Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
София, 19.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 890 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК .
С. М. С. в качеството му на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез адв. П. П.- АК В. Т. иска да се отмени влязлото в сила Решение Nо 1441/ 05.12.2003 година , постановено по гр.д. Nо 1183/2002 год. на ВКС. Поддържа се , че с влязло в сила Решение по гр.д. Nо 1770/2010 година на РС-Велико Търново е прието за установено по отношение на И. Г. И. от [населено място], И. М. П., А. И. К. и С. П. С. - всички от гр.В.Т., по предявеният срещу тях иск по чл. 124 ал.5 ГПК, че И. М. П., А. И. К. и С. П. С. в качеството на вещи лица по гр.д. Nо 1475/1997 год. са дали пред съда , в съд. заседание на 29.04.1999 година неверно заключение относно идентичността на парцел * в кв. 79 с имот пл. Nо *, в кв. 336, последния предмет на сделка по НА Nо */ 1993 год. и са осъществили фактическия състав на престъплението по чл. 291 ал. 2 НК. Констатациите на експертното заключение не са били възприети от първата и въззивна инстанции, но с Решение Nо 1441, постановено по гр.д. Nо 1183/2002 година на ВКС-IV г.о., позовавайки се на тези констатации, тричленен състав на ВКС е приел идентичността за установена , отменил е обжалваните решения и е постановил ново, с което положителният установителен иск за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на Г. И. Г. срещу М. К. Л. и С. М. С. е уважен, поради което се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.2 ГПК на Решение Nо 1441, постановено по гр.д. Nо 1183/2002 година на ВКС-IV г.о.
По делото не е постъпил отговор по реда на чл. 306 ал.2 ГПК от ответника по молбата за отмяна И. Г. Г. .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение в правомощията установени по чл. 307 ГПК, намира:
С разпоредбата на чл.303 т.2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът , разрешил спора по същество с влялото в сила съдебно решение , т.е. съдът ,формирал решаващата си воля по съществото на спора ,е обосновал изводите си на доказателство, опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес-а именно 1./неистинност на свидетелските показания; 2./неистинност на заключение на вещо лице или 3./престъпно действие на страната, неин представител или член от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно предпоставя като условие,че престъпното деяние е установено по надлежен съдебен ред - т.е. било с влязла в сила присъда, било с решение на гражданския съд по чл.124 ал.5 ГПК/респ. чл. 97 ал.4 ГПК-отм./.
При установените по делото данни , че е налице влязло в сила Решение по гр.д. Nо 1770/2010 година на РС-Велико Търново , с което е прието за установено по отношение на И. Г. И. от [населено място], И. М. П., А. И. К. и С. П. С. - всички от гр.В.Т., по предявеният срещу тях иск по чл. 124 ал.5 ГПК, че И. М. П., А. И. К. и С. П. С. в качеството на вещи лица по гр.д. Nо 1475/1997 год. са дали пред съда , в съд. заседание на 29.04.1999 година частично неверно заключение относно идентичността на парцел * в кв. 79 с имот пл. Nо *, в кв. 336, последния предмет на сделка по НА Nо */ 1993 год. и са осъществили фактическия състав на престъплението по чл. 291 ал. 2 НК и , че констатациите по това експертното заключение/ въпреки че не са били възприети от първата и въззивна инстанции/ относно идентичността на спорния недвижим имот са в основана на фактическите изводи на Решение Nо 1441, постановено по гр.д. Nо 1183/2002 година на ВКС-IV г.о., макар и при употребена обща формулировка , за уважаване на положителният установителен иск за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на Г. И. Г. срещу М. К. Л. и С. М. С. , обосновават категоричен извод за основателност на молбата за отмяна.
Молбата за отмяна следва да се уважи, като се отмени Решение на Решение Nо 1441 от 05.12.2003 год., постановено по гр.д. Nо 1183/2002 година на ВКС-IV г.о., постановено в производство по чл.218а б.”а” ГПК/ отм./ и следва да се върне на състав на ВКС в това съдебно производство , след като именно при проверката на касационния съд на обжалваното въззивно решение , този съд е възприел констатации на невярното експертно заключение и е пререшил по същество спора по заявения иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./
По изложените съображения и на основание чл. 307 ал.3 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.2 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание чл. 303 ал.1 т.2 ГПК влязлото в сила Решение Nо 1441/ 05.12.2003 година , постановено по гр.д. Nо 1183/2002 год. на ВКС, като постановено въз основа на неверно заключение , установено с влязло в сила към 23.05.2012 година Решение по гр.д. Nо 1770/2010 година на РС-Велико Търново И
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВКС в производство по чл. 218 а б.”а” ГПК/ отм./, съгласно разпоредбата на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК от 2009 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |