Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 20.12.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 4576 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на М. О. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № ІІІ-21/ 26.02.2013 г. по в.гр.д.№ 153/13 г. на Бургаския окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 190/ 04.12.2012 г. по гр.д.№ 899/11 г. на Айтоския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя против Н. О. Х. и Ф. Ю. Х. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание наследствено правоприемство, върху 1/3 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 276 по кадастралния план на [населено място], [община], Бургаска област, и за осъждане на ответниците да му предадат владението на имота. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителя при неговото решаване, и за които същият е узнал след приключване на производството пред въззивния съд, а именно: удостоверение от 13.05.2013 г., издадено от дирекция „УТИДЕ” при [община] с приложено към него копие от разписния списък на [населено място], според които като собственик на имот № 276 е записан общия на страните наследодател- О. Х. Х.; Удостоверение за наследници № 28 от 21.05.2013 г., според което посоченият наследодател е оставил четирима наследници по закон- съпруга и три деца; удостоверение от 15.02.2013 г., издадено от [община], според което наследодателят е декларирал имот от 2 675 кв.м., за който има неиздължени данъци. По изложените съображения се моли влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане на надлежния съд. Ответниците по молбата за отмяна- Н. О. Х. и Ф. Ю. Х. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който поддържат становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния Айтоски районен съд е било образувано по предявен от М. О. Х. срещу Н. О. Х. и Ф. Ю. Х. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението на 1/3 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 276 по кадастралния план на [населено място], [община], Бургаска област. Ищецът е поддържал, че имотът е бил собственост на общия на страните наследодател- О. Х. Х. /поч.11.09.2001 г./, като със смъртта му процесната идеална част е преминала в неговия патримониум по силата на наследственото правоприемство. Правният интерес от предявения собственически иск е обоснован с твърдението, че през 2008 г. ответникът Н. Х. по време на брака си ответницата Ф. Х. се е снабдил с констативен акт за собственост на целия имот по силата на придобивна давност, а през м.март-април 2011 г. е оградил имота, като по този начин е лишил ищеца от достъп до него. За да потвърди първоинстанционното решение, с което така предявеният иск е отхвърлен, въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първата инстанция, според които от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснования извод, че процесният имот е бил собственост на О. Х. Х. /предвид липсата на легитимиращ документ за правото му на собственост, както и с оглед събраните гласни доказатлства, според които наследодателят и съпругата му са живяли не в процесния имот, а в друг, собственост на ищеца/. На това основание и доколкото ищецът е претендирал да бъде признат за собственик именно като наследник на О. Х., исковата претенция е приета за неоснователна. В мотивите на първоинстанционното решение подробно е обсъдено представено от ищеца писмено доказателство- копие-извадка от разписния списък на [населено място] от 23.03.1996 г., според който като собственик на имот № 276 е записан общия на страните наследодател- О. Х. Х., като съдът е приел, че документът не е в състояние да обуслови извод, че посоченото лице е било собственик на имота. Документът /намиращ се на л.64 от първоинстанционното дело/ е идентичен с представения с молбата за отмяна, като единствената разлика е, че в „новооткритото доказателство” е направено отбелязване на влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска в настоящото производство. След като документът е бил приобщен към доказателствата по делото и при това поставен в основата на фактическите констатации на съда, очевидно не може да се квалифицира като „новооткрит” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а правилността на изводите на съда относно неговата доказателствена стойност могат да бъдат проверявани единствено по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В тази връзка следва да се има предвид, че новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. Представеното с молбата за отмяна удостоверение, издадено от [община] на 13.05.2013 г. също не обуславя съществуването на основание за отмяна съгласно цитираната разпоредба, тъй като по съществото си същото възпроизвежда съдържанието на разписния списък, като при това документът е съставен след приключване на въззивното производство, т.е. не е „новооткрит”, а новосъставен за нуждите на производството за отмяна. Това се отнася и до представените Удостоверение за наследници на О. Х. Х. от 21.05.2013 г. и Удостоверение от 15.02.2013 г. за данъчно декларираните имоти от О. Х. Х.- същите са съставени след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд на 12.02.2013 г. и възпроизвеждат съдържанието на представени по делото писмени доказателства /идентично удостоверение за наследници е представено и се намира на л.5 от първоинстанционното дело, а копие от данъчната декларация на О. Х. Х. от 04.02.1998 г. се намира на л.54-63 от същото/. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна, доколкото представените от молителя писмени доказателства не са „новооткрити” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от изхода на делото, на ответниците не следва да се присъждат разноски предвид липсата на заявено от тяхна страна искане в този смисъл. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. О. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № ІІІ-21/ 26.02.2013 г. по в.гр.д.№ 153/13 г. на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.