4 решение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 929 от 2012 г. Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр.София, 26.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 929 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 358 от 13.07.2012 г. по в.гр.д.№ 409 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е изменено решение № 384 от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 372 от 2007 г. на Велинградския районен съд, като вместо него е постановено решение за отхвърляне на възражението на [фирма] за заплащане на извършени от дружеството подобрения в имот № 7615 в кв.101 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 224 от 23.12.1977 г. с площ от 350 кв.м. с неприложена регулация на стойност 37 601 лв. В жалбата се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 07.12.2012 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответниците по касационната жалба Д. Г. Ц., В. Г. Т., Н. И. В. и П. П. В. оспорва същата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и на ответниците да бъдат присъдени разноските по делото пред ВКС. С определение № 181 от 10.04.2013 г. по настоящото дело ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., т.9, според което правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС за установяване на добросъвестно владение върху един имот е прехвърлителна сделка с вещноправни последици, сключена с несобственик, когато приобретателят по тази сделка не е знаел, че прехвърлителят не е собственик на имота. В противоречие с това ППВС в обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е приел, че [фирма] не е добросъвестен владелец на имота, в който дружеството е направило подобренията, въпреки че е установило владение върху този имот на основание, което е било годно да го направи собственик /договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 120 от 10.04.1992 г./ без да знае, че прехвърлителите по този договор не са собственици. Поради това решението е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната му не се налага да бъдат извършвани нови или повтаряни стари процесуални действия, настоящият състав на ВКС следва да постанови решение по съществото на спора. Възражението на [фирма] за право на задържане на имота до заплащане на сумата 37 601 лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършените в него подобрения, е основателно. Както бе посочено по-горе, [фирма] е установило владение върху процесния имот на основание, което е било годно да го направи собственик /договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 120 от 10.04.1992 г./ без да знае, че прехвърлителите по този договор не са собственици. Поради това и на основание чл.70, ал.1 от ЗС [фирма] е било добросъвестен владелец на имота към момента на установяване на владението върху него. От събраните по делото доказателства /заповед № 262 от 11.05.1992 г. за одобрение на окончателния генерално-застроителен план за обект „Б.” в кв.101, строително разрешение № 55 от 20.05.1992 г., протокол за дадена строителна линия от 21.02.1992 г., протокол по чл.40 от Наредбата за държавно приемане на обектите по капитално строителство на приемателната комисия на обект „Б. с три колонки” в кв.101 в [населено място] и показания на всички разпитани по делото свидетели- С. П., А. К. и Ф. С./ безспорно е установено, че подобренията в имота /изграждането на бензиностанция с три колонки и три резервоара, сграда за експлоатационния персонал и склад за масла/ са били извършени още през 1992 г. Към този момент [фирма] все още е било добросъвестен владелец на имота, тъй като не е знаело, че прехвърлителите по договора от 10.04.1992 г. не са били собственици на този имот /това обстоятелство е станало известно на дружеството едва след завеждане на гр.д.№ 494 от 2000 г. на Велинградския РС/. Поради това и на основание чл.72, ал.1 от ЗС [фирма] има право да претендира от собствениците на имота обезщетение за направените от дружеството подобрения в размер на увеличената стойност на имота след подобряването му, а на основание чл.72, ал.3 от ЗС има право да задържи имота до заплащане на това обезщетение, което съгласно приетите по делото заключения на експертизите възлиза на 37 601 лв. Неоснователно е възражението на пълномощника на ищците, че [фирма] не е било добросъвестен владелец на процесния имот поради това, че не е установило владение на основание, което е годно да направи дружеството собственик, тъй като нотариалният акт за покупко-продажба № 120 от 10.04.1992 г. не касаел процесния имот. Имотът, за който ищците претендират по исковата молба и съгласно решение № 159 от 22.06.2005 г. на ПК- [населено място] представлява бивша овощна градина с площ от 350 кв.м., находяща се в строителните граници на [населено място], м.”П.”, съставляваща имот пл.№ 7615 по кадастралния план на града от 1957 г. От заповед № 917 от 17.07.2006 г. на Кмета на [община], от скица № 48 от 09.01.2007 г., от скиците на стр.149, 150151 и 152 по приложеното гр.д.№ 290 от 2004 г. на Велинградския РС, от скици на стр.7 и 102, удостоверение изх.№ 467 от 22.06.2005 г. на [община], находящо се на стр.103 от приложеното гр.д.№ 494 от 2002 г. на Велинградския РС и от показанията на свидетелите С. П. и А. К. безспорно е установено, че собственият на ищците имот пл.№ 7615 по кадастралния план на [населено място] от 1957 г. е част от имот пл.№ 1418 в кв.101 по регулационния план на [населено място], който е бил закупен от СД „Б. Б.”с нотариалния акт № 120 от 10.04.1992 г. Тоест, с нотариален акт № 120 от 10.04.1992 г. [фирма] е закупило имот пл.№ 1418, част от който е собствения на ищците имот пл.№ 7615 по кадастралния план от 1957 г. и следователно дружеството е било добросъвестен владелец на имота на ищците към момента на установяване на владението и към момента на извършване на подобренията в него. Неоснователно е и възражението, че сумата 37 601 лв. не се дължи, тъй като изграденото в имота е незаконно и поради това не представлява подобрение. По делото са събрани безспорни доказателства /разрешение за строеж № 55 от 20.05.1992 г., протокол за дадена строителна линия, протокол за приемане на строителството/, че бензиностанцията е законно построена и че безспорно увеличава стойността на имота, тоест представлява подобрение на този имот. За да е законно едно строителство е необходимо за него да са издадени разрешение за строеж и съответните строителни книжа, а не да е учредено право на строеж от собственика. Обстоятелството дали е учредено право на строеж е от значение само затова кой ще стане собственик на изграденото в имота, но е без значение затова дали извършеното в имота без учредено право на строеж строителство е законно и съответно дали това строителство представлява подобрение на имота по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗС. Поради всичко гореизложеното на ответника по делото [фирма] следва да бъде признато право на задържане на процесния имот до заплащане на увеличената му стойност вследствие на подобренията в него. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК ответниците по жалбата дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените от него разноски в размер на 1402,02 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 358 от 13.07.2012 г. по в.гр.д.№ 409 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е изменено решение № 384 от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 372 от 2007 г. на Велинградския районен съд, като вместо него е постановено решение за отхвърляне на възражението на [фирма] за заплащане на извършени от дружеството подобрения в имот № 7615 в кв.101 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 224 от 23.12.1977 г. с площ от 350 кв.м. с неприложена регулация на стойност 37 601 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА на основание чл.72, ал.3 от Закона за собствеността спрямо Д. Г. Ц., В. Г. Т., Н. И. В. и П. П. В. ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ на [фирма] на имот пл.№ 7615 в кв.101 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 224 от 23.12.1977 г. с площ от 350 кв.м. с неприложена регулация до заплащане на сумата 37 601 лв. /тридесет и седем хиляди шестстотин и един лева/, представляваща увеличената стойност на горепосочения имот вследствие на извършените в него подобрения. ОСЪЖДА Д. Г. Ц., В. Г. Т., Н. И. В. и П. П. В. да заплатят на [фирма] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 1402,02 лв. /хиляда четиристотин и два лева и две стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.