Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 25.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 7420 /2014 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 139 от 13.03.2015 г.. по касационна жалба на ЕТ-„С. П.” ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма] ЕИК[ЕИК] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 915 от 19.05.2014г. по гр.д.№ 3375/2013г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част с която е потвърдено решение № 559/15.07.2013г. по гр.д.№ 1150/2011г. на РС-Карлово в частта, с която е признато за установено по отношение на тях, че Г. Ж. Г. и Т. В. М. са собственици на дворно място с площ 8 500 кв.м., попадащо в регулацията на [населено място], кв. 18, съставляващо имоти с план. №№ 2161, 3469, 2160 по плана на града, действащ към 1997 г., при граници: от изток имот пл. № 3468, от юг имот пл. № 2159, от запад дере „Меден дол” и от север – общински имот, който имот по регулационния план на града от 1999 г. е с обща площ от 4 800 кв.м., съставляващ имоти план. №№ 2159, 2160 и 3469, за които са били отредени парцели ІV – 2159, V – 2159, VІ – 2160, VІІ – 2160, VІІІ – 2160, ІХ – 2160, Х – 2160, ХІІІ – 2160, ХІV – 2160 в кв. 18 и парцели ХХVІ – 3469 и ХХVІІ -3469 в кв. 17 и са осъдени касаторите да отстъпят собствеността и предадат владението върху тези имоти на ищците. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса „допустимо ли е преобредателите на недвижим имот, придобили собствеността въз основа на възмездна сделка с ищеца по време на висящ процес да придобият собствеността върху процесния имот по давностно владение в случай че иска на техния праводател е отхвърлен” поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, представена от касаторите – Р № 401/12.01.2012. по гр.д.№ 895/2010г. І гр.о., постановено по чл. 290 ГПК. В касационната жалба доводите, свързани с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване са свързани с тона, че докато трае производството с ищец – праводателя на касаторите, ответниците не са предприели действия, с които да прекъснат течението на давността в тяхна полза, а с отхвърляне на иска е заличено както прекъсването, така и спирането на течението на давността. По този въпрос се твърди неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 115 и чл. 116 ЗЗД и за необоснованост. Ответниците по касация оспорват жалбата, включително и в частта, с която се прави оплакване за неправилност на решението в частта му за недоказаност на възражението за изтекла придобивна давност. Навеждат се доводи, че докато е траял процеса по предходното дело, с което касаторите като правоприемници са обвързани, че давността е била спряна и с отхвърлянето на иска на ищеца [фирма] спирането не се заличава с обратно действие, Считат, че докато е траял предходния процес, те не са могли да предявят иск за установяване на правото си на собственост, с който да прекъснат течението на давността, а срещу този, който не може да защити правото си, давност не тече. По същество се възразява, че касаторите не са доказали придобиване по давност. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По предявения иск е установено следното: С решение № 01117/13.02.1995 г. на ПК – [населено място], т.5 е реституиран в реални граници на наследници на П. Н. К. нива от 8,5 дка в местността „Бяла река”. Правото на собственост е доказано с н.а. № 41/1935г., а решението е издадено след проведен пряк съдебен контрол с решение по дело № 1617/1994г. на Карловски РС. Въз основа на решение № 01117/13.02.1995 г. на ПК–гр. К., т.5, наследниците на П. К.: Н. П. К., Х. К. С., Д. К. С., са признати за собственици с № 183, том І, н.д. № 364/1995 г. на Карловски РС на възстановения им земеделски имот от 8,5 дка. при квоти ½ ид.ч. за първата и по ¼ ид.ч. за другите двама. Те продават 7/12 ид.ч. на Ж. Г. Г. по време на брака му с А. Р. Г. с н.а. № 194, том І, н.д. 403/1995 г. на КРС, а останалите 5/12 ид.ч. продават на ЕТ В. И. М.. с фирма „О. – В. М.”. Ищецът Г. Ж. Г. придобива по дарение от Ж. и А. Г. техните 7/12 ид.ч. с н.а. № 88,т.ІІІ/14.05.1997г., а ЕТ В. М.. и съпругата му Р. М. даряват своите 5/12 ид.ч. на ищцата Т. В. М. с н.а № 75/02.06.1997 г. т. ІІ/1997 г. на РС – Карлово. С влязло в сила на 06.04.2009 г. решение от 02.04.2001 г. по гр.д. № 3500/1999 г. на Окръжен съд – [населено място] е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] положителен установителен иск за собственост на процесните имоти - дворно място от 4 800 кв.м., съставляващо имоти пл. №№ 2159, 2160 и 3469, за които са били отредени парцели ІV – 2159, V – 2159, VІ – 2160, VІІ – 2160, ІХ – 2160, Х – 2160, ХІІІ – 2160, ХІV – 2160 в кв. 18 и парцели ХХVІ – 3469 и ХХVІІ -3469 в кв. 17/. Ответници по този иск са Г. Ж. Г., В. И. М., ЕТ-О.-В М., Н. П. М., Х. К. С. и Д. К. С.. Ищците по настоящото дело са Г. Ж. Г. и Т. В. М. – частен правоприемник на В.М., в качеството му на ЕТ. Прието е, че ищецът [фирма] не се легитимира като собственик на наведеното от него придобивно основани чл 17а от ЗППДОП /отм/. Макар да е предявен само положителен установителен иск, в мотивите на решението е обсъдено че не са били налице пречки по смисъла на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 10б от ЗСПЗЗ за реституция по ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ответниците – ищци по настоящото дело. В хода на производството по приключилото гр.д. № 3500/1999 г. [фирма] – [населено място] продава с н.а. 133/30.06.2000 г., том ІІ, н.д. № 384/2000 г. на АВ – СВ – [населено място] на касатора – ответник по настоящия иск ЕТ „С. П.„ – [населено място] дворно место с площ 4409 кв.м. ведно с построените в него сгради „стара площадка” при описани съседи, което включва: дворно место от 380 кв.м., съставляващо имот 2159, за който е отреден парцел ІV-2159 от кв. 18, ведно с построената в него масивна сграда, дворно место от 460 кв.м., ведно с построените в него сгради, за което е отреден парцел V-2159 от кв. 18, имот 2160, за който са отреден парцел VІ с площ 288 кв.м., парцел VІІ /без посочена площ/, парцел VІІІ с площ 355 кв.м. и парцел ІХ с площ 345 кв.м. и парцел Х с площ 280 кв.м. парцел ХІІІ с площ 590 кв.м., парцел ХІV с площ 290 кв.м. и имот 3469, за който е отреден парцел ХХVІ от кв. 17 с площ 420 кв.м. и парцел ХХVІІ от кв.17, чиято площ не е посочена. Преобредателят ЕТ „С. П.„ – [населено място] продава на другия ответник по иска [фирма] – [населено място] с н. а. № 71/07.05.2001 г., том ІІІ, д. № 509/2001 г. на СВ празно место с площ 870 кв.м., съставляващо парцел Х-2160 от кв. 18. На [фирма] ЕГ-С. П. продава с нот. акт № 22/28.11.2001 г., том VІІІ, д. № 1534/2001 г. на СВ дворно место с площ 3152 кв.м.- промишлен терен, съставляващ парцел ІV-2159 от кв. 18, парцел V-2159 с площ 460 кв.м., парцел VІ-2160 от кв. 18 с площ 465 кв.м., парцел VІІ-2160 с площ 288 кв.м., парцел ІХ-345 кв. 18 с площ 345 кв.м., парцел ХІV от кв. 18 с площ 290 кв.м. парцел ХХVІ от кв. 17, отреден за част от имот 3469 с площ 536 кв.м., парцел ХХVІІ-3469 от кв. 17 с площ 420 кв.м., а с н.а. № 110/28.05.2002 г., том ІV, д. № 762/2002 г. на СВ му продава и незастроено место от 355 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-2160 от кв. 18. На 25.04.2002г. с н.а. № 85,т.ІІ/2002г. на нотариус Н. ЕС-2001-К.” О. продава на СД „Б. и Ц.-П. 82 с-ие парцели ІV-2159, V-2159 и 148/465 ид.ч. от парцел VІ-2160, а събирателното дружество-преобретател продава с н.а. № 26,т.ІV/ 28.09.2004г. УПИ VІ-2159 на ЕТ С. М.. Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на ответниците, че влязлото в сила решение не ги обвързва и спрямо тях ищците отново следва да провеждат пълно и главно доказване на собствеността си. Въззивният съд е приел, че на основание чл. 226 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК / чл. 121 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК /отм/. влязлото в сила решение е задължително и обвързва и правоприемниците, придобили права в хода на производството, сега ответниците по иска по настоящото дело. На основание чл. 298 ал.ал.1 и 2 и чл. 299 ал. 1 от ГПК, съдът е приел, че в отношенията между страните спорът кому принадлежи правото на собственост върху имота е разрешен със сила на пресъдено нещо и този въпрос не следва да се пререшава. Затова не са обсъждани възраженията на ответниците, касаещи земеделската реституция. По формулираните въпроси във връзка с тези изводи на съда, не е допуснато касационно обжалване по съображенията, изложени в определението по чл. 288 ГПК. За да допусне касационно обжалване, настоящата инстанция е съобразила мотива на въззивната инстанция, че е неоснователно възражението на ответниците по настоящия спор за изтекла в тяхна полза придобивна давност предвид воденото предходно дело от праводателя им [фирма] /като ищец/ и праводателите на ищците по настоящия спор, като ответници по разрешения със сила на пресъдено нещо спор. По отговора на поставения въпрос: С решение № 401/12.01.2012г. по гр.д.№ 895/2010г. на ВКС І гр.о., чрез което е обосновано допускането до касация, е прието, че давността се прекъсва с предявяване на установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, ако той се е позовал на придобивна давност по аргумент от чл.116, б.”б” ЗЗД във вр.с чл.84 ЗС. Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.115 ,б.”ж” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу владелеца на имота и този иск е уважен. Настоящия състав споделя напълно тази съдебна практика. По поставения правен въпрос, посочва и следното: С отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост със сила на пресъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ищеца не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобиване правото на собственост, които не са били предявени с исковата молба. Това е така защото решението влиза в сила само между страните и техните правоприемници, придобили права в хода на процеса на предявеното основание и искане – чл. 298, ал.1 и ал.2 ГПК. С предявяване на иск се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота – чл. 116, ал.1 б. „б” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Не се прекъсва обаче давността на другите владелци, които не са ответници. Не се прекъсна и владението на ищеца, респективно на правоприемниците му, защото ищецът не може да прекъсне собствената си давност, респективно давността, която е започнала да тече в полза на „правоприемниците му”, на които е предал владението. Същевременно влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителният установителен иска за собственост, респективно ревандикационен иск, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответника е собственик на имота, предмет на спора. Обстоятелството, че предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото право, има отношение само за правилата за доказване в процеса. Силата на пресъдено нещо обаче се формира само по конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане. Затова с отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на пресъдено нещо, че ищеца не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответника /за разлика от отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответника е собственик, а при уважаване – че не е/. Докато трае процес по предявения положителен установителе и ревандикационен иск няма пречка ответника да предяви насрещен иск за установяване на неговото право на собственост и така да прекъсне течението на давността на ищеца, ако този иск бъде уважен. Съгласно чл. 115 б. „ж” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС докато трае съдебния процес за спорното вещно право течението на давността е спряно, но се спира давността на ответника, защото както вече се посочи, ищеца не може да прекъсне собствената си давност. Затова ако иска бъде отхвърлен, с обратна сила се заличава прекъсването на течението на давността – чл. 116, ал.1 б. „б” ЗЗД., а това означава и спирането на течението, защото решението по иск за собственост установява, респективно отрича твърдяното вещно право с обратно действие /а не от влизане на решението в сила/. При отхвърляне на иска, тъй като не е установено притежание на твърдяното право, с обратна сила се заличават всички правни последици от предявения иск – както прекъсване на давността, така и спирането й.. По касационната жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване. Ответниците ЕТ-„С. П.”, [фирма], и [фирма] са заявили възражение за придобиване по давност на процесните имоти още с отговора на исковата молба / л.23 от гр.д.№ 11/50/2011г. / Посочили са, че ги владеят от първоначалната продажба от Българска роза” АД, а следващите преобретатели са присъединили своята давност към тази на ЕТ-С. П.. По отношение ответника по иска [фирма], производството е прекратено с първоинстанционното решение. и в тази част то е влязло в сила. На 25.04.2002г с н.а. № 85,т.ІІ/2002г. на нотариус Н. ЕС-2001-К.” О. продава на СД „Б. и Ц.-П. 82 с-ие парцели ІV-2159, V-2159 и 148/465 ид.ч. от УПИ VІ-2159. С н.а. № 26,т.ІV/ 28.09.2004г. това събирателно дружество продава на ЕТ С. М. тези имоти. С първоинстанционното решение е уважен осъдителния иск по чл. 108 ЗС против ЕТ-С. М.. Тя не е обжалвала решението на РС и по отношение на нея то е влязло в сила. От данните по делото се установява, че [фирма] – [населено място] продава на ЕТ „С. П.„ – [населено място] процесните имоти с н.а. 133/30.06.2000 г., том ІІ, н.д. № 384/2000 г. Към този момент е било висящо гр.д.№ 3500/1995г., но по него ищеца не се е позовавал на придоибвна давност и това основание не е преклудирано за правоприемниците му. Те са обвързани от решението само по иска, по който то е постановено – на предявеното основание и искане. Съобразно отговора на поставения въпрос, докато е траяло приключилото дело по предявения от [фирма] положителен установителен иск за собственост, придобивната давност на ищеца по него и на „правоприемниците” му не е прекъсната. А следователно не е и спряно течението й, защото ищецът не може да прекъсне и спре собствената си давност и тази на правоприемниците си в отношенията с трети лица, а и защото иска не е предявен против владелците. /като правоприемници те са обвързани от решението само по иска на предявеното основание/ Ответниците по приключилото дело – ищци по настоящото не са прекъснали владението на „преобретателите” от [фирма] с някой от способите, предвидени в чл. 116 ЗЗД,. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 18.07.2011г. Така от първоначалната сделка между [фирма] и ЕГ-С. П. е изминал период, по дълъг от 10 години. С извършените от него сделки на разпореждане, той е демонстрирал, че се счита собственик, както и купувачите по тези сделки. В исковата молба, ищците посочват, че ответниците владеят спорните имоти и ги ползват, а в първото съдебно заседание на 23.02.2012г. е обявено за безспорно между страните, че ЕС-2001” О. владее имотите, които е „купил” с нот. акт № 22/28.11.2001 г., том VІІІ, д. № 1534/2001 г. на АВ и с н.а. № 110/28.05.2002 г., том ІV, д. № 762/2002 г. на АВ – частта от имот 2160 и целия 3469, а Б. – ГАЗ „ О. – [населено място] – 870 кв.м. от имот 2160. / н. а. № 71/07.05.2001 г., том ІІІ, д. № 509/2001 г. на АВ – СВ/. В тоя смисъл са и показанията на св. И. М.. Без значение за оригинерното придобиване при недобросъвестно владение е че Българска роза” АД не е била собственик, тъй като при този способ не е необходимо праводаване и че не е била вписана исковата молба, каквото изискване през 1995г. за исковите молби по петиторните искове не е имало. За периода, за който е упражнявано владение – 30.06.2000г. - 18.07.2011г. имота вече е бил възстановен на ищците, т.е. не е бил държавна собственост и не е имало пречка да бъде придобит по давност. Обстоятелството, че решението е влязло в сила по отношение на една от ответниците ЕТ-С. М. не променя този извод, тъй като това не е признание правата на ищеца, а дори да бе, ответниците по иска са обикновени другари и процесуалното поведение на един от тях не влияе върху правата на другите ответници. Предвид основателността на правопреклудиращото възражение на ЕТ-„С. П.”, [фирма], и [фирма] за придобиване по давност, следва да се отхвърли иск на ищците за имотите, предмет на прехвърлителните сделки, за които е признато за безспорно, че ответниците ги владеят. Решението, с което иска е уважен за тези имоти е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 115 б. „ж” и чл. 116 б. ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС и ще се отмени, като вместо това предявения иск следва да се отхвърли. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях, посочени в списъка по чл. 80 ГПК доказани деловодни разноски в размер на 3163 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 915 от 19.05.2014г. по гр.д.№ 3375/2013г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част с която е потвърдено решение № 559/15.07.2013г. по гр.д.№ 1150/2011г. на РС-Карлово в частта, с която е признато за установено по отношение на ЕТ-„С. П.” ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма] ЕИК ЕИК[ЕИК], че Г. Ж. Г. и Т. В. М. са собственици на дворно място с площ 8 500 кв.м., попадащо в регулацията на [населено място], кв. 18, съставляващо имоти с план. №№ 2161, 3469, 2160 по плана на града, действащ към 1997 г., при граници: от изток имот пл. № 3468, от юг имот пл. № 2159, от запад дере „Меден дол” и от север – общински имот, който имот по регулационния план на града от 1999 г. е с обща площ от 4 800 кв.м., съставляващ имоти план. №№ 2159, 2160 и 3469, за които са били отредени парцели ІV – 2159, V – 2159, VІ – 2160, VІІ – 2160, VІІІ – 2160, ІХ – 2160, Х – 2160, ХІІІ – 2160, ХІV – 2160 в кв. 18 и парцели ХХVІ – 3469 и ХХVІІ -3469 в кв. 17 и са осъдени да предадат владението върху тези имоти на ищците и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС, предявен от Г. Ж. Г. ЕГН-[ЕГН] и Т. В. М. ЕГН-[ЕГН] против ЕТ-„С. П.” ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма] ЕИК ЕИК[ЕИК] да се признае за установено, че ищците са собственици на дворно място с площ 8 500 кв.м., попадащо в регулацията на [населено място], кв. 18, съставляващо имоти с план. №№ 2161, 3469, 2160 по плана на града, действащ към 1997 г., при граници: от изток имот пл. № 3468, от юг имот пл. № 2159, от запад дере „Меден дол” и от север – общински имот, който имот по регулационния план на града от 1999 г. е с обща площ от 4 800 кв.м., съставляващ имоти план. №№ 2159, 2160 и 3469, за които са били отредени парцели ІV – 2159, V – 2159, VІ – 2160, VІІ – 2160, VІІІ – 2160, ІХ – 2160, Х – 2160, ХІІІ – 2160, ХІV – 2160 в кв. 18 и парцели ХХVІ – 3469 и ХХVІІ -3469 в кв. 17 и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху същите имоти. Решението по гр.д.№ 1150/2011г. на РС-Карлово е влязло в сила по отношение на ответницата ЕТ-С. М.. ОСЪЖДА Г. Ж. Г. ЕГН-[ЕГН] и Т. В. М. ЕГН-[ЕГН] да платят на ЕТ-„С. П.” ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма] ЕИК ЕИК[ЕИК] деловодни разноски за натоящото производство в размер на 3163 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: