГС от 06.02.2015 г. и срещу решението от 28.08.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. Към датата на постановяване на решението на САС от 02.02.2017 г. обаче са настъпили нови факти, след преценката на които съставът на САС е следвало да остави въззивната жалба на МРРБ без разглеждане като недопустима: тъй като на 24.02.2016 г. е влязло в сила определението на СГС от 26.01.2016 г. за прекратяване на делото по отношение на МРРБ, който от този момент не е процесуалноправно легитимиран да обжалва постановените по това дело решения. В този смисъл е било и изричното изявление на процесуалния представител на МРРБ, направено в проведеното пред САС открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2016 г. Тоест, към датата на постановяване на решението на САС въззивният съд е бил валидно сезиран само с въззивните жалби на [фирма] и с частната жалба на ищците срещу определението от 26.01.2016 г. в частта за разноските и следователно не е бил компетентен да се произнася нито по правилността, нито по допустимостта на определението от 14.03.2016 г. на СГС в частта му, касаеща иска на ищците срещу МРРБ. 3. За да постанови решението за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС по предявения от ищците срещу МРРБ иск по чл.108 ЗС, съставът на САС е приел, че производството по този иск е все още висящо. В тази част решението му също е недопустимо и следва да бъде обезсилено като такова по изложените в т.2 съображения: Поради това, че към датата на постановяване на решението на САС от 02.02.2017 г. производството по делото по предявеният от ищците срещу МРРБ иск с правно основание чл.108 ЗС вече е било прекратено с влязло в сила определение от 26.01.2016 г., въззивният съд не е компетентен да постановява връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане на този иск. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 285 от 02.02.2017 г. по в.гр.д.№ 3143 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав в В СЛЕДНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ: - с която е обезсилено определение от 14.03.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение по чл.247 ГПК от 28.08.2015 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА МУ за признаване за установено спрямо МРРБ, че А. П. М., С. М. Й., М. М. М., М. К. П., Р. А. П., Л. П. М., Г. С. Г., Й. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П. и К. И. П. са собственици на следния недвижим имот: имот с площ от 3,4 дка, представляващ имот с пл.№ 185, к.л. 275 по кадастралния план на [населено място], м .“Подлозище“, землище на Горна баня от 1956 г., а понастоящем поземлен имот с идентификатор 68134.1112.242 по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрен със заповед № РД-18-5 от 02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на имота: имот пл.№ 186, имот пл.№ 160 и от две страни имот с пл.№ 175 и - с която делото е върнато на друг състав на СГС за ново разглеждане на предявения от А. П. М., С. М. Й., М. М. М., М. К. П., Р. А. П., Л. П. М., Г. С. Г., Й. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П. и К. И. П. срещу МРРБ иск с правно основание чл.108 ЗС за горепосочения имот. ОТМЕНЯ решение № 285 от 02.02.2017 г. по в.гр.д.№ 3143 от 2016 г. на Софийския апелативен съд VII състав в ЧАСТТА, с която е обезсилено определение от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 8455 от 2009 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА МУ, с която А. П. М. /починал, с конституирани пред ВКС наследници: Л. А. Х. и В. А. З./, С. М. Й., М. М. М., М. К. П., Р. А. П., Л. П. М., Г. С. Г., Й. С. Г., А. С. Д., А. П. Л., М. И. П. и К. И. П. са осъдени да заплатят на МРРБ разноски в размер на 4583,14 лв. ВРЪЩА делото в тази част на друг състав на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество по основателността на частна жалба вх.№ 23879 от 22.02.2016 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.