О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 177 Гр. София, 01.04. 2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 29.01.2020 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 346/2019 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Ш. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3787/12.06.2018 г. по в.гр.д.№ 490/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ–Д въззивен състав, с което е потвърдено решението от 03.08.2016 г. по гр.д.№ 8388/2015 г. на Софийския районен съд, 43 състав за установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземането на Ю. А. Х. за сумата от 21 000 лв. по запис на заповед от 12.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2014 г.; като касаторът е осъден да заплати сторените от последния съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът, при въведено с отговора на исковата молба възражение за наличие на конкретно каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, да разгледа като част от предмета на делото направените във връзка с каузалното правоотношение релативни възражения на ответника /твърди се, че въпросът е решен в противоречие с т.17 от ТР № 4/18.06.2014 на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК/; 2/ Доказва ли се изпълнението на парично задължение с неоспорена от насрещната страна разписка /твърди се противоречие с решение на ВКС по гр.д.№ 3109/2014 г. на I г.о./; 3/ Как се разпределя доказателствената тежест при представена разписка за плащане на претендираното задължение /противоречие с решение на ВКС по гр.д.№ 574/2011 г. на IV г.о./; 4/ При установено само едно задължение за плащане на пари, плащането на длъжника на цялата или част от сумата доказва ли погасяване именно на спорния дълг, независимо, дали кредиторът е направил изрично отдебязване по чл.77 ал.3 ЗЗД /противоречие с решение по гр.д.№ 574/2011 г. на IV г.о./. При условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е формулирани въпросът: 5/ Редовен ли е от външна страна запис на заповед, в който изрично е посочено, че плащането се извършва на предявяване на конкретно лице /предвид нормата на чл.535 т.2 ТЗ/. Доводите за очевидна неправилност на съдебния акт се обосновават с допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – необсъждане на направено в срока по чл.131 ГПК възражение, с каквото съдът е приел, че не е сезиран. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Изразява и становище за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното съдебно решение, съставът на въззивния съд е препратил към мотивите на районния съд, на основание чл.272 ГПК, като в изпълнение на чл.269 изр.2 ГПК е изложил следното: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че записът на заповед от 12.09.2013 г. е редовен от външна страна и предвид настъпване на посочения в него падеж, спорното вземане е изискуемо и ликвидно. Като неоснователно е преценено възражението на ответницата, че вземането не е изискуемо, поради това, че записът на заповед не й е бил предявен за плащане. На следващо място съдът се е позовал на т.17 от ТР № 4/18.06.2014 на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК и е приел, че ищецът не е длъжен да сочи и доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовен и действителен запис на заповед, както е в конкретния случай. В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че между нея и ищеца не съществува валидно и действително каузално правоотношение, което да обоснове личната му претенция от 21 000 лв., като не е получавала суми или вещи от ищеца, нито е обезпечавала валидни и действителни правоотношения между трети лица, срещу които да се търси исканото плащане. Едва в първото проведено съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е заявил, че споразумението от 12.09.2013 г., подписано между ВИ ДЖИ ЕС ДИЗАЙН ЕООД и В. Ш. от една страна като заематели и ищеца – като заемодател, с който е поето от първите задължение за връщане на сумата от 21 000 лв. на три вноски, представлява каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед. Тъй като това възражение е направено след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок по чл.133 ГПК, въззивният съд е намерил, че няма задължение да го изследва. В рамките на исковото производство ответницата не е установила при условията на главно и пълно доказване наведените от нея твърдения за опорочаване на волята й при подписването на записа на заповед. Следователно, правилно първата инстанция е приела възраженията срещу действителността на ценната книга /които са били подробно разгледани/ за неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения: Не се доказват предпоставките на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касационен контрол, доколкото твърдяната очевидна неправилност не е установима от съдържанието на съдебния акт на въззивната инстанция, а за проверката на оплакванията следва да се преценяват материалите по делото, което съвпада с проверката на основанията по чл.281 т.3 ГПК и е недопустимо да се извършва в етапа по селектиране на касационните жалби. Не се доказват и основанията на чл.280 ал.1 ГПК, поради следното: Въпросите, формулирани от касатора, не удовлетворяват общия селективен критерий на посочената правна норма, защото не се обусловили решаващата правна воля на съда и следователно - изхода от спора. Въззивният съд не е обсъждал каузалното правоотношение /респ. неговото възникване и погасяване/, тъй като е приел, че същото не е част от отговора на исковата молба и не е надлежно въведено в предмета на спора. По тази причина не са изложени мотиви и относно разписката, която според касатора доказва изплащането на задължението по договора за заем. Липсва изрично обсъждане от въззивния съд и на последния формулиран въпрос /свързан с твърдението за наличие на условие за плащане в нарушение на чл.535 т.2 ТЗ – менителничният ефект да бъде предявен от конкретно лице/. Първата инстанция обаче е приела, че не става въпрос за поставяне на условие за извършване на плащането, а единствено е посочено лицето – поемател по записа на заповед. В случая въпросът е фактически обусловен от текста на документа и неговата интерпретация, поради което и на това основание не отговаря на изискването да представлява материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. Липсата на формулиран правен въпрос, съответстващ на законовите условия, освобождава касационния съд от извършването на преценка относно допълнителните селективни критерии на т.1 и т.3 от чл.280 ал.1 ГПК, в този смисъл са и указанията, дадени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3787 от 12.06.2018 г. по в.гр.д.№ 490/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ–Д въззивен състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: