Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр.София 22.01.2015 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3355/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/ и е образувано по жалби, подадени от И. Т. Ч. – частен съдебен изпълнител с рег. № ***, район на действие Софийски градски съд и от М. на п., против решение на Д. к. на К. на ч. с. и., взето на 25.02.2014 г. по дисциплинарно дело № 27/2013 г. Ч. с. и. (ЧСИ) И. Т. Ч. обжалва решението в частта, с която му е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв. Счита, че Д. к. на К. на ч. с. и. (КЧСИ) била допуснала съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита в дисциплинарното производство, защото се произнесла по искане на министъра на правосъдието, в което не се съдържала правна квалификация на фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената му част, която да може да обуслови ангажиране на дисциплинарна отговорност, а и обстятелствената част на искането било да такава степен неясно, че ограничило правото му на защита в производството и затруднило и предизвикало колебания у дисциплинарния състав; решенето било постановено в нарушение на чл. 67 ЗЧСИ, късното администриране на жалбата на длъжниците срещу негови действия в изпълнително производство не било довело до нарушаване на правата им, те не били лишени от съдебен контрол върху неговите действия; страните в изпълнителното производство изразявали готовност в устна форма да уредят отношенията си доброволно; установеният период на забава в действията му не отговарял на фактите по делото – още на 02.08.2013 г. бил указал жалбата да се израти в СГС, а изпълнението на 10.10.2013 г. било поради забава на служителите в кантората; определеното наказание било явно несправедливо, защото не съответствало на конкретно проявената степен на обществена опасност на нарушението. Иска отмяна на решението, постановено от Д. к. (ДК) на КЧСИ и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално Върховният касационен съд да постанови решение, с което да отхвърли искането на министъра на правосъдието, евентуално да определи по-леко по вид или по размер наказание. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото. М. на п., чрез юрисконсулт Д. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и от своя страна обжалва решението на Д. к. на К. на ч. с. и. в частта на наложеното наказание, като счита, че то е занижено. Изразява становище, че законът бил приложен неточно, като К. отказала да образува дисциплинарно производство срещу ЧСИ И. Т. Ч. за допуснато от него нарушение на етичните правила, а и не отчела дисциплинарното му минало при определяне вида и размера на наложеното наказание. ЧСИ И. Т. Ч. е отговорил, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователна. К. на ч. с. и. не е изразила становище по жалбите. Жалбите са процесуално допустими, като подадени в срок, от легитимни страни, и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт. И в двете жалби се съдържа искане съдът да промени мотивите на обжалваното решение, но по същество – изразено е несъгласие със съображенията на ДК на КЧСИ и искането е за отмяна, съответно изменение на наложеното наказание. По оплакванията срещу решението на Д. к. при К. на ч. с. и.: Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид изложените оплаквания в жалбите, становищата на страните и данните по делото, съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: М. на п. е отправил искане до К. на ч. с. и. за образуване на дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., който забавил необосновано, с шест месеца, изпращането до Софийски градски съд на жалба срещу негови действия, по изпълнително дело № 20127830400565. В искането министърът се е обосновал правно с нарушение на чл. 15 от Наредба № 4/06.02.2006 г. г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители и чл. 46 от Раздел V „Администриране на делата” от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители (ЕКЧСИ). Страните не спорят относно фактите, а те са следните: Длъжниците по изпълнителното дело К. Н. Ч. и К. З. Ч. са подали на 01.04.2013 г. жалба срещу извършено от ЧСИ Ч. изпълнително действие – въвод във владение на недвижим имот. На 08.04.2013 г. взискателят е депозирал писмено възражение срещу жалбата. Делото не е изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Три месеца по-късно, Ч. депозирали жалбата в СГС, който на 01.08.2013 г. я препратил на ЧСИ Ч. за администриране. Върху документите е поставена резолюция от ЧСИ, с дата 02.08.2013 г., за изготвяне на копие от изпълнителното дело и изпращането му, ведно с жалбата, по компетентност на СГС. В действителност, преписката с жалбата на Ч. е изпратена едва на 10.10.2013 г. Д. к. на КЧСИ приела, че с горните действия ЧСИ Ч. е допуснал неоснователно забавяне при администриране до съда на жалба, подадена по реда на чл. 435 ГПК. Направен е извод, че с тези си действия частният съдебен изпълнител е нарушил чл. 15 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, за незабавно изпращане на подадената срещу действията му жалба да съда, заедно с копие от делото, след постъпване на възражението от ответната страна, ако има такова, или след изтичане на срока за възражение. Д. к. посочила още, че деянието съставлява и нарушение на чл. 46 ЕКЧСИ, но едновременното квалифициране и подвеждане на деянието като нарушение и на двете разпоредби щяло да бъде в нарушение на правилото non bis in idem и до неоправдано утежняване дисциплинарната отговорност на ЧСИ. По тези съборажения К. намерила, че искането на министъра «в тази част следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно». За установеното нарушение от ЧСИ Ч. при администриране на жалбата на длъжниците Ч. до Софиски градски съд, му е наложено наказание «глоба» в размер на 400 лв. К. се е аргументирала с това, че от една страна бездействието на Ч., в нарушение на нормативните изисквания, е продължило повече от 6 месеца, но от друга не е причинил вреди на страните по изпълнителното дело, нито е опорочил законосъобразното движение и приключване на изпълнителното производство, а и не бил санкциониран за друго такова нарушение. По касационната жалба на ЧСИ И. Т. Ч.: Същата е неоснователна. Дисциплинарното производство е започнало с разпоредена от министъра на правосъдието проверка, по жалба на К. Ч. и К. Ч., за допуснато забавяне от шест месеца от ЧСИ И. Т. Ч. при администриране на жалбата им по чл. 435 ГПК до компетентния съд. В писмо до ЧСИ Ч., изх. № 94-К-177/05.12.2013 г., МП е изложило подробно оплакванията на Ч., установените по време на проверката факти, както и, че е сезирана ДК на КЧСИ за образуване на дисциплинарното производство. ЧСИ Ч. е дал писмено становище, от което е видно, че е наясно с фактическите твърдения за допусната от него забава при администриране на жалба по чл. 435 ГПК. Искането на министъра на правосъдието, въз основа на което е образувано дисциплинарното производство, е редовно, с ясно очертан предмет. С. на правна квалификация не е условие за редовност, съответно за основателност на искането, а и дисциплинарният орган е този, който, с оглед установените, релевантни обстятелства, прилага относимата правна норма, независимо от становището на страните. Без значение в случая е дали ДК на КЧСИ може да налага дисциплинарно наказание за нарушение на Етичния кодекс на КЧСИ по искане на министъра на правосъдието, защото, независимо дали с бездействието си частният съдебен изпълнител е нарушил етичните правила, в случая, безспорно е нарушил и правни норми, уреждащи задълженията му на ЧСИ. Твърдението на ЧСИ Ч., че страните в изпълнителното производство изразявали готовност в устна форма да уредят отношенията си доброволно, освен че е недоказано, но и няма никакво отношение към задължението му да изпрати в съответния окръжен съд, в случая – в Софиски градски съд, жалбата по чл. 435 ГПК, заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело. Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, преписката се изпраща след изтичане на тридневния срок за възражения на страната, която е получила препис от жалбата по чл. 435 ГПК. Няма съмнение при тълкуването на правната норма, че посоченото действие трябва да се извърши в първия, евентуално следващия работен ден след постъпване на възражението или след изтичане на срока за възражение. Разпоредбата е възроизведена и в чл. 15 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители към ЗЧСИ. В случая ответникът по жалбата на Ч. е подал писмено възражение, постъпило в кантората на частния съдебен изпълнител на 08.04.2013 г. На същия ден, най-късно на следващия, ЧСИ Ч. е трябвало да разпореди и да изпрати преписката по компетентност на Софийски градски съд. Това не е сторено, като няма основателни причини, оправдаващи бездействието на ЧСИ Ч.. Едва след изискване на преписката от съда – три месеца след подаване на жалбата по чл. 435 ГПК, на 02.08.2013 г., ЧСИ Ч. поставил разпореждане за администриране на жалбата, но то е изпълнено след още два месеца – на 10.10.2013 г. Неоснователен е доводът на частния съдебен изпълнител, че няма забава от негова страна, след разпореждането му от 02.08.2013 г., защото негово е задължението да организира, обучи и контролира служителите в кантората. Неизпълнение на разпореждане на частния съдебен изпълнител от негов служител ангажира евентулно отговорността на последния в отношенията му с възложителя, но не освобождава от дисциплинарна отговорност частния съдебен изпълнител за липсата или лошата организация на работата в кантората му, в резултат на което е допуснато нарушение на правна норма, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 67 ЗЧСИ. Нещо повече, в случая ЧСИ Ч. е следвало да прояви изключителна експедитивност, след като вече е бездействал в продължение на три месеца и съдът изрично му е разпоредил да изпрати жалбата с преписката в СГС. Резултатът от жалбата по чл. 435 ГПК и възможността страните в изпълнителното производство да се споразумеят, са обстоятелства, които нямат никакво отношение към изискванията на кодекса и наредбата за администриране на жалбата в срок, нито оправдават забавата в действията на частния съдебен изпълнител. Ангажираността на ЧСИ Ч. в други изпълнителни производства е също без значение за преценката той допуснал ли нарушение на чл. 436, ал. 3 ГПК, съответно чл. 15 от Наредба №4/2006 г., както и за определяне на дисциплинарното наказание - частният съдебен изпълнител сам организира работата си, определя броя на служителите си и разпределя задачите между тях. Неоснователен е доводът в жалбата, че за нарушение на Наредба № 4/2006 г. на ЧСИ не може да се търси дисциплинарна отговорност. Както стана ясно, ЧСИ Ч. той е нарушил чл. 436, ал. 3 ГПК относно сроковете, в които се изпраща жалбата по чл. 435 ГПК, с цялата преписка, на компетентния съд. Без значение е, че в искането на министъра на правосъдието и в решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е цитирана единствено аналогичната разпоредба на чл. 15 от Наредба № 4/2006 г. От друга страна, под неизпълнение на задължения по закон в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ, се имат предвид установените задължения на ЧСИ във всички правни норми, независимо от ранга на нормативния акт. Неоснователно е и оплакването в жалбата на ЧСИ Ч., че определеното му наказание е несъразмерно тежко с оглед допуснатото нарушение. Касае се за съществено задължение на частния съдебен изпълнител, допуснатата от него забава е значителна, предприел е действия едва след жалба на Ч. до съда и изискване на делото от СГС, а дори и след това, съдебното разпореждане е изпълнено след 2 месеца. По жалбата на м. на п.: Както стана ясно от изложеното по-горе, ДК на КЧСИ е била сезирана с искане за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Ч. за едно единствено нарушение – изпращане в съда на жалба по чл. 435 ГПК със шестмесечно закъснение. Неправилно ДК е приела, че е сезирана с искане за налагане на две наказания; броят им не се определя от броя на разпоредбите, които евентуално са нарушени със съответното деяние, а и както стана ясно, квалификацията на нарушението изобщо не е условие за редовност на искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, нито обвързва дисциплинарната комисия и съда в производството по чл. 73 ЗЧСИ. Недопустим, поради това, се явява и диспозитивът в обжалваното решение на ДК на КЧСИ, с който, след като комисията се е произнесла по искането на министъра на правосъдието и е наложила дисциплинарно наказание на ЧСИ Ч., е отказала образуване на дисциплинарно производство по същото искане, за същото деяние. Възможно е едно деяние да нарушава повече от една правна разпоредба и, дори това да е така, търсенето на дисциплинарна или наказателна отговорност, поради нарушение на повече от една разпоредба, не е в нарушение на принципа „Не два пъти за едно и също” (non bis in idem), с който е съобразена и разпоредбата на чл. 71, ал. 7, т. 3 ЗЧСИ. Безспорно, след като някой е дисциплинарно наказан веднъж, не може да бъде наказан втори път, за същото деяние, но не това се цели при искане по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, когато се твърди, че частният съдебен изпълнител, с едно деяние, е нарушил повече от една разпоредба, като се иска да бъде наказан именно за това си деяние. По изложените съображения, в тази част, решението на дисциплинарната комисия следва да бъде обезсилено. Не е нужно връщане на делото за разглеждане на „второто” искане на министъра на правосъдието, доколкото, както стана ясно, искането е едно и по него дисцилинарнонаказващият орган се е произнесъл. Основателно е оплакването в жалбата на м. на п., че тежестта на наложеното наказание не съответства на данните по делото, като дисциплинарната комисия не е взела предвид и дисциплинарното минало на ЧСИ Ч.. В производството пред Върховен касационен съд са представени доказателства – решение № 601/07.07.2009 г. по гр.д. № 348/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 42/16.02.2010 г. по гр.д. № 126/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 286/19.11.2012 г. по гр.д. № 560/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС, от които се установява, че ЧСИ Ч. има и други налагани по-рано дисциплинарни наказания – „порицание” за предприемане на действия срещу трето задължено лице преди взискателят да се е снабдил с изпълнителен лист срещу него, в нарушение на чл. 426, ал. 1 ГПК, и за предприемане на действия по принудително изпълнение без да е изпратено съобщение до АДВ и Н., в нарушение на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 2 ДОПК; „предупреждение за временно лишаване от правоспособност” отново за нарушение на чл. 191, ал. 2 ДОПК, в резултат на което е била осуетена възможността за цялостно реализиране на вземанията на ТД Н. С. по публичните задължения на длъжника; „глоба” в размер от 8000 лв. за възлагане по номинал на безналични акции на длъжника вместо плащане, в нарушение на чл. 516, ал. 6, т. 1 ГПК. Вярно е, че няма данни ЧСИ Ч. да е бил наказван по-рано за допуснато нарушение на чл. 426, ал. 3 ГПК, но установеното по-горе, сочи на допускани от него системни нарушения на задълженията на частния съдебен изпълнител, като явно, с вече наложените наказания, не е била постигната превантивната им цел. От поведението на частния съдебен изпълнител в настоящото производство не се установява и критичност от негова страна към допуснатото виновно и неоснователно бездействие. При тези данни, съставът на Върховния касационен съд намира, че размерът на наложеното наказание „глоба”, в случая, е занижен и, в тази част, обжалваното решение следва да бъде отменено и, вместо това, постановено друго решение, с което размерът на глобата да се определи над средния, предвиден в чл. 68,ал. 1, т. 2 ЗСЧИ. С оглед вида и тежестта на допуснатото нарушение, липсата на негативни последици за жалбоподателите Ч., дисциплинарното минало и отношението на ЧСИ Ч. към извършеното деяние, Върховният касационен съд определя наказание глоба в размер на 6000 лв. ЧСИ И. Т. Ч. следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за юрисконултско възнаграждение в размер на 300 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение на Д. к. на К. на ч. с. и., взето на 25.02.2014 г. по дисциплинарно дело № 27/2013 г. в частта, с която е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ И. Т. Ч. за необосновано забавяне изпращането на жалба, подадена от К. Ч. и К. Ч. от 01.04.2013 г., срещу негови действия, по изпълн. дело № 20127830400565, поради нарушение на чл. 46 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. ОТМЕНЯ решение на Д. к. на К. на ч. с. и., взето на 25.02.2014 г. по дисциплинарно дело № 27/2013 г. в частта, с която размерът на наложеното наказание „глоба” за необосновано забавяне на ЧСИ И. Т. Ч. при изпращане на жалба, подадена от К. Ч. и К. Ч. от 01.04.2013 г., по изпълн. дело № 20127830400565, е определен на 400 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ: ОПРЕДЕЛЯ размер от 6000 лв. на наложеното, с решение от 25.02.2014 г. на ДК на КЧСИ по дисциплинарно дело № 27/2013 г., наказание „глоба” на ЧСИ И. Т. Ч., по искане на м. на п., вх. № 2049/10.12.2013 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., с рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд, адрес на кантората [населено място], [улица], да заплати на М. на п. сумата в размер на 300 лв. – съдебноделоводни разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: