Ключови фрази
Нарушения на валутния режим * процесуални нарушения


Р Е Ш Е Н И Е
№ 31 София, 21 февруари 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 2273 по описа за 2012 година.

С присъда по нохд № 94/11 г. Окръжният съд – гр. Монтана оправдал подсъдимите К. Б. К. и К. С. И. по предявените им обвинения по чл.252, ал.2, във връзка с чл.20, ал.2 (за подс.К.) и по чл.20, ал.4 НК(за подс.И.).
С решение № 80 от 28.06.2012 г. по внохд № 1233/11 г., образувано по протест на прокурора, Апелативният съд – гр. София потвърдил посочената присъда.
Срещу въззивното решение е постъпил касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.София, с който се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК с искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимите по предявените им обвинения. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
Подсъдимите редовно призовани, не се явяват. Защитникът им изразява становище за неоснователност на подадения протест.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

Протестът е основателен.
При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстраними и поради това въззивният съдебен акт следва да се отмени, а делото – върне за ново разглеждане.

Обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК, на плоскостта на предявеното срещу подсъдимите обвинение, не са изяснени надлежно – всестранно, обективно и пълно. Разпитите на голяма част от свидетелите са проведени повърхностно при игнориране на подлежащите на установяване факти, поради което и в тях се разкриват непълноти и неясноти, които не са отстранени от решаващия съд. Не са събрани всички доказателства, не са проверени показанията на редица свидетели, макар да е имало възможност за това.
В мотивите на решението добре е видно, че сам въззивния съд, на ред места, е заявил констатациите си за непълнота на свидетелските показания. Достатъчно е да се посочат съображенията му по оценката на показанията на св.Е. Х. (л.129 от делото), където е очевидно, че е констатирана непълнота в показанията на свидетеля – относно: 1) името на съпругата му, която е идентифицирал само по малко име като К., 2) наличието или не на уговорка за лихва, 3) периода, в който банковата карта е държана от подс.К. и 4) размера на изтеглената от нея сума. САС не предприел необходимото за отстраняването на пропуските при разпита на св.Х., като не се установява да е имало пречка за повторен разпит на последния. Вместо това дължимо процесуално поведение, въззивният съд ползвал доказателствата, изводими от този доказателствен източник за извеждането на факти от кръга на главния.
Данните по делото сочат, че св.Х. е разпитан за първи път от първоинстанционния съд (л.64). Отразеното в протокола за съдебното заседание сочи, че свидетелят не е изяснил, не само обстоятелствата, за които стана дума, но и дори годината през която е взел кредит от подс.К. - посочил само, че това е станало през месец септември, поради което не е ясно на какво се основава изводът на САС, че това се е случило през 2009 г. Безспорно е, че САС е имал възможност да извърши повторен разпит на св.Х., както и такъв на неговата съпруга – доколкото именно банковата карта на последната е била предоставена на подс.К.. Нещо повече, уговорката за лихва в полза на кредитора, може да бъде установена не само като абсолютна величина, но и като разлика между взетите в заем пари и действително върнатите от кредитополучателя. За съставомерността на престъпния състав по чл.252 НК е без значение какъв процент конкретно са уговорили страните и дали тъкмо той е платен, достатъчно е само да се установи, че кредитополучателят е върнал повече и това е договорено между страните по сделката. На тази основа разпитът на съпругата на св.Х. има своето значение за установяване на обстоятелствата по тази, инкриминирана от прокурора сделка - за установяване на данните за банковата карта предоставена на подс.К., времето през което е била у него, обслужващата картата банка и сумите които са постъпвали по нея.
По сходен начин стоят нещата и със сделките със свидетелите Б. Б.,С. К. и Л. Ц..
От друга страна, САС не е дал вяра на показанията на св.Л. Ц., депозирани от него в досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 НПК при съображения, изложени на л.130-131 от делото. Съдът е имал възможност да провери показанията на св.Ц. като направи необходимите справки от Банка Д. относно отпуснатия му по време и размер кредит. Що се отнася до дискредитирането на показанията на св.Ц. и по съображения, основани на субективната преценка на съда относно избора на правилния кредитор, то е повече от недопустимо.
При разглеждане на делото е заличен като свидетел И. Е. Т., последователно и от двете съдебни инстанции, като не е съобразено, че е била налице възможност за приобщаване на дадените от него в досъдебното производство показания (л.45) - по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.4 НПК. Вместо да изясни становището на подсъдимите и защитата им, решаващият съд прибързано се е лишил от възможност да установи обстоятелствата по сделката със св.Т..
При новото разглеждане на делото следва да бъдат изяснени по несъмнен начин обстоятелствата от значение за обективната съставомерност на престъплението – времето, през което са вземани кредити, техния размер, времето през което подс.К. се е разпореждал с чужди банкови карти, постъпленията по последните за същото време, размера на върнатите по този и по друг начин, парични средства.

Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 80 от 28.06.2012 г., постановено по внохд № 1233/11 г. на Апелативния съд – гр. София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: