Р Е Ш Е Н И Е № 398 София, 31 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1985/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдените С. А. М. и В. Г. К. за възобновяване на внохд № 372/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 116 от 10.04.2011г. В искането на осъдената К. се поддържа,че решението е постановено при допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,поради което се иска отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждани.Алтернативно-да се признае за невиновна и оправдае по обвинението. Осъденият М. също поддържа касационни основания за отмяна на решението поради съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК и моли делото да се върне за ново разглеждане или той да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на исканията. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 566 от 09.12.2010г. по нохд № 4563/2009г. Пловдивският районен съд,втори наказателен състав е признал подсъдимите М. и К. за ВИНОВНИ в това,че : 1.Подсъдимият С. А. М. в периода от 15.12.2008г. до 27.02.2009г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление след предварително сговаряне с подсъдимия Т. Г. М. и в съучастие с подсъдимата В. Г. К. в качеството й на помагач,с цел да набави за себе си и за Т. М. и В. К. имотна облага е направил опит да възбуди у А. Г. И. заблуждение и с това да му причини имотна вреда в размер на 5000 лева,като деянието е останало недовършено по независещи от него причини,поради което и на основание чл.210,ал.1 т.2 вр.с чл.209,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила. 2.Подсъдимата В. Г. К. в периода от 27.01.2009г. до 27.02.2009г. вгр.Пловдив в съучастие като помагач с подсъдимите Т. М. и С. М.,при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си и за подсъдимите М. и М. имотна облага е направила опит умишлено да улесни М. и М./чрез разяснения по отношение на А. Г. И. за положените усилия за решаване на преписката с предмет прекратяване на съсобственост/ да възбудят у А. Г. И. заблуждение и с това да му причинят имотна вреда в размер на 5000 лева,като деянието останало недовършено поради независещи от волята й причини,поради което и на основание чл.209,ал.1 вр.чл.20,ал.4 вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК Я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се е по чл.59,ал.1 и ал.2 НК и веществените доказателства. С горното решение Пловдивският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за веществените доказателства-относно пистолет”М.” с № КР 274132 с пълнител 8 бр.В останалата част съдът е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането на осъдените К. и М. е процесуално допустимо по смисъла на чл.421,ал.3 и чл.422,ал.1 т.5 изр. първо НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводите на осъдения Москофян: Поддържа се,че съдебните инстанции превратно тълкували доказателствата по делото,което водело до противоречие между направените изводи и събраните доказателства.Неправилно било прието,че е действал при условията на продължавано престъпление-за времето от 15.12.2008г. до 27.02.2009г. след като е прието,че той се включил в изпълнителното деяние по въвеждане в заблуждение на св.А. И. чрез проведения между него и свидетеля телефонен разговор на 27.02.2009г. Неправилно също така съдилищата приели,че той е действал в съучастие с другите двама подсъдими за друг период от време- 27.01.2009г. до 27.02.2009г.Поддържа,че необосновано е прието,че св.А. И. е бил въвеждан в заблуждение по смисъла на чл.209 НК. Доводите на осъдения се свеждат до нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Същите са поддържани пред въззивния съд,който в мотивите си е дал отговор на въпросите повдигнати с въззивната жалба. Решението с което е потвърдена първоинстанционната присъда е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон обуславящи отменяване на съдебния акт. Както районният,така и окръжният съд са направили задълбочен анализ на всички доказателства по делото.Изводът,че подс.М. е съизвършител в инкриминираното деяние,почива на обективните данни по делото.Вътрешното убеждение на съда по правно значимите факти е формирано при спазване изискванията на чл.14 НПК за пълно,всестранно и обективно изясняване на всички факти от значение за правилното решаване на делото.Съдилищата са спазили процесуалните правила относно проверката и оценката на доказателствените източници.Обстойното изследване на веществените доказателствени средства събрани по реда на Специалните разузнавателни средства,проследени в тяхната хронология,изцяло съответстват на гласните доказателства установени от разпитите на св.А. И., разпитаните служители на Община-П.,както и от обясненията на подс.М.. Установено е,че св.Д.Б. и още няколко физически лица били съсобственици с Община Пловдив на дворно място,съставляващо част от имот пл.№ 465 от кв.27 по плана на кв.К.” гр.Пловдив,намиращо се на ул.”Георги Гешанов”.Със заповед на кмета на общината от април 2005г. от този имот се образували два нови имота-УПИ ХХV-465 и УПИ VІІІ-465,в които общината и физическите лица били съсобственици. Св.Б. с молба от м.септември 2005г. поискал от общината да бъде организирана процедура по прекратяване на съсобствеността.Процедурата продължила дълго време и не довела до искания резултат.Затова св.Б. и другите съсобственици решили да продадат своята част на св.А. И., с когото сключили на 08.06.2007г. предварителен договор за прехвърляне на собствеността на дворно място. На 23.05.2007 година св.Б. изготвил пълномощно на св.И.,с което го упълномощил да ги представлява пред Общината във връзка с процедурата по прекратяване на съсобствеността.И. предприел срещи със служители на Общината,но не получил задоволителен отговор защо се бави преписката.Дъщерята на св.И. в разговор със св.Ю. М. споделила за съществуващия проблем. М.,която живеела няколко месеца в дома на св.Хр.И. предложила да помогне,като казала,че нейният брат-подсъдимият М. познава хора от Общината и по-конкретно шофьора на кмета,който може да помогне за разрешаване на случая. Така св.А. И. се свързал с подс.Т. М.,а той го свързал с подс.С. М.-шофьор на кмета на Община Пловдив.От своя страна подс.М. запознал с проблема подсъдимата В. К.,която била директор на Дирекция „ГРАО,КАО и Информационно обслужване” в общината .През м.юли-август 2008г. тя изпълнявала по заместване длъжността Главен секретар на Общината,в което качество имала възможност да извършва действия по проверка на движението на преписката на св.Б. Установено е,че през м.юли 2008г. К. се срещнала със св.Ас.И.,двамата обиколили канцелариите в Общината и извършила проверка по движението на преписката.Ангажирала се да придвижи документите,които били престояли много дълго време без движение.Седнали в кафене в близост до Общината.Свидетелят попитал дали следва да заплати нещо за услугата,която му обещавала подсъдимата К.,но последната казала,че нищо не му дължи. При тях дошъл подс.М.,а К. се тръгнала.В разговор между двамата мъже,св.И. отново се поинтересувал следва ли да плаща за обещаната му от К. услуга.Подсъдимият заявил”няма да им пълним гушите”,но да не се чувства длъжник на хората,които ще се заемат за неговия случай,трябва да купи 4 бутилки уиски,1 бутилка водка и 5 кутии бонбони. Свидетелят закупил исканите продукти и ги предал на подс.М.. Подсъдимата К. се срещнала със св.И. няколко пъти,по повод представяне от последния на допълнителни документи,лично разговаряла и се интересувала от служителите на общината натоварени с обработване на преписката.Установено е,че св.П. А.-зам.кмет на общината изготвил предложение с вх.№ VІ 117/19.11.2008г. ,с което да се разреши прекратяването на съсобствеността на процесния имот,чрез замяна. Научавайки че въпросът на св.И. ще бъде разрешен благоприятно, подсъдимите М.и М. решили да се възползват и облагодетелстват финансово и поискат от И. парична сума,убеждавайки го,че е трябвало да платят известна сума на определени хора от общината,които да ускорят и приключат успешно преписката. Разбрали се, М. да проведе разговор със свидетеля и да го мотивира да им заплати парична сума.Така на 15.12.2008г. М. се свързал със св.И. по мобилния си телефон и го информирал,че на 18-то число този месец ще има сесия на общинския съвет,и ако иска нещата да приключат благоприятно,следва да му предаде определена сума пари.Първоначално разбрал за сумата 10 000 лева,но в няколко поредни разговора с М. научил че се касае за сумата от 5000 лева.Свидетелят не разбирал защо следва да се дават пари,след като при първия разговор с подс.М. разбрал,че такива не следва да се заплащат.Подсъдимият М. обаче го убедил,че е нормално служител на общината какъвто е Москофян да не говори за пари,тъй като го е страх от запис и компрометиране.Заявил,че той е само посредник и И. следва до 18.12.2008г. да му предаде парите, защото рискува преписката да не мине на предстоящата сесия. На 18.12.2008г. общинският съвет уважил предложението и с решение № 439 разрешил прекратяването на съсобствеността.Подс.М. съобщил решението на св.А. и отново настоял да получи парите,обяснявайки му,че гласуването е минало и „хората си искат парите”.Свидетелят казал,че не вижда защо трябва да плаща,след като всичко е минало. На 23.12.2008г. М. в 14.40ч. изпратил съобщение от мобилния си телефон на св.И. и се опитал да го убеди,че следва да плати на хората в 15 часа.Попитал”Какво ще правим”.Поради липса на отговор същия ден около 17.27 ч изпратил ново съобщение по мобилния си телефон на мобилния телефон на свидетеля.В него вече казвал,че е платил на хората със свои пари и променил тона за развоя на събитията.Обадил се на подс.М.и го уведомил,че А. не иска да дава пари.Тогава М. казал,че след решението на общинския съвет по повод имота,за който е прекратена съсобствеността,ако не бъдат представени необходимите документи, процедурата щяла да почне отново.Тогава за пояснения на казаното от него го насочил към подсъдимата К..Казал още да съобщи на К.,че И. се дърпа и не иска да се отчете по отношение на св.И.,като му пишел”да не се ебава” с него,защото ще го накара да съжалява.Приканвал И. да бъде”пич” и да се обади. След тази дата М. многократно изпращал съобщения на мобилния телефон на св.И. като искал последният да му се обади,за да се разберат във връзка с „дължимите” пари.Установено е , че на 09.01.2009г. подс.М. се обадил на мобилния телефон на подс.М. и се поинтересувал какво става с И., и защо М. не му докладвал,при което последният се оправдал,че причината е че няма развитие.След като провел разговор със св.И. в който отново го убеждавал,че трябва да плати парите за „услугата”,той се обадил на подс.М. и докладвал за разговора.Уведомил го,че А. не иска да дава парите.М. обяснил,че процедурата може са започне отново,ако след решението на общинския съвет не се представят в срок необходимите документи.Разисквайки такава възможност в ущърб на св.И.,М. насочил подс.М. към подс.В. К.,като и каже, че И. се дърпа и не иска да се отчете.Такъв разговор е проведен между М. и подс.К. на телефона й № 0889998804,като й казал,че не може да остави нещата така,тъй като ще се изложи пред нея и М. Следващите разговори между подс.М. и св.И. не дали положителен резултат.На 27.02.2009г. той на два пъти се обаждал на свидетеля И.,на среща в кафене на бензиностанция „Еко” на бул. Мария Луизав в гр.Пловдив за пореден път предложил на И. да заплати сумата на разсрочено плащане,отново заявил,че бил дал на М. сумата 5000 лева,а К. много добре знаела за това,защото била взела процент от тях.Освен това заявил,че М. му определил срок за даване на сумата.Установено е,че след този разговор подс.М. телефонирал на мобилния телефон 0886998816 на подс.М.Информирал го за разговора,заявил,че св.И. искал да го види,както и че ще води пазарлъци за сумата 5000 лева,ако могат да си вземат от него поне сумата 3000 лева.Подс.М. казал,че единственото което може да каже на св.И. е,че се е оправил с М.. Подс.М. не искал пряко да разговаря със свидетеля,затова се обадил на подс.К. и поискал тя да проведе разговор от негово име.Подсъдимата К. решила отново да окаже помощ за реализиране намеренията на двамата подсъдими да получат поисканата парична сума от И..Установено е,че на 27.02.2009г. от личния си мобилен телефон посочен по-горе в 14.17ч. се обадила на св.И..Уведомила го,че М. в момента ,а и по принцип е ангажиран.В този разговор св.И. съобщил,че имат разногласия с Т. М.,който твърдял,че бил дал по повод проблема му сумата 5000 лева на М.Тогава подс.К. му съобщила,че М. й казал да му предаде,че това което Т. М. му казал ,е вярно. Същия ден в 15.14ч подс.М. от телефонния апарат на подс.К. провел лично разговор със св.И..В разговора,подс.М. казал,че не иска да говорят на темата за парите и че много отдавна се бил оправил с М..И. му напомнил,че при първата им среща самият М. казал ,че нищо няма да плаща,а само поискал бомбони и уиски.От разговора става ясно,че М. му разяснил,че всъщност се е започнало само първоначално с това.Свидетелят започнал да коментира за това каква сума му иска М.,подс.М. го уведомил,че става въпрос за не повече от 3000 лева.След това подс.М. отново съобщил на И.,че се е оправил с М. .В 15.30 М. провел последен разговор със свидетеля.Казал че М. му съобщил,че той и началника му си разделили 3000 лева,а останалото бил дал на други хора.След това тримата подсъдими били задържани. При така установените и приети от двете редовни инстанции фактически обстоятелства,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция изводът,че подсъдимият М. е съучастник в неправомерните действия по отношение на св.А. И. е законосъобразен и правилен.Правилно е прието,че М. е съизвършител .Той е поддържал заблуждението,че подс.М. е дал подкупи на служителите от общината,за да придвижат и приключат преписката по процесния имот.Нещо повече-М. е твърдял пред св.А. И.,че това е нормална практика за община Пловдив,парите са дадени и сега се дължи тяхното връщане от свидетеля.С поведението си подсъдимият е целял да възбуди у И. заблуждение ,и той да се разпоредил с личните си парични средства и предаде същите на подс.М.,от която и той лично ще се облагодетелства. Обвинението срещу този подсъдим е доказано от подс.М.. В обясненията си/л.83 от първ.дело е казал...”Мисля,че съм казал на М. да настоява пред И. да ми даде парите....помолих го да каже на И.,че аз съм дал тези пари на някого и да ги поиска да ми ги даде.Помолих го да удостовери,че на някой нещо съм дал,а всъщност не съм.” Изводът почива и на данните изходящи от ВДС за комуникацията между двамата ,многократните контакти,искането на М. за докладване на събитията от страна на М.,даване на напътствия,наставления,включително и пояснения да говори с подс.К.. Правилно е прието,че той е бил наясно със ситуацията от самото начало,когато единствено М. е правил опит да въведе в заблуждение св.И. относно необходимостта от извършване на акт на имуществено разпореждане от страна на свидетеля И..По късно в разговор на 27.02.2009г. със св.А. И., подс.М. се е включил в осъществяване на изпълнителното деяние.Създал у свидетеля невярната представа,че М. действително е платил парите на определени лица,за да се реши преписката за имота.В този разговор видно от показанията на св.И.,както и от веществените доказателствени средства той е посочил и конкретната сума,която следва да даде на подс.М. за извършената”услуга”.Разговорът е проведен от мобилния апарат на подс.К. с номер 0889 998 804.В него подс.М. разяснил на свидетеля,че първоначално се започнало с бонбони и уиски,но го уведомил,че става въпрос за пари не повече от 3000 лева.От съдържанието на протоколите от веществените доказателствени средства е видно,че в двамата подсъдими е оформено съгласие за реализиране на измама спрямо св.А. И..Разговорите водени между двамата подсъдими не са еднократни,инциденти,а многократни.Безспорно е установено,че първоначалните действия по въвеждане в заблуждение са осъществени от подс.М.,предвид служебното положение на подс.М.-работещ в Община Пловдив,шофьор на кмета.По-късно,както се посочи, при пряк разговор със св.И. лично се е включил в изпълнителното деяние,създавайки у свидетеля невярната представа,че подс.М. наистина е платил парите,за да бъде решена благоприятно имотната преписка.Нещо повече-посочил е конкретна сума,която следва да даде на М. за „услугата”.В този смисъл фактите установени по делото,проследени в тяхната хронологична връзка и развитие,сочат безсъмнено на умишлена задружна дейност установена между подсъдимия М. и подсъдимия М..По този начин, с действията си подс.М. е реализирал признаците на състава на чл.209 вр.с чл.18 ал.1 НК-въвел е в заблуждение,както и е поддържал заблуждение у А. И.,което го характеризира като съизвършител наред с подс.М..Правилно съдебните инстанции са приели,че подс.Москофян е действал при пряк умисъл.Обективните действия на подсъдимия-контактите с подс.М., искането М. да му докладва за разговорите със свидетеля настояването пред М. да иска пари от И.,както и поддържаната от М. версия за вече платени от него суми на лицата работещи по преписката ,сочат на общност на умисъла. Възражението на М. поддържано пред редовните инстанции,че не е знаел за исканата от подс.М. сума от 5000 лева,която следва да се раздаде на лицата участвали в преписката,е обсъдена в мотивите на съдилищата.Същото е отхвърлено като неоснователно предвид доказателствата събрани по делото. Доводът за превратно тълкуване на доказателствата от двете съдебни инстанции не почива на данните по делото.Противоречия между изводите на съда и събраните доказателства,което по същество сочи на необоснованост,каквото касационно основание за проверка няма по смисъла на чл.348 НПК, не е налице. Доказателствата,събрани, проверени и анализирани в съгласие с чл.13,чл.14,чл.107 НПК са обусловили верния извод за наказателната отговорност на М.,съставомерността на деянието и правната му квалификация.Доказателствата са тълкувани еднозначно на плоскостта на пълното,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото.Както на л.376 и сл. от мотивите на присъдата,така и на л.106 от възз.дело, участието на подс.М. в деянието почива на доказателствата-гласни и писмени събрани по делото.Няма основание за извод,че доказателствата са тълкувани неправилно,тъй като и на дос.производство и на съдебното следствие тези доказателства относими към предмета на доказване, са еднопосочни,безпротиворечиви и сочат на съучастие на този подсъдим в общата престъпна дейност на тримата подсъдими.Оспорва се съставомерността на деянието,предвид обстоятелството,че имотна вреда не е настъпила за св.И.,респ. подсъдимите не са успели да си набавят имотна облага.Съгласно обвинителната теза и установените факти по делото, деянието е останало недовършено в стадия на опита, именно в резултат на упорството на св.И. и намесата на полицейските органи,поради което и правната квалификация е във вр. с чл.18,ал.1 НК. Инкриминираната престъпна дейност правилно е определена като продължавана такава по смисъла на чл.26,ал.1 НК.Решението да се възползват от благоприятния изход на преписката подс.М. и подс.М. взели в началото на м.декември 2009г. Нещо повече- разбрали се, М. да разговаря със свидетеля ,тъй като М. ,като общински служител се опасявал ,че могат да го подслушват.Затова се уговорили той да дава наставления и идеи на М.,а последният да провежда преките разговори със свидетеля.Именно в резултат на това,подс.М. на 15.12.2008г. предприел обаждане към св.И.,като от своя мобилен телефон 0888 498 274 се свързал със свидетеля на неговия телефон номер 00888 363633.На 18.12.2009г. след обявяване на решението на общинския съвет М. отново се обадил на свидетеля,настоявайки да получи парите. На 23.12.2009г изпратил съобщения на мобилния телефон на свидетеля,гласящо,че до 15 часа трябва да плати на хората, задал въпроса”Какво ще правим? .Следват поредица разговори включително и с дъщерята на св.И. ,за да въздейства на баща си за заплащане на сумата.Намесена била и св.Ю. М.-сестра на подс.М.,която в съобщение от личния си телефон номер 0888 905 511 до номера на Х. И. 0886 465045 я призовала да съобщи на баща си да се обади на М.,за да се разберат.Опити да се свърже със св.И. М. правил до 29.12.2008г. Въпреки липсата на връзка със св.И.,М. продължил да го търси. На 08.01.2009г. отново набрал телефонния му номер,но безуспешно. На 09.01.2009г. успял да се свърже.Установено е,че същия ден преди 11ч. подс.М. потърсил подс.М.,за да разбере как се развива случая с И.,но не се свързал.Веднага след това самия М. се обадил на М.В разговор,последният казал,че го търси,за да го подсети за И. и се поинтересувал какво става.М. отговорил,че не го е забравил и му звъни постоянно,на което М. отговорил,че знае,но не му било докладвано скоро,за което М. съобщил че е така,но няма развитие по случая.От този разговор става видно,че подс.М.е наясно с действията на М.,както и че се интересува и държи да му се докладва за разговорите на последния със св.И..Друг момент,който е съществен за извода относно общността на умисъла между подсъдимите е проведеният от М. с подс.М. телефонен разговор същия ден .Малко след като приключил разговора си със св.И.,подс.М. се обадил и докладвал на подс.М. за неотстъпчивостта на свидетеля.Последният го посъветвал да се обади на подс.К.,за да й каже,че И. се дърпа и не иска да се отчете,както и тя да разясни,какво може да стане в ущърб на свидетеля,ако не се представят съответни документ.В разговор с подс.К.,подс.М.,казал, че не може да остави нещата така,тъй като ще се изложи пред нея и М.На 27.02.2009г. последвали нови разговори между подс.М. и св.И.,среща между подс.М.,подс.К. и св.И. в кафене на ул.”Емил де Лавеле” № 11 в гр.Пловдив. Между подсъдимите било взето решение подс.К. да съобщи на свидетеля,че М. и е казал да му предаде,че това,което М. му е казал е вярно,т.е.че бил дал 5000 лева на М. за да „уреди” нещата с хората работили по преписката.На 27.02.2009г. в 15.45ч. подс.М. провел лично разговор със свидетеля от мобилния апарат на подс.К. номер 0889 998 804.Телефонният номер на свидетеля бил набран от подс.К.,която предала апарата на М.Съгласно приложеното ВДС М. казал,че не искат да говорят на темата за парите, и че много отдавна се бил оправил с подс.М..В този разговор,както се посочи по-горе свидетелят напомнил,че при техния първи разговор ставало въпрос само за уиски и бонбони,подс.М. отвърнал,че се е започнало само първоначално с това,както и че става въпрос за не повече от 3000 лева.Веднага след този разговор М. се свързал със свидетеля, и започнал да го убеждава,че М. му съобщил,че той и началника му си разделили 3000 лева,а останалото бил дал на други хора.От изложеното става ясно,че в този разговор лично подс.М. е потвърдил заблудите,които се опитвал да му внуши подс.М.. Като е потвърдил присъдата по отношение на подс.М.,въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,което да обуславя отменяване на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен. По искането на осъдената В.К.: Същото е пространно,в него се визират нарушения на материалния и процесуалния закон.Основно се поддържа,че К. не е осъществила състава на повдигнатото й обвинение. Визира се съдържанието на всеки разговор проведен със свидетеля и от тримата подсъдими, извеждат се изводи в съответствие с поддържаната защитни линия на К.. Поддържа се,че в доказателствения материал по делото няма нито едно безспорно доказателство,което да потвърждава,че подс.К. е дала каквото и да е разяснение на подсъдимите М. и М.,с което да ги е подпомогнала да въведат в заблуждение св.А. И. нито преди 29.12.2008г. нито след 29.12.2008г. Нейните разяснения съставлявали единствено указания на св.И. ,как да действа за да приключи преписката и многократно му заявявала,че той не дължи пари на никого.В мотивите на първоинстанционния съд били посочени неверни факти и обстоятелства,които не почивали на доказателствата,а второинстанционният съд посочил факти,които не отговаряли на обективната действителност.Неправилно било прието,че подс.К. се срещала повече от две пъти със св.И.,неправилно било прието,че тя многократно звъняла на св.И. и така го притискала,неправилно било прието,че К. била наясно с деятелността на подс.М. да иска пари от А. И..До 18.12.2008г. тя не била разговаряла с М. по проблема на свидетеля.От 27.01.2009г. до 05.03.09г между К. и М. нямало разговори, от които да се заключи общност на умисъла за измама.Обвинението срещу К. било за времето от 27.01.2009г. до 27.02.2009г.,тогава К. се срещнала с А. И.,а в останалите дни от този период те не са се виждали.Поведението на св.А. И. било провокативно след 29.12.2008г.поради което нямало извършена измама по смисъла на повдигнатото обвинение. Въззивният съд не бил отговорил на възраженията на защитата с което бил нарушен чл.339,ал.2 НПК. Поддържаните процесуални нарушения според защитата са: внесеният от прокуратура обвинителен акт не отговарял на чл.246 НПК. В диспозитива не било посочено кога,на кого и какви точно разяснения по отношение на А. И. за положените усилия за преписката е направила К.,Нямало изготвени протоколи за изготвените ВДС от СРС. Въззивният съд не извършил проверка дали органа по чл.13,ал.2 от ЗСРС не е изпълнил императивните изисквания на чл.27 от ЗСРС.Имало селекция на разговорите проведени между свидетеля и подсъдимите по мобилните телефони.На 08.01.2009г. четири броя разговори за времето от 11.00ч до 16.00ч не били отразени в компактдисковете.Не отговорил убедително на довода касателно съдебните заседатели по делото,които според защитата били предубедени от изхода по делото.Не било ясно участието на св.А. Ж. в разследването на досъдебната фаза. Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът,че след 29.12.2008г. св.И. имал провокативно поведение е обсъден от първоинстанционния и въззивния съд.На л.98,99 от въззивните мотиви са изложени убедителни съображения, в подкрепа на тезата за неоснователност на довода.Касационният състав също счита,че основание за извод,че св.И. е провокирал тримата подсъдими и ги предизвикал да извършат престъпление не е налице.Това би било така,ако след тази дата подсъдимите бяха преустановили контактите си със свидетеля,респ.настояването за заплащане на парична сума.Това обаче не е така. Установено е че на 08.01.2009г. подс.М. отново се активизирал,опитал се да се свърже от телефона си № 0888498274 с мобилния номер на св.И.,но не успял.На 09.01.2009г. в 09.47 ч се свързал и разговарял с него.Същия ден преди 11.00. М. бил потърсен от М.,а по-късно двамата провели разговор,в който М.се интересувал от развитието на случая с И. и казал,че не му е докладвано скоро за това.Същия ден около 16.00ч М. отново се обадил на св.И.,за да го убеждава за необходимостта да плати за ”услугата”. За пореден път обяснил на свидетеля, че бил дал пари от джоба си.Веднага след това М. докладвал за разговора на подс.М. и го уведомил,че А. не ще да дава пари.В този разговор М. казал на М. да се обади на подс.К. и й каже,че И. се дърпа и не иска да се отчете.Такъв разговор М. провел с подс.К. на телефона й № 0889998804.Оплакал се,че А. прави проблеми,като й казал,че не може да остави нещата така,тъй като ще се изложи пред нея и М. Отново се обадил на св.И.,казал,че се „набутал” с 5000 лева и че ако трябва,ще му забавят необходимия документ,за да не бъдат задвижени нещата. Малко след това отново позвънил на свидетеля,като поискал той да се обади на К.,която да му обясни какво точно е направено във връзка с имота и да го убеди какви специални усилия са вложени в негова услуга.Веднага се обадил на подс.К.,и й казал,че И. ще я потърси,да не говори за пари,но да каже,че М. бил оправил нещата,така както той му съобщил. Разговор между К. и св.И. бил проведен в 16.40ч. който протекъл в общ коментар относно същността на процедурата.В следващите дни М. разговарял няколко пъти със св.И. убеждавайки го да се обади на К.,която да му разкаже какви усилия били положени за придвижване на преписката му.Целта била чрез заявеното от К. да се придаде по-голяма достоверност на лансираната от М. версия за причината,поради която иска от свидетеля да се разпореди със сумата от 5000 лева.На 26.01.2009г. в разговор между св.И. и подс.М. била постигната уговорка да се срещнат на следващия ден, като на срещата да присъства и подс.В.К..Срещата е осъществена на 27.01.2009г. като в същия ден в 16.22ч.К. се обадила на М..Той я инструктирал да не говори за пари,защото може И. да носи записващо устройство,а да говори само за това,което са свършили по преписката.Установено е,че срещата е проведена в 16.30ч в кафене на ул.Е. де Л.” № 11 в гр.Пловдив.Подсъдимата К. започнала да показва на свидетеля различни документи за движението на преписката,после му разяснила,че от 2003г. имало забавени преписки в общината,описала колко трудна била ситуацията и как тя била звъняла за всяко нещо и накрая заключила,че И. имал късмет да познава Т. М..Целта на разговора била да убеди свидетеля в достоверността на информацията представена от М. относно действията във връзка с преписката. В следващите дни подс.М. продължил натиска спрямо св.И..Заявил му,че може парите да се изплащат на „порции” от по 1000 -2000 лева.,а в срещата между двамата проведена на 27.02.2009г. казал,че бил дал 5000 лева на М.,а К. много добре знаела това,защото била взела процент от тях.Свидетелят бил колеблив,изразил неразбиране защо трябва да плаща пари.М. бил ядосан от тази упоритост,разговарял с М.,който казал,че може при среща с И. да му каже,че се е оправил с М.. М. обаче решил да избегне прекия разговор със свидетеля,поради което се свързал същия ден с подс. К.,която да проведе разговора със свидетеля.Установено е от ВДС,че от телефон № 0889998804 в 14.17ч на 27.02.2009г подс.К. провела разговор със св.И..В разговора И. съобщил,че има разногласия с Т. М.,който твърдял,че бил дал 5000 лева по повод преписката му на М.. Тогава подс.К. заявила,че М. й казал да му предаде,че това,което Т. М. му казал,е вярно.В 15.14ч. подсъдимата К. от същия телефонен номер отново се обадила на св.И. и когато последният отговорил,съобщила,че до нея е М. и му дала телефона да разговарят.Подсъдимата К.присъствала на разговора, в който М. казал на свидетеля,че не искат да говорят за пари и че много отдавна се бил оправил с М. И. му напомнил,че при първата им среща М. казал,че нищо няма да се плаща и е поискал само бонбони и уиски.Тогава М. отвърнал,че всъщност се е започвало само първоначално с това.Свидетелят започнал да говори колко пари искал от него М.,като в разговора,М. го уведомил,че става въпрос за не повече от 3000 лева.След това подс.М. отново съобщил на И.,че се е оправил с М.. На л.100 от мотивите въззивният съд е обсъдил показанията на св.А. И. относно контактите на св.И. с подс.К..Подробно е описал както първата среща в сградата на Община Пловдив,така и последващите такива до 27.01.2009г.,по повод предаване на документи от И. и парична сума за издаване на данъчна оценка. В този смисъл приетите от съда фактически обстоятелства относно проведени между двамата „поне два пъти”срещи,преди срещата на 27.01.2009г. почиват на обективните данни по делото. Доводът,че нямало доказателство подкрепящо обвинителната теза,че подс.К. е подпомогнала подсъдимите М. и М. да въведат в заблуждение св.И. също е неоснователен.Доводът е обсъден на л.101 и сл. от мотивите.На срещата на 27.01.2009г./ВДС от звукозапис на л.1-28,том 2/,К. обяснява на св.И.,че в Общината има много залежали преписки още от 2003г.че той не би могъл да се оправи без”тяхна помощ”,че е „хванал последния влак”...че благополучното решаване на преписката се дължи на подс.Москофян и голямата роля на подс.Т. М..Заявеното от нея „Но той С. беше в основата на всичко,кат се наложи някъде да,да говори той...Аз само казвам каква е процедурата”/л.6/28/ и „...късмет че познаваш Т./л.10/28/,”И честно казано аз сама в никакъв случай не можех да се справя,ако не беше Т. ,ааа,всъщност аз бях ...организационно.Кат ми трябва някъде съдействие”/л.16/28/-категорично сочи на умишлени действия с които К. цели да потвърди неверните представи,които М. се опитвал да създаде у св.А. И.,а именно,че положителното решаване на преписката е благодарение на дадения от него подкуп от 5000 лева.На 27.02.2009г. К. се обажда на св.И./л.40/45/том 2/ за да потвърди думите казани от подс.М. пред свидетеля за исканите пари.”На С. съм ги дал и К. много добре знае,щото тя е взела процент от тия пари”/л.7/11/ том 2. При така установените по делото фактически обстоятелства,двете редовни инстанции са обосновали законосъобразен извод относно участието на подс.К. в инкриминираното деяние,прекият умисъл в общата задружна дейност и правната квалификация на извършеното от нея.Правилно е прието,че тя умишлено е направил опит да улесни подсъдимите М. и М. да възбудят у А. И. заблуждение и с това да му причинят имотна вреда в размер на 5 000 лева.Обективно действията на тази подсъдима се състоят в разясняване на св.И. за положените усилия на двамата подсъдими за решаване на имотната преписка-обстоятелства неверни и заблуждаващи.От доказателствата по делото е установено,че разглеждането на преписката и резултата по нея са постигнати по установения в Общината ред,без за това да са били положени каквито и да са усилия от страна на подсъдимите М. и М..Целта на действията й насочени към опит да възбуди заблуждение у свидетеля, е набавянето на имотна облага за тримата подсъдими за каквато говори в разговор с подс.М.. Правилно е прието,че К. е действала при условията на чл.20,ал.4 НК.За инкриминирания период от 27.01.2009г. до 27.02.2009г. действията на подсъдимата са последователни и еднопосочни- подпомага подсъдимите М. и М. да възбудят у свидетеля А. И. невярната представа,че те двамата са изиграли решаваща роля за успешното приключване на имотната преписка.Умишлено и съзнателно е улеснила дейността на двамата подсъдими. Твърдението на подсъдимата К.,че нищо не знаела за исканите пари и това не я интересувало е опровергано от протоколите на ВДС приети по делото.Правилно е прието,че ако това е така,не би се ангажирала да се обажда на св.И. и да му потвърди,че всичко казано от подс.М. е истина.Очевидно е че К. съзнателно се е поставила в услуга на другите двама подсъдими и е изпълнявала техните поръчения.Изводът,че е съзнавала неправомерността на своите действия е съответен на обективните данни по делото.В разговори между нея и подс.М. от 09.01.2009г. /том 3 л.86/385, л.90/385,л.92/385,л.93/385 тя изразява желание за материално облагодетелстване от св.И.: „Ж. само да не ни отиде труда на вятъра,щото/не се разбира” всеки един труд трябва да съ,благата му трябва да се ползват”. Обвинението срещу К. е за това,че е направила опит умишлено да улесни Т. М. и С. М. да възбудят у А. И. заблуждение.Помагаческата й дейност се състои в разясняване на А. И. усилията,които са положили М. и М. за решаване на неговата преписка,каквито усилия не са положени от двамата подсъдими,но чрез невярното внушение у свидетеля се цели той да се разпореди с имуществото си. Всъщност в инкриминирания период подс.К. осъществява дейност,с която прави опит да подпомогне подсъдимите М. и М. да заблудят свидетеля, че те са положили усилия за успешно решаване на имотната му преписка.Целта на тримата е набавяне на имотна облага.В този период подсъдимата К. се опитва да въведе в заблуждение свидетеля че преписката му е решена успешно благодарение на усилията на М. и М.,знаейки че това не отговаря на истината.Преписката е решена по надлежния ред,без каквото й да е съдействие от страна на М. и М. и без да са давани парични суми за това на служители от администрацията.На л.101-103 от мотивите,въззивният съд подробно е изследвал разговорите проведени между подс.К. и останалите подсъдими,както и между нея и св.И. Доводите за допуснати от съдилищата процесуални нарушения, са обсъдени от редовните съдебни инстанции.На л.104 от мотивите съдът е отговорил на довода относно законосъобразността на използваните специални разузнавателни средства за изготвяне на веществените доказателствени средства.Посочил е,че от посочените от защитата липсващи четири телефонни разговори за дата 08.01.2009г., три от тях-проведени в 11.07ч,15.47ч. и 16.22ч./справка на М. в том 1, л.66 от дос.пр./ са отразени във ВДС за СРС/том 2,л.8/45 и том 3 л.55/385.Не е отразено само позвъняване от 16.29 часа,което не е на телефон ползван от подсъдимите и,не е част от предмета на доказване и не е взето предвид като доказателство по делото.Отговорил е още и на възражението,че датата и часа на приключване на изготвяне на протоколите за ВДС за СРС изпреварва датата и часа на тяхното реално изготвяне.Отговорил е на възражението относно сроковете в Закона за СРС за уведомяване ораните по чл.13 и чл.15 от закона при прекратяване ползването на СРС,за изготвяне на ВДС и протоколите за тяхното изготвяне,за докладите по чл.29,ал.7 от ЗСРС.Отговорил е и на довода за предубеденост на участвалите по делото съдебни заседатели,чието утвърждаване било ставало от Общинския съвет,а по делото били разпитвани лица именно от Общинския съвет на гр.Пловдив.Отбелязал е,че общинските съвети не избират съдебните заседатели,а само ги предлагат,като изборът им се решава на общи събрания на окръжните съдилища /Наредба № 2 от 08.01.2008г. за съдебните заседатели/. Относно участието на св.А. Ж. в разследването на досъдебния стадий.Ж. е участвал като поемно лице в няколко протокола за извършени следствени експерименти,което не е забранено от НПК,което означава,че това е процесуално допустимо. Възражението,че в диспозитива на обвинителния акт не била конкретизирана дейността на подс.К.,което довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимата също е неоснователно.Помагаческата дейност на подсъдимата е ясно формулирана-чрез разяснения по отношение на св.А. И. за положените усилия от М. и М. за решаване на имотната преписка. Предвид изложеното,като е потвърдил присъдата по отношение на подс.К.,въззивният съд не е нарушил чл.348,ал.1 т.1 вр.с чл.303,ал.2 и т.2 НПК.Обвинението е доказано и законът е правилно приложен. При извършената проверка касационният състав не установи съдебният акт да е постановен при съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,които да обуславят неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане.В този смисъл не са налице предпоставките за възобновяване на делото,поради което искането на двамата осъдени следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените С. А. М. и В. Г. Т. за възобновяване на внохд №372/2011г по описа на Пловдивския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 116 от 19.04.2011г. и връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: