Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 231   гр. София, 25.05.2010 год.   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1229 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на Н. А. М. , чрез а. Р. Р. , за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 5276/2007 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставено в сила въззивното решение от 27.07.2007 год. по гр. д. № 80/2006 год. на Софийски градски съд. С него, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от молителката против Ц. А. В. от гр. С. иск за предаване, на основание чл. 108 ЗС, владението върху ½ ид. ч. от апартамент № 23, намиращ се в гр. С., ул. „. дол”, № 5* ет. 3 в пететажната жилищна сграда – бл. 1, вх. „Б”, построена в УПИ Х-431а, 432б в кв. 288 по плана на гр. С., м. „Б” със застроена площ 95.63 кв. м., заедно с принадлежащите му ид. ч. от общите части на сградата. В частта, с която е отхвърлен иска за другата ½ ид. ч. от имота, първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд. Посоченото в молбата основание за отмяна на влязлото в сила решение е чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителката се позовава на постановени преди решението, чиято отмяна се иска, други такива: - по гр. д. № 1337/2003 год. на ВКС, ІV г. о., с което са осъдени ответниците, между които и А. М. , да й предадат владението върху ½ ид. ч. от парцела, в който е построен спорния апартамент, като не е зачел вещнопрехвърлителното действие на сделката, предмет на нот. акт № 101/93 год., с което ответниците по този иск са се разпоредили с чужд имот. В атакуваното с настоящата молба за отмяна съдът е приел, че А. М. е запазил за себе си правото на строеж на апартамент № 23 и гараж № 9, със същия договор, обективиран в нот. акт № 101/93 год., и въз основа на този факт е приел, че от 1993 год. до датата на разпореждането с апартамента през 2004 год. е осъществявал давностно владение, в резултат на което е признат за собственик на този апартамент. - по гр. д. № 1777/2005 год. на Софийски районен съд е осъден П. Т. да й предаде владението на апартамент № 34, находящ се в същата жилищна сграда. Молителката поддържа, че е налице идентитет на основанието и петитума на предявения по това дело иск и този, предмет на атакуваното решение, като различието касае само обекта. - по гр. д. № 1789/2006 год. на Софийски градски съд, потвърдено с решение на ВКС по гр. д. № 4669/2007 год. страните са едни и същи, като ответинкът А. М. е осъден да й предаде владението върху гараж № 20 в същата жилищна сграда. Молителката счита, че влезлите в сила решения по цитираните дела противоречат на решението, чиято отмяна иска, и поради наличието на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК моли то да бъде отменено. Ответникът по молбата Ц. В. , чрез адв. Ел. Т. , оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК, от легитимирана страна и против влязло в сила решение, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК законът е предвидил преди решението, чиято отмяна се иска на това основание, да е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, както и то да е между същите страни, за същото искане и на същото основание. Тази възможност за защита е предвидена от законодателя за случаите, при които въпреки забраната при висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане да се заведе ново дело /чл. 126, ал. 1 ГПК/,вследствие на което се стигне до постановяване на две противоречиви влезли в сила решения, както и когато при наличие на влязло в сила решение по спора, въпреки забраната същият да се пререшава – чл. 299, ал. 1 ГПК, се постанови противоречиво решение по нов иск. Общото е наличието на противоречиви влезли в сила решения, постановени в две отделни производства, идентични по предмет и страни, с които спорът е разрешен по противоречив начин. Хипотезата в настоящия случай не е такава. Производството по иска, по който е постановено цитираното решение № 1* от 22.10.2004 год. по гр. д. № 1337/2003 год. на ВКС е със страни – ищец - настоящата молителка, и ответници – наследниците на прехвърлителките й по нот. акт от 1984 год., между които и А. М. Предмет на спора е собствеността върху имота, придобит от нея по договора от 1984 год., на който същата е основавала твърдението си, че е негов собственик, а искането й е било за признаването на това нейно право и ревандикацията на имота от ответниците. С влязлото в сила решение по това дело настоящата молителка е призната за собственик на ½ ид. ч. от парцел **** – 431а, 432б в кв. 288 по плана на гр. С. и ответниците са осъдени да й предадат владението върху този имот. По настоящето дело, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, страните са различни – ответник е Ц. А. В., а предметът на делото е ревандикацията на построения в имота апартамент, придобит от него чрез разпоредителна сделка на А. М. Основанието, на което настоящата молителка, ищца в това производство е поддържала да е собственик на този имот, е приращението, с оглед собствеността й върху ½ ид. ч. от недвижимия имот. Следователно, постановените две влезли в сила решения не са противоречиви, тъй като разрешават различни правни спорове, по които молителката е ищец – по първото дело ревандикация на недвижимия имот от наследниците на нейните прехвърлителки, а по второто – на един от обектите в построената в парцела сграда, на основание приращението, т. е. при различни правопораждащи факти. Във второто производство съдът е обсъждал наличието на влязлото в сила решение по гр. д. № 1337/2003 год. на ВКС, като е обосновал извода си на основание възражението на ответника за придобивна давност в периода от 1993 год. до разпореждането през 2004 год., установено от събраните доказателства, а не на вещнопрехвърлително действие на сделката, предмет на нот. акт № 101/93 год. Затова и съображенията в мотивите на предходното решение на ВКС в тази насока не са в противоречие с приетото в това, чиято отмяна се иска в настоящето производство. Не е налице поддържаното основание за отмяна и с другите две влезли в сила решения, с които са уважени ревандикационните искове на настоящата молителкта против други ответници – П. Т. И. , респ. Александър И. М. и С. И. Й. , за други обекти в жилищната сграда, построена в спорния имот – апартамент № 34, респ. гараж № 2*ъображенията за този извод са вече изложените такива за липса на идентичност на делата по предмет и страни, а за такива, постановени по различни правни спорове на настоящата молителка. Поради това и постановените по тях съдебни актове не са по дела, идентични по страни, искане и основание, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, за да е налице основание за отмяна на неправилно решение. Подадената на това основание молба следва да се остави без уважение, а с оглед този изход молителката следва да заплати на ответника Ц направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. А. М. от гр. С., чрез адв. Р. Р. , за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 1* от 27.01.2009 год. по гр. д. № 5276/2007 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставено в сила решение от 27.07.2007 год. по гр. д. № 80/2006 год. на Софийски градски съд. Осъжда Н. А. М. да заплати на Ц. А. В. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.