Ключови фрази

14




Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

София, 07.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1246 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3791/31.08.2018г., подадена от В. Т. М. от [населено място] л., [община], чрез процесуалния му представител адв.С. М. от АК-С. и по касационна жалба с вх.№3757/29.08.2018г., подадена от Т. Н. П. чрез процесуалния му представител адв.М. П., срещу решение №335/14.08.2018г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№228/2018г.
В. Т. М. обжалва въззивното решение, постановено на 14.08.2018г., в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е отхвърлил предявения от В. Т. М. срещу Т. Н. П. иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че е собственик на основание давностно владение от 1992г. и по приращение на двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща склад-сеновал, със застроена площ от 310кв.м., построена в УПИ ...-..., кв.... по регулационния план на [населено място] л. от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., с площ от 3788кв.м., представляващи части от поземлен имот с идентификатор ........ по КККР на [населено място] л., одобрена със заповед №РД-18-5/07.02.2001г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4323кв.м., с трайно предназначение на територията –урбанизирана, и начин на ползване – ниско застрояване /до 10м./ и със съседи: имоти с идентификатори .........., ............ и .........., както и искането му за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №...., том ..., рег.№...., дело №.../2006г. на нотариус К. в частта, с която Т. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и договор за покупко-продажба от 12.11.1992г. на процесната сграда.
Касаторът поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора изводът на въззивния съд, че показанията на св.Т. не доказват непрекъснато владение върху процесната сграда противоречи на чл.83 ЗС, с който е създадена законова презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, до доказване на противното. Счита, че ответникът по иска не е представил доказателства, с които да установи, че през периода, през който касаторът-ищец е владял имота чрез трето лице – св.Т., той е извършвал действия, които да прекъсват установеното от касатора-ищец давностно владение.
Поддържа също така, че в противоречие с чл.69 ЗС въззивният съд е приел, че ползването на сградата чрез трети лица не представлява демонстриране на намерение за своене, както и че в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил твърдението за придобиване правото на собственост върху тази сграда по приращение. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като не е обсъдил и взел предвид противоречията в показанията на св.С..
Счита извода на въззивния съд за недоказаност на владението и за необоснован. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявеният установителен иск за сградата бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №472/21.10.2019г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Смолян е допуснато до касационно обжалване в обжалваната от В. М. част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение.
Т. Н. П. обжалва въззивното решение, постановено на 14.08.2018г., в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която по отношение на Т. Н. П. е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че В. Т. М. е собственик на основание давностно владение от 1992г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя-частна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ от 22.06.2009г., на УПИ ...-..., кв.... по регулационния план на [населено място] л. от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., с площ от 3788кв.м., представляващи части от поземлен имот с идентификатор .......... по КККР на [населено място] лъка, одобрена със заповед №РД-18-5/07.02.2001г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4323кв.м., с трайно предназначение на територията –урбанизирана, и начин на ползване – ниско застрояване /до 10м./ и със съседи: имоти с идентификатори ........., ............. и ..........., както и че е собственик на основание давностно владение от 1992г. и приращение на сграда с идентификатор ........... със застроена площ от 501кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /конюшня с номер 1 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К.; сграда с идентификатор .......... със застроена площ от 60кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /дърводелска работилница с номер 2 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К.; сграда с идентификатор .......... със застроена площ от 158кв.м., на три етажа, с предназначение административна, делова сграда /третажна сграда с номер 3 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К. и по отношение на ½ идеална част от УПИ ...-........, кв......... по регулационния план на [населено място] л. е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение №..., том ..., рег.№...., дело №......./2006г. на нотариус К., наречена от касатора „отрицателната част от решението“.
Поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
С определение №472/21.10.2019г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Смолян е допуснато до касационно обжалване по така подадената от Т. Н. П. касационна жалба, в частта, с която по отношение на Т. Н. П. е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че В. Т. М. е собственик на основание давностно владение от 1992г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя-частна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ от 22.06.2009г., на УПИ ...-...., кв.66 по регулационния план на [населено място] л. от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., с площ от 3788кв.м., представляващи части от поземлен имот с идентификатор ......... по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-5/07.02.2001г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4323кв.м., с трайно предназначение на територията –урбанизирана, и начин на ползване – ниско застрояване /до 10м./ и със съседи: имоти с идентификатори ............, ........... и ..........., както и допълнително решение №245/31.05.2018г., постановено от първоинстанционния съд, с което по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №...., том ..., рег.№........, дело №........./2006г. по описа на нотариус К. е отменен за ½ идеална част от УПИ ....-.........., кв.66 по регулационния план на [населено място] лъка.
Касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса в хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
В писмен отговор по така подадената касационна жалба ответникът по същата В. Т. М., изразява становище, че подадената от Т. П. касационна жалба е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
В. Т. М. е предявил по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу Т. Н. П. иск за признаване за установено, че В. Т. М. е собственик на основание покупко-продажба и давностно владение на процесния поземлен имот с идентификатор .........., отреден за УПИ ...-... в кв..... по плана на [населено място] лъка и по приращение и давностно владение на построените в този имот триетажна сграда с идентификатор ........, конюшня с идентификатор .........., дърводелска работилница с идентификатор .......... и склад-сеновал с идентификатор ........., както и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №..., том ...., рег.№...., дело №......../2006г. по описа на нотариус К. . Твърди, че е придобил земята и сградите на основание покупко-продажба и давностно владение започнало от 1992г., когато е заплатил сградите на Ликвидационния съвет на ТКЗС – Широка лъка, като от 1992г. и до предявяването на иска никой не му е оспорвал собствеността. При извършена през 2016г. справка по повод административна процедура по отстраняване на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] л. установил, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост №..., том ..., рег.№..., дело №.../2006г. върху две от сградите и ½ идеална част от УПИ, с което обосновава правния си интерес от предявяването на иска. По отношение на земята удостоверява правата си с договор за покупко-продажба, сключен през 2009г. Допълнително излага съображения, че заедно с ответника са се явили на търгове за закупуване на имущество на ТКЗС, продавано от Ликвидационния съвет, и двамата са закупили сгради, находящи се в стопанския двор на ТКЗС, като ответникът закупил три сгради, така както са описани в протоколите за търговете без конкретна индивидуализация. Твърди, че е установил самостоятелна фактическа власт върху всички сгради от сключването на договорите през 1992г.
Ответникът оспорва така предявения иск, като твърди, че той първи е придобил по право посочените в съставения през 2006г. нотариален акт сгради, както и ½ идеална част от земята.
От фактическа страна по делото е установено, че с протоколи от 21.10.1992г. на комисията, провела публичен търг с явно наддаване за продажба на стопански сгради и други основни средства на С. стопанство – [населено място] л., В. Т. М. е обявен за спечелил търга за продажба на триетажна сграда в стопанския двор; летен навес; дърводелска работилница и конюшня и е заплатил стойността на тези обекти с фактури от 20.11.1992г. Установено е също така, че на 22.06.2009г. Министерство на земеделието и храните продава на В. Т. М. по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ земя-частна държавна собственост, в размер на 3738 кв.м., представляваща застроена и прилежаща площ към обекти „Конюшня“, „Дърводелска работилница“, „Триетажна административна сграда“ и „Масивен навес“, находящи се в стопанския двор на бившето ТКЗС – [населено място] лъка, в регулация, УПИ...-..., кв...., като за терена, представляващ УПИ ...-... на 11.04.2004г. на основание чл.68, ал.3 ЗДС, вр. чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ е бил съставен Акт за частна държавна собственост №..........
Установено е, че с протоколи от 21.10.1992г. на комисията, провела публичен търг с явно наддаване за продажба на стопански сгради и други основни средства на С. стопанство – [населено място] л., Т. Н. П. е обявен за спечелил търга за продажба на навес за селскостопански машини, фуражен склад и склад-сеновал, като с договор за продажба от 12.11.1992г. Ликвидационният съвет на ТКЗС е продал на Т. Н. П. и В. Т. М. навес за селскостопански машини, фуражен склад, склад-сеновал, дърводелска работилница, конюшня, бензиностанция, навес в стопанския двор на ТКЗС-с.Широка лъка и други сгради в [населено място]. Установено е, че с фактура от 20.11.1992г. Т. Н. П. и В. Т. М. са платили стойността на тези сгради, като на 27.12.2006г. е съставен н.а.№..., том ... рег.№.., дело №....../2006г., с който Т. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и договор за покупко-продажба от 12.11.1992г. на двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща фуражен склад; двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща склад-сеновал, ведно с ½ идеална част от УПИ ...-.....
На 18.10.2007г. е съставен н.а.№........, том ..., рег.№........, дело №.../2007г., с който В. Т. М. е признат за собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място] л. – конюшня със застроена площ 500кв.м.; дърводелска работилница със застроена площ 60кв.м.; триетажна сграда със застроена площ 138кв.м. и масивен навес със застроена площ 193кв.м.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещите лица К. и М., според описанието на сградите в нотариалните актове и приложените по делото справки за техните оценки при извършените през 1992г. продажби, по размери и площ като записани в н.а.№..., том ..., рег.№.........., дело №........../2007г. като собственост на В. Т. М. съвпадат означените на скицата към експертизата сгради №1 /конюшня/, 2 /дърводелска работилница/, 3 /триетажна масивна сграда/ и 4 /летен навес/. Като записани в н.а.№........, том ..., рег.№......., дело №........./2006г. като собственост на Т. Н. П. съвпадат с означените на скицата към експертизата сгради №5 /фуражен склад/, 6 /склад-сеновал/ и 7 /навес за селскостопански машини/.
От тези сгради по делото е предявен иск за установяване правото на собственост за сграда №1 /конюшня/ с идентификатор ...........; сграда №2 /дърводелска работилница/ с идентификатор ............; сграда №3 /триетажна сграда с предназначение административна/ с идентификатор .......... и сграда №6 /склад-сеновал/ с идентификатор ............ За сграда №1 /конюшня/ с идентификатор .........; сграда №2 /дърводелска работилница/ с идентификатор .............; сграда №3 /триетажна сграда с предназначение административна/ с идентификатор ........... е установено по категоричен начин и не съществува спор, че са придобити от В. М. още през 1992г. след проведен търг и сключен договор с Ликвидационния съвет на ТКЗС. За тези сгради предявеният от В. М. установителен иск е уважен и в тази част решението е влязло в сила.
По отношение на сграда №6 /склад-сеновал/ с идентификатор .......... в обжалваното решение е прието, че е придобита от Т. П. още през 1992г. след проведен търг и сключен договор с Ликвидационния съвет на ТКЗС. Изложени са съображения, че с оглед действащата към момента на сключването на договорите редакция на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ предвидената обикновена писмена форма на договора, сключен след надлежно проведен търг, е спазена.
Прието е обаче, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи категоричен извод, че само В. М. е упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху сграда №6 лично или чрез други лица и е придобил правото на собственост върху тази сграда по давност. Посочено е, че относно упражняването на фактическата власт върху тази сграда единствено св.Т. твърди в показанията си, че я е ползвал за отглеждане на куче, което умряло миналата година /2017г./, но не сочи дали за целия твърдян от него период на ползване на имота от 1995-1996г. до 2008г. е ползвал сграда №6 за отглеждането на кучето и дали същото е живяло през целия период от 1995г. до 2017г.
В противоречие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.83 ЗС / решение №17 от 19.02.2016г. по гр.д.№4335/2015г. на Второ ГО на ВКС; решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. на Второ ГО на ВКС и др./ въззивният съд не е преценил правното значение на факта, че В. М. е установил фактическа власт върху тази сграда още в периода 1995-1996г. чрез другиго /св.Т./ и е упражнявал тази фактическа власт и към 2017г., в който случай съгласно чл.83 ЗС, се предполага, че е владял и в промеждутъка.
Владението по смисъла на чл.79 ЗС, според трайно установената практика на ВКС, не е задължително да се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота /обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др./. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица /решение №17 от 19.02.2016г. по гр.д.№4335/2015г. на Второ ГО на ВКС/. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота /решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. на Второ ГО на ВКС/.
В случая, според показанията на св.Т., В. М. му е дал да ползва сградите в стопанския двор на ТКЗС от 1995-1996г., като свидетелят ползвал сградите до 2008г. Имал и куче, което до миналата година било там /разпитът се провежда на 03.04.2018г./. Св.Ц., който ползва сграда №3 и сграда №5 от 2008г., е заявил пред съда, че не е виждал в имота друг освен св.Ф. Т., който идвал да си оставя колите, като в сграда №6 имало куче, което е на Ф. Т. и което жената на свидетеля Ц. хранела по молба на Т., когато той отсъства. Според този свидетел Т. идвал и след 2008г., имал ключ и си отварял портала.
И двамата свидетели са заявили, че ползването на имота им е предоставено от В. М., когото считали за собственик на имота, с оглед на което следва да се приеме за установено, че през 1995-1996г. В. М. е установил фактическа власт върху сграда №6, собствеността върху която към този момент е принадлежала на Т. П., и е упражнявал фактическата власт върху тази сграда чрез другиго /св.Т./ до 2008г. Установено е също така, че фактическата власт върху тази сграда е упражнявана от В. М. чрез свидетеля Т. и към 2017г., поради което следва да се приеме, че фактическата власт е била упражнявана от установилото я лице трайно и непрекъснато и в промеждутъка, т.е. в периода между 2008г. и 2017г. Обстоятелството по какъв начин е била ползвана сградата и дали за целия твърдян период на ползване на имота от 1995-1996г. до 2008г. сграда №6 е ползвана за отглеждането на кучето, както и дали същото е живяло през целия период от 1995г. до 2017г., е ирелевантно, след като са установени по категоричен начин началният и крайният момент на периода на упражняване на фактическата власт.
И след като по делото не е установено друго по смисъла на чл.83 ЗС, следва да се приеме, че фактическата власт върху сградата е упражнявана непрекъснато от В. М. за целия период. Показанията на св.С. не съдържат данни Т. П. или друго лице да са отблъсвали владението, установено от В. М., респ. да са го отстранили от имота по начин да прекъснат владението – този свидетел е заявил, че няма представа кои сгради е купил Т. П. и дали е ползвал сградите. Според него двамата /М. и П./ купили всички сгради в стопанския двор, били съдружници за някои неща и работили заедно, но последното обстоятелство не може да се приеме за относимо към ползването на сградите в стопанския двор, доколкото подобна връзка не е направена от свидетеля, не е установена от останалите, събрани по делото доказателства и не се твърди от спорещите страни.
И доколкото В. М. е установил самостоятелна фактическа власт върху чужд имот при липса на правно основание за това, следва да се приеме, че по отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да намери правилото на чл.69 ЗС, според което се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Даденото в този смисъл разрешение в практиката на ВКС е категорично и непротиворечиво поддържано /решение №262 от 29.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на Второ ГО на ВКС, решение №45/16.03.2015г. по гр.д.№6533/2014г. на Второ ГО на ВКС и др./ и следва да бъде приложено в настоящия случай, като се приеме, че въз основа на установена през 1995-1996г. самостоятелна фактическа власт, упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато, В. М. е придобил по давност правото на собственост върху сграда №6 /склад-сеновал/ с идентификатор ................ още през 2008г. и се легитимира като собственик на тази сграда и към настоящия момент. По реда на чл.293, ал.2 ГПК в тази част въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от В. М. установителен иск бъде уважен и по отношение на тази сграда бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №......, том ..., рег.№............., дело №........../2006г. по описа на нотариус К..
По така предявения иск в полза на В. М. следва да бъде присъдена сумата от 1241лв., представляваща направените по делото разноски.
По отношение на дворното място по делото е установено, че на 22.06.2009г. Министерство на земеделието и храните продава на В. Т. М. по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ земя-частна държавна собственост, в размер на 3738 кв.м., представляваща застроена и прилежаща площ към обекти „Конюшня“, „Дърводелска работилница“, „Триетажна административна сграда“ и „Масивен навес“, находящи се в стопанския двор на бившето ТКЗС – [населено място], в регулация, УПИ ...-.........., кв........., като за терена, представляващ УПИ...-........ на 11.04.2004г. на основание чл.68, ал.3 ЗДС, вр. чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ е бил съставен Акт за частна държавна собственост №............
Въззивният съд е приел, че доколкото върху тази земя е било реализирано обществено мероприятие, непозволяващо реституцията ѝ, то тя е държавна собственост, като съгласно чл.52, ал.8 ППЗСПЗЗ в първоначалната ѝ редакция, след покупката на сградите теренът се продава от министъра на земеделието или упълномощен от него представител с договор в писмена форма. Изложени са съображения, че възможност да се придобие тази земя чрез плащане или по друг начин е призната и в нормата на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, като тази площ се определя съгласно чл.45, ал.3 ЗСПЗЗ към момента на разпореждането със сградите. Прието е, че по този ред В. М. е станал собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот /УПИ ...-...../, държавна земя-частна държавна собственост, сключен по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ на 22.06.2009г. с министъра на земеделието и храните, докато Т. П. не е могъл да придобие по давност ½ идеална част от УПИ...-... към 2006г., когато е съставен н.а.№..., том ..., тъй като процесният УПИ е актуван с акт за държавна собственост през 2004г. и с оглед наложения мораториум и при положение, че бившият стопански двор е държавна собственост, по отношение на него не е могла да тече придобивна давност.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно обстоятелството, че теренът на стопанския двор на ТКЗС е държавна собственост и придобиването му по давност е невъзможно, съответстват както на разпоредбата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ, така и на трайно установената практика на ВКС по нейното приложение, според която земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и § 29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ са държавна собственост. Тези земи биха могли да бъдат придобити по давност само ако са включени в капитала на търговско дружество по предвидения в ТЗ ред, включително и чрез апорт /решение № 79 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3792/2016 г., I г. о., ГК/. За тези земи съществува дори възможност държавата да защити правата си чрез предявяване на иск за собственост /решение № 184 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2008 г., III г. о., ГК/. Правото на собственост върху такива земи може да бъде придобито само по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред.
Според трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС / решение №69/20.06.2016г. по гр.д.№6228/2015г. на Второ ГО на ВКС и решение №204/23.07.2012г. по гр.д.№607/2011г. на Четвърто ГО на ВКС/, лицата, които са придобили сгради от имуществото на организациите по §12 ПЗР ЗСПЗЗ могат да ползват и незастроената част от земята в нормативно определените размери, както и да придобият собствеността върху нея на посочения в тази разпоредба възмезден начин – чрез разсрочено плащане или чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд, като съгласно чл.45а ППЗСПЗЗ, застроените и прилежащи земи по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг, а продажната цена на земята-частна държавна собственост, се определя по реда на чл.90 ППЗДС. Когато правоимащият по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ е придобил срещу дела си в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация, сграда, част от имуществото на прекратената организация, прилежащата към сградата земя може да бъде продадена единствено нему. Когато в един имот има повече сгради, собственост на различни лица, всеки от тях има право да изкупи тази част от него, която принадлежи към собствената му сграда. Не съществува пречка един от собствениците на сграда да закупи и повече от прилежащата към сградата му земя и този договор е валиден. Собственикът на една от сградите обаче не може да придобие реална част от земя, която може да бъде изкупена от собственик на друга сграда в същия имот – договорът за прехвърляне на прилежащата земя към друга сграда ще е непротивопоставим по отношение на собственика ѝ – чл.21, ал.1 ЗЗД. Такъв договор не е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – договорът за продажба на чужд или обременен имот не е нищожен; той обвързва валидно страните, които са го сключили, но е непротивопоставим на действителния собственик на вещта, съответно на третото лице, имащо права върху вещта, тъй като прехвърлянето не води до погасяване на правата му.
Въз основа на това становище настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че в хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, в отношенията помежду им всеки един от тях може да се легитимира като собственик само на такава част от земята, върху която са построени сградите, която представлява прилежащата площ към закупените от него сгради, дори да е закупил по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ повече от прилежащата към притежаваните от него сгради земя, ако правата му се оспорват от собственика на останалите сгради, включително по пътя на възражението при предявен иск за установяване правото на собственост върху целия терен.
В настоящия случай Т. П. с подаване на отговора на исковата молба е оспорил правата на В. М. върху целия терен, представляващ бивш стопански двор на бившето ТКЗС – [населено място] лъка.
По делото не е установено към 2009г. /датата, на която е сключен договорът за покупко-продажба между В. М. и Министерство на земеделието и храните по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ/ В. М. да е притежавал правото на собственост върху всички сгради, построени в имота, представляващ УПИ ...-....... в кв...., с площ от 3788кв.м. понастоящем включен в поземлен имот с идентификатор .......... по КККР на [населено място] л., целият с площ от 4323кв.м. Установено е, че към този момент В. М. е притежавал правото на собственост върху придобитите по силата на сключен през 1992г. договор сграда с идентификатор ........... със застроена площ от 501кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /конюшня с номер 1 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К.; сграда с идентификатор ............. със застроена площ от 60кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда /дърводелска работилница с номер 2 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К.; сграда с идентификатор .............. със застроена площ от 158кв.м., на три етажа, с предназначение административна, делова сграда /триетажна сграда с номер 3 /в кръгче/ на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л.инж.М. и инж.К., както и склад-сеновал с идентификатор .............. /сграда №6 на комбинираната скица №2 към заключението по СТЕ на в.л. инж.М. и инж.К./. Макар по делото да са събирани доказателства за упражняване на фактическата власт и върху останалите сгради в периода от 1995-1996г. до 2009г., доколкото тези сгради не са въведени по надлежния ред в спорния предмет чрез предявяване на установителен иск, установените по този начин факти не следва да се вземат предвид при извършването на преценка за правата на спорещите страни върху терена.
Неправилно при тези данни въззивният съд е приел, че В. М. в отношенията си с Т. П., се легитимира като собственик на целия терен. Както беше посочено по-горе, с оглед оспорването на неговите права от Т. П., в отношенията с последния В. М. се легитимира като собственик по силата на сключения през 2009г. договор само на прилежащата към сгради №1, 2, 3 и 6 площ.
Прилежащата към сградите площ, съгласно чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ, следва да бъде определена по реда на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ при спазване на техническите изисквания за това, определени по реда на чл.45, ал.7 ППЗСПЗЗ. По делото обаче няма данни за прилежащата площ към сградите, притежавани от В. М. към 2009г., поради което по реда на чл.293, ал.3 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на СТЕ, която да даде заключение за прилежащата площ към сградите, за които е установено, че са притежавани от В. М. към 2009г.
По разноските за воденето на делото във ВКС по предявения установителен иск за признаване правото на собственост върху УПИ ....-.........., кв........... по регулационния план на [населено място] лъка от 1987г. въззивният съд следва да се произнесе при повторното разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 ГПК.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №335/14.08.2018г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№228/2018г. в частта, с която, след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, е отхвърлен предявеният от В. Т. М. срещу Т. Н. П. иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че В. Т. М. е собственик на основание давностно владение от 1992г. и по приращение на двуетажна масивна стопанска сграда с идентификатор ............, представляваща склад-сеновал /с номер 6 в кръгче на комбинираната скица №2 към заключението на СТЕ, със застроена площ от 310кв.м., построена в УПИ ...-......, кв.... по регулационния план на [населено място] л. от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., както и искането му за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №......, том ...., рег.№......., дело №........./2006г. на нотариус К. в частта, с която Т. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и договор за покупко-продажба от 12.11.1992г. на процесната сграда и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Т. М. срещу Т. Н. П. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск, че В. Т. М. от [населено място] лъка, общ.С., с ЕГН [ЕГН] е собственик на основание давностно владение от 1992г. на двуетажна масивна стопанска сграда с идентификатор .........., представляваща склад-сеновал /с номер 6 в кръгче на комбинираната скица №2 към заключението на СТЕ/, със застроена площ от 310кв.м., построена в УПИ ...-..., кв.... по регулационния план на [населено място] лъка от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., понастоящем включен в поземлен имот с идентификатор .......... по КККР на [населено място] л..
ОТМЕНЯ по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №..., том ...., рег.№........., дело №........./2006г. на нотариус К. в частта, с която Т. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и договор за покупко-продажба от 12.11.1992г. на двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща склад-сеновал, със застроена площ от 310кв.м., построена в УПИ ...-............
ОСЪЖДА Т. Н. П. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на В. Т. М. сумата от 1241лв. /хиляда двеста четиридесет и един лева/, представляваща направените по делото разноски по предявения иск за собственост на двуетажна масивна стопанска сграда, представляваща склад-сеновал, построена в УПИ ....-............
ОТМЕНЯ въззивно решение №335/14.08.2018г., постановено от тричленен състав на Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№228/2018г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по предявения от В. Т. М. по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу Т. Н. П. иск е признато за установено, че В. Т. М. е собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя – частна собственост по чл.27, ал.6 ППЗСПЗЗ от 22.06.2009г. на УПИ ...-..., кв.... по регулационния план на [населено място] лъка от 1987г., одобрен със заповед №1498/1987г., изменен със заповед №133А/1997г., с площ от 3 378кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор .........., целият с площ от 4332кв.м., както и допълнително решение №245/31.05.2018г., постановено от първоинстанционния съд, с което по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №..., том ..., рег.№......, дело №...../2006г. по описа на нотариус К. е отменен за ½ идеална част от УПИ ...-..., кв.... по регулационния план на [населено място] лъка.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Смолян в отменената част.
Решението е окончателно.


Председател:

Членове: