Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
условно осъждане * цели на наказанието * съвкупление с малолетно лице

№ 181

София, 20 май 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА

СЕВДАЛИН МАВРОВ

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Искра Чобанова

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 155/2009 година.

Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимите А. А. Д. и Р. П. К. и саморъчна жалба от последния против решение № 307 от 05.01.2009 год. по внохд № 591/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата от защитника като основание за проверка на въззивното решение е посочено, че наказанието на Д. в определения му размер е завишено, а по начин на изпълнение и явно несправедливо.

По отношение на К. защитникът излага довод за незаконосъобразност в гражданската част на решението, тъй като присъдените обезщетения на пострадалите, за причинените им от деянието неимуществени вреди, не са съобразени с приноса им в настъпилите общественоопасни последици. Съобразно оплакванията се правят искания за изменяване на обжалвания съдебен акт в наказателната и гражданската част в благоприятна за подсъдимите насока.

В саморъчната жалба на К. оплакването за явна несправедливост не е подкрепено с конкретни доводи.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимите поддържа касационната им жалба по изложеното в нея основание.

Гражданските ищци и частни обвинители, както и повереникът им, редовно призовани, не се явяват.

Прокурорът даде заключение, че касационната жалба на двамата подсъдими е неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 80 от 17.10.2008 год. по нохд № 521/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд, двамата подсъдими са признати за виновни в това, че:

1.1. При условията на продължавано престъпление в гр. П., на неустановена дата в края на 2007 год. и на 20.01.2008 год. Р. П. К. се е съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст З. А. М. от ДОД ЛРГ “Павел Бобеков”-гр. Панагюрище, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1,т. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода;

1.2. Подсъдимият Р. П. К. е признат за виновен в извършени в периода от време-края на 2007 год. три отделни деяния по чл. 149, ал. 5, т. 1, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1 НК по отношение на малолетните З. А. М., Н. С. М. и Т. Я. А., а по отношение на последната и при условията на продължавано престъпление на 19.01.2008 год., 25.01.2008 год. и 29.01.2008 год., като К. е блудствал с повече от две малолетни лица, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден за всяко от престъпленията на по четири години и единадесет месеца лишаване от свобода., като му е бил определен първоначален “Общ” режим за изтърпяване на наказанията.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил на К. едно общо най-тежко наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с две години и пет месеца, като по този начин определил на подсъдимия за наказание от седем години и четири месеца лишаване от свобода, за което съобразно чл. 47, ал. 1, б.”а” от ЗИН определил първоначален “Строг” режим за изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, считано от 06.02.2008 год. по взетата му мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

2.1. Подсъдимият А. А. Д. е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в края на 2007 год. в гр. П., е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст Н. С. М. от ДОД ЛРГ “Павел Бобеков”-гр. Панагюрище, поради което и на основание чл. 149, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода;

2.2. На 11.01.2008 год. в гр. П. се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст З. А. М. от ДОД ЛРГ “Павел Бобеков”-гр. Панагюрище, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и единадесет месеца лишаване от свобода;

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил на Д. едно общо най-тежко наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода, като му определил първоначален “Общ” режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, считано от 12.09.2008 год. по взетата му мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Подсъдимият Р. К. е осъден да заплати на З. А. М., чрез нейната майка и законна представителка А. С. М. сумата от 10000лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на извършените спрямо личността й две деяния; на Н. С. М., чрез нейната майка и законна представителка Д. З. М. , представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието спрямо личността й и на Т. Я. А., чрез майка й и законна представителка З. Х. А. -обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието спрямо личността й, ведно със законната лихва, считано от деня на уврежданията, а на държавата-дължимата такса върху уважените граждански искове.

Подсъдимият А. Д. е осъден да заплати на З. А. М., чрез нейната майка и законна представителка А. С. М. сумата от 10000лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на извършеното спрямо личността й деяние, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, както и на Н. С. М., чрез нейната майка и законна представителка Д. З. М. , представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието спрямо нея, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, а на държавата-дължимата такса върху уважените размери на гражданските искове.

По реда на чл. 301, ал. 1, т.т. 11 и 12 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които присъдил съразмерно в тежест на подсъдимите.

С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, както следва:

Извършените от подсъдимия Р. П. К. блудствени действия по отношение на З. А. М., Н. С. М. и Т. Я. А., са преквалифицирани като едно престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК, във вр. чл. 26, ал. 1 НК /само по отношение на А. /, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода.

Присъдата е изменена и в частта по приложение на чл. 24 НК, като увеличеното от първоинстанционния съд по този ред наказание на К. е било намалено, като въззивният съд му е определил за изтърпяване наказание от пет години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален “Строг” режим.

Присъдата е изменена и в гражданската част, като:

-размерът на присъдените за заплащане от Р. К. обезщетения, съответно на Т. Я. А. чрез майка й и законна представителка З. Х. А. е намалено от 10000лв. на девет хиляди лева; на Н. С. М., чрез нейната майка и законна представителка Д. З. М. от 10000лв. е намалено на три хиляди лева;

-размерът на присъдените за заплащане от А. Д. обезщетения, съответно на З. А. М., чрез нейната майка и законна представителка А. С. М. от 10000лв. са намалени на четири хиляди лева, а на Н. С. М., чрез нейната майка и законна представителка Д. З. М. от 10000лв. са намалени на три хиляди лева, като исковете до първоначалния предявен размер са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В съответствие с изменението на присъдата в гражданската част, са коригирани и държавните такси, които подсъдимите следва да заплатят на държавата върху размера на уважените искове.

В останалата част присъдата е потвърдена.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимите за неоснователни.

Основанието за явна несправедливост в саморъчно написаната касационната жалба на К. не е подкрепено с конкретни доводи. Такива не се излагат и в съдебното заседание. В случая, в правомощията на настоящият касационен състав е да извърши проверка по твърдяното основание и да реагира, доколкото не са спазени разпоредбите на чл. 348, ал. 5, т.т. 1 и 2 НПК, но при проверката на въззивното решение нарушения от тази категория не бяха установени. Затова, по този довод, жалбата на К. е неоснователна.

Доводът на защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д наказание е неоснователен.

Наказанията на К. и Д. , наложени за всяко от престъпленията и общите най-тежки наказания, за съвкупностите от престъпления, определени от първоинстанционния съд по реда на чл. 23, ал. 1 НК са при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, във връзка с проведеното от първоинстанционния съд диференцирано производство по чл. 371, т. 2 НПК и обвързващите го предписания по чл. 373, ал. 2 НПК.

Всяко от наказанията за отделните престъпления са малко под минимума, предвиден като санкция в състава на престъпленията по чл. 149, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 НК-за Д. и по чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 151, ал. 1 НК-за К.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 5 НПК за изменяване на обжалвания съдебен акт е налице само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост изменяването му, макар то да е определено в рамките на закона. В случая, такова несъответствие, въззивният съд не е допуснал, при извършената корекция на обжалваната пред него присъда.

От мотивите на въззивното решение е видно, че съдът е дал отговор, защо не счита наложените отделни, както и определеното общо наказание на подсъдимия Д за несправедливо, не само по отношение на определения му размер, но и по начина на изпълнение.

Изложени са съображения, че макар да са налице две от материалноправните предпоставки за приложението на т.н. «условно осъждане», /размерът на определеното му наказание е до три години лишаване от свобода и не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода/, той следва да изтърпи ефективно наказанието, тъй като по друг начин не биха се постигнали целите на чл. 36 НК.

Тези изводи споделя и настоящият касационен състав, който намира, че, естеството на извършените от Д. престъпления, свързани с висока степен на морална укоримост и насочени към малолетни лица, настанени в дом за отглеждане на деца лишени от родителски грижи, са обстоятелства, сочещи за необходимостта от изолирането му от обществото в съответно пенитенциарно заведение, където той ще бъде поправен и превъзпитан към спазването на закона.

Неоснователна е жалбата на касатора К. и спрямо гражданската част на въззивното решение.

Гражданската му отговорност е ангажирана от първоинстанционния съд аргументирано и изчерпателно по основанието на чл. 52 от ЗЗД, като са изложени съображения по отделно извършените от него деяния, за настъпилите във всеки отделен случай неимуществени вреди и това, че вторите са функция от първите, т.е. налице са елементите за присъждане обезщетение на деликтно основание, искано от ищците за причинените им неимуществени вреди от непозволено увреждане. В пълна степен въззивният съд е изпълнил задължението си и да провери справедливостта на присъдените обезщетения по размер и съответно ги е намалил, като е изложил в тази насока подробни съображения, които настоящият състав споделя.

Ето защо, касационните жалби на подсъдимите следва да се оставят без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 307 от 05.01.2009 год. по внохд № 591/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: